Времето, в което Ямбол се управлява от Мара Атанасова
Можем да влезем в ямболската 1949 година и така – чрез Наредбата за чистотата. Нямало шест-пет, шефът на Временната управа Мара Атанасова Джукелова и другите членове на градското ръководство решили, че най-лекото наказание ще бъде предупреждение, второто по тежест глоба от 50 до 10 000 лева, а третият параграф бил пращане на провинените на изправителна работа за срок от три месеца.
Предупреждението може да приемем за ала-бала, но ако глобата отива към голямата си стойност, това е месечната заплата на високопоставен общински служител. Така че положението с нарушаването на чистотата било напечено, особено пък, ако тръснат на някой ямболлия третата санкция: да блъска няколко седмици изправителна работа.
Мара Атанасова участвала в изготвянето на тази наредба, а малко по-късно преминала от кметския кабинет в стаята на първия секретар на Околийския комитет на компартията. Това било за кратко, от Политбюро решили, че интербригадистът Иван Тенев, който по онова време е начело на БКП в Стара Загора, ще е по-добре да поеме партийния жезъл в Ямболски окръг.
Това обаче се случва през 1950 година, тогава България е разделена на окръзи, както ще остане почти до 1989 г. А Мара Атанасова, първата жена-кмет на град в страната ни, е на този възлов пост още от 1945 г. Временната градска управа към 1948 г. е с нея начело, подпредседатели са инж. Кирил Михайлов и Стоян П. Жеков. Членове: д-р Паско П. Плочев ( известен с анархистката си младост, участник в кървавия 26 март 1923 г., след което става част от четата на Динко Попито, а после успява да замине за чужбина. Паско Плочев е известен и с участието си в състава на ямболския Народен съд, както и с приятелството си с Георги Шейтанов. А още и с това, че получил образованието си във Виена и довел оттам съпруга, наречена Хелга).
Георги Шефкенов и Антон Н. Леков също влизали в Управата на града. Леков, ( негов родственик е сегашният адвокат Николай Леков ), пък е първият кмет на Ямбол след 9 септември, но както и Мара Атанасова, и той не е избиран пряко, а от ръководството на Отечествения фронт. Останалите членове на управата на Ямбол са: Любен П. Бочуков и Илия Славейков. Секретар на съвета е Михаил хаджи Митев (той е почти вечен в управата на града, вероятно защото няма кой друг да ги въведе в административните процедури).
Временната управа имала да свърши страшно много неща, или поне амбициите й били такива. „Откриха се и предстои да се открият някои нови общински ресторанти и кръчми, а в скоро време и луксозния хотел, бивш „България”, пише в един от протоколите на Временната управа. Левът по онова време е тотално обезценен, щом за наем, поддържане и обзавеждане на кръчми, ресторанти и хотели са предвидени 11 267 873 лв. За известен период от време село Кабиле, тогава Извор, е прилежащо към Ямбол и гълтало също немалко пари.
„Тоя строеж е повече от належащ – липсва всякаква сграда в селото за училище, а поради крайно бедното положение на Извор … да се помоли Министерството на народната просвета за помощ поне от 40 процента от нужната сума”, обаждат ни документите, а тези проценти означават милион и половина лева.
Вероятно, ако имало към оная 1948 г. чалъм, шефовете на Ямбол веднага биха се отървали от село Извор, ала явно нямало как това да стане на оня етап. И ако въпросът с училищната сграда на това селище бил периферен донякъде, то нуждата от промени на хълма „Боровец” тропали на вратата. Ямболската градска управа решила да предвиди втори пазач ( имало заварени двама ), и това трио, както пише в документа ”добиват форма на караул за денонощно пазене на смени, а денем ще поливат и пазят културите”. Околийският комитет на Социалистическата народна младеж също щял да помага за охраната на „Боровец”, но доколко и как е свършил тази работа, нямаме данни.
Няколко нови общински предприятия се заели да правят през 1948 г. Мара Атанасова и другите членове на Временната управа. Едното от тези предприятие е „Местпром”, на което директор станал Стефан Г. Гърдев. Този човек е все отгоре през годините, все е някакъв шеф, независимо кой е на власт. Той е управител на фирма „Атланта” АД в последните години преди 9 септември 1944 г., член е тогава и на ръководството на Съюза на индустриалците, а виждаме, че и при новата власт не минава в миманса. Напротив – отново е начело на предприятие.
Дали това се дължи само на високия му ценз, той е заклет експерт-счетоводител, а такива специалисти са рядкост в ония години, дали заради изрично декларирана лоялност към Отечествения фронт, но цунамито на репресиите напълно го подминава.
Временната управа създала и друго общинско предприятие, наречено „Хоремаг”. Тези абревиатури идват в България по съветски модел, тя означава „Хотели, ресторанти, магазини”. За негов директор определят Димитър Молдованов, личност с участие в пролетарските битки, която сетне попада във вихъра на прочистването на враговете с партиен билет. И се озовава в концлагера на остров Персин, близо до злокобното Белене.
В книгите, посветени на историята на Ямбол, не се пише нищо или почти нищо за Молдованов. Странно положение, като се знае, че той е един от най-активните участници в Текстилната стачка във фабрика „Тунджа”, където има над 900 работници през 1931 година. Нещата си идват по местата: след като е пратен в Белене, името му изчезва от аналите.
В историята обаче почти винаги остават някакви думи, образи, снимки, писма от живота на тия, които са от по-едър калибър. Така е и при Димитър Молдованов. Негова скица е нарисувана от бащата на диригента Веселин Байчев, лежал също в концлагер.
Той е написал няколко думи за някогашния шеф на „Хоремаг” – Ямбол. Бил „четен надзирател, лагерист, но комунист, не гад”, това ми прати преди години г-н Байчев, който е прочел хиляди страници за