Времето, в което Ямбол се управлява от Мара Атанасова

Мара АтанасоваМожем  да  влезем  в  ямболската  1949  година  и  така – чрез  Наредбата  за чистотата. Нямало  шест-пет, шефът  на  Временната  управа  Мара  Атанасова  Джукелова  и  другите  членове  на  градското  ръководство  решили,  че  най-лекото  наказание ще бъде предупреждение, второто  по  тежест  глоба  от  50  до  10 000 лева, а третият параграф бил пращане на провинените на изправителна работа за срок от три месеца.

Предупреждението може да приемем за ала-бала, но ако глобата отива към голямата си стойност, това е месечната заплата на високопоставен общински служител. Така че положението с нарушаването на чистотата било напечено, особено пък, ако тръснат на някой ямболлия третата санкция: да блъска  няколко седмици изправителна работа.

Мара Атанасова участвала в изготвянето на тази наредба, а малко по-късно преминала от кметския кабинет в стаята на първия секретар на Околийския комитет на компартията. Това било за кратко, от Политбюро решили, че интербригадистът Иван Тенев, който  по  онова  време  е  начело  на  БКП  в Стара  Загора, ще  е  по-добре  да  поеме  партийния  жезъл  в  Ямболски окръг.

ретро ямбол 99Това  обаче  се  случва  през  1950 година, тогава  България е разделена на окръзи, както ще остане почти  до  1989 г.  А  Мара  Атанасова, първата  жена-кмет на град  в страната ни, е  на  този  възлов  пост  още  от  1945 г. Временната градска управа към 1948 г. е  с  нея  начело, подпредседатели  са инж. Кирил Михайлов  и  Стоян П. Жеков. Членове: д-р Паско П. Плочев ( известен  с  анархистката  си  младост, участник  в  кървавия  26 март  1923 г., след което става част от четата на  Динко  Попито, а  после  успява  да  замине за чужбина. Паско Плочев  е  известен  и  с  участието  си  в  състава  на ямболския Народен съд, както  и  с  приятелството  си  с  Георги  Шейтанов. А още и с  това, че получил  образованието  си  във  Виена  и  довел  оттам съпруга, наречена Хелга).

Георги  Шефкенов  и  Антон  Н.  Леков  също  влизали в  Управата  на  града. Леков, ( негов  родственик  е сегашният  адвокат  Николай  Леков ),  пък  е първият  кмет  на  Ямбол  след  9  септември, но  както  и  Мара Атанасова, и той  не  е  избиран  пряко, а  от  ръководството  на  Отечествения  фронт. Останалите  членове  на  управата  на  Ямбол са: Любен П. Бочуков  и  Илия Славейков. Секретар  на  съвета  е Михаил  хаджи  Митев (той  е  почти  вечен в  управата  на  града, вероятно  защото  няма  кой  друг  да  ги  въведе  в административните  процедури).

Временната  управа  имала  да  свърши  страшно  много  неща, или  поне амбициите  й  били  такива. „Откриха  се  и  предстои  да  се  открият  някои нови  общински  ресторанти  и  кръчми, а  в  скоро  време  и  луксозния хотел, бивш „България”, пише  в  един  от  протоколите  на  Временната  управа. Левът по онова време е тотално обезценен, щом за наем, поддържане и обзавеждане  на  кръчми, ресторанти  и  хотели  са  предвидени  11  267  873 лв. За  известен период  от време  село  Кабиле, тогава  Извор, е  прилежащо към  Ямбол  и  гълтало  също  немалко  пари.

„Тоя строеж е повече от належащ – липсва всякаква сграда в селото за училище, а поради крайно  бедното  положение  на  Извор … да  се  помоли Министерството  на  народната  просвета  за  помощ  поне  от  40  процента  от нужната  сума”, обаждат  ни  документите, а  тези  проценти  означават  милион  и  половина  лева.

Вероятно, ако имало към оная 1948 г. чалъм, шефовете на Ямбол веднага биха се отървали от село Извор, ала явно нямало как това да стане на оня етап. И ако въпросът с училищната сграда на това селище бил периферен донякъде, то нуждата от промени на хълма „Боровец” тропали на вратата. Ямболската  градска  управа  решила  да  предвиди  втори  пазач ( имало заварени двама ), и  това  трио, както  пише  в  документа ”добиват  форма  на  караул  за  денонощно  пазене  на  смени, а  денем  ще  поливат  и  пазят  културите”. Околийският комитет на Социалистическата народна младеж също щял да помага за охраната на „Боровец”, но доколко и как е свършил тази работа, нямаме данни.

Няколко  нови  общински  предприятия  се  заели  да  правят  през  1948 г.  Мара  Атанасова  и  другите  членове  на  Временната  управа. Едното  от  тези предприятие  е  „Местпром”, на  което  директор  станал  Стефан Г. Гърдев. Този човек  е  все  отгоре  през  годините, все  е  някакъв  шеф, независимо кой е  на  власт. Той  е  управител  на  фирма „Атланта” АД  в  последните  години преди  9 септември  1944 г., член  е  тогава  и  на  ръководството  на  Съюза  на индустриалците, а  виждаме, че  и  при  новата  власт  не  минава  в  миманса. Напротив – отново  е  начело  на  предприятие.

Дали  това  се  дължи  само  на  високия  му  ценз, той  е  заклет  експерт-счетоводител, а  такива  специалисти  са  рядкост  в  ония  години, дали  заради  изрично  декларирана  лоялност  към  Отечествения  фронт, но  цунамито  на репресиите  напълно  го  подминава.

Временната  управа  създала  и  друго  общинско  предприятие, наречено  „Хоремаг”. Тези  абревиатури  идват  в  България  по  съветски модел, тя означава  „Хотели, ресторанти, магазини”. За  негов  директор  определят Димитър  Молдованов, личност  с  участие  в  пролетарските  битки, която сетне  попада  във  вихъра  на  прочистването  на  враговете  с  партиен  билет. И  се  озовава  в  концлагера  на  остров  Персин, близо  до  злокобното Белене.

В  книгите, посветени  на  историята  на  Ямбол, не  се  пише  нищо  или  почти нищо  за  Молдованов. Странно  положение, като  се  знае, че  той  е  един от най-активните  участници  в  Текстилната  стачка  във  фабрика „Тунджа”, където  има  над  900  работници  през  1931  година. Нещата  си  идват  по местата: след  като  е  пратен  в  Белене, името  му  изчезва  от  аналите.

В  историята  обаче  почти  винаги  остават  някакви  думи, образи, снимки, писма  от  живота  на  тия, които  са  от  по-едър  калибър. Така  е  и  при Димитър  Молдованов. Негова  скица  е  нарисувана  от  бащата  на  диригента Веселин  Байчев, лежал  също  в  концлагер.

Той  е  написал  няколко думи  за  някогашния  шеф  на  „Хоремаг” – Ямбол. Бил „четен  надзирател, лагерист, но  комунист, не  гад”, това  ми прати преди години  г-н  Байчев, който  е  прочел  хиляди  страници  за  ония  времена, говорил  е  със  страшно  много  хора, така  че  може  да  му  се  има  доверие. Чрез  още  един  лагерист  в  Белене, Куню  Кунев, научаваме, че  Димитър Молдованов  е  пратен  в  един  от  кръговете  на  ада.

Щатът на „Хоремаг” бил от 13 души. Шефската заплата е  23 000 лева, на счетоводител-ръководител  е  16 000 лв., на  машинописец – 9000 лв., на нощния  пазач – 8000, на  разсилния – 7  бона. „Хоремаг” е  с  16  колониални магазина, три  хотела  и  шест  ресторанта. Също  по  шест  са  и  кръчмите,  и шкембеджийниците. Зеленчуковите  магазини  също  са  шест, плодове  в прясно  състояние  се  продават  в  десет  магазина, на  две  места  има манифактура.

Местата за едно от развлеченията на жените, децата, девойките и възрастните дами в Ямбол – сладкарниците, са едва три. Също толкова са и кафенетата, дадени за стопанисване на „Хоремаг”от властта. И ако хората с пари и преди 9 септември 1944 г. не си падали по влагането им в сладкарници ( през 1926 г. в града има само две сладкарници ), то кафенетата са много повече от това, което предлага новата, минаваща за народна, власт.

А тя предлага всичко на всичко три кафенета под шапката на „Хоремаг”. Вече е минала първата вълна от национализацията, тази на едрата градска покрита недвижима собственост, и буржоазните  магазини, кафенета  и  сладкарници били  и  де  юре  в  ръцете  на  компартията  и  присъдружните  й  към  1948 г. организации. Не  се  изчерпвал  с  това  хранителният  арсенал  на новосъздаденото  общинско  предприятие: към него преминали и двадесет хлебопекарни, три баничарници, един универсален магазин и два рибарски дюкяна.

Като  дойдохме  до  рибата, в  зората  на  народната  власт, през  1945  година, в  Ямбол  дали  името  на  големия  началник  от  БКП  Добри  Терпешев  на рибарската  кооперация. Той  бил  близък  с  командира  на  Шеста въстаническа  оперативна  зона  Димитър  Димов, заедно  търкали  наровете  в  затвора, та  по  тая  линия  рибарите  трябвало  да  го  приемат  като  патрон. Твърде  скоро, още  през  1950 г., вдигат  мерника  на  Терпешев, и  той  пада  от  много  високо, като  дори  е  изселен  в  Плевен.

Градският съвет залага като гаранция за кредита на друго от новите общински предприятия, „Нармаг”, половината приходи от данък сгради, половината от такса смет, а също и половината приходи от гората. В  документа  не  се уточнява  коя  гора, но  в  рамките  на  Ямбол  и  тогава, както  и  сега, има една  единствена  гора – Ормана. Разликата  е  в  това, че  преди  9  септември, и известно време след тази сакрална за някои дата, гората е общинска, докато сега е държавна. Това че иде реч за Ормана става ясно от друг документ на Временната управа, когато е взето решение за направата на шосе за „градската гора Ормана”.

2 064 000 лева събрала властта от трудова повинност. Някои се откупували, вместо да блъскат с кирката и лопатата по цял ден, а имало и недобори.  Намиращата се в трагично състояние още преди държавния преврат от 9 септември 1944  г. Девическа  гимназия „Васил  Левски” била зарадвана с решението да се закупят направо от пазара сто чина от национализираната фабрика на Влади Козарев във Велинград.

Продължаващото да бъде грижа на град Ямбол село Извор/Кабиле/ се сдобило с назначен пълномощник. Дали му заплата от 7000 лв., толкова, колкото и на разсилния в „Хоремаг”. Иронията на битието е наистина непредвидима, същото това село Кабиле към днешна дата, 2017 г., е пълно с къщи на богати бизнесмени и някои дори го наричат ямболския Бевърли хилс. В интерес на истината, и местните не живеят в кирпичени къщи, така че промяната в селото от ония мътни времена на първите години на ОФ е огромна.

Както обикновено, всеки в Ямбол имал идеи. Есперантското дружество се казвало „Максим Горки”, то поискало да се назове в Ямбол някоя улица „Есперанто”, и тя да бъде в центъра на града. Местните есперантисти, които надали са били многобройни, имали коз, тъй като Конгреса на българските есперантисти щял да се проведе край Тунджа.

Решението за улица с такова име се отложило. Завинаги…

Периодът, в който Мара Атанасова е начело на временната управа, е доста тежък: някои продукти се дават само срещу купони, липсват куп стоки, така че раздаването на по една плитка чесън безплатно на всички служители, участвали в прибирането на реколтата не води до смях, а до реална представа за трудния бит на предците ни.

Сред инициативите на градското ръководство било и определянето на бившето игрище на спортен клуб „ Георги Дражев” за разсадник. Към 1948 година било открито ново средно механо-техническо училище, на което е дадена помощ от 300 000 лева и 75 чина.

Борислав Ненов

/Следва/

 

About the Author :

Leave a reply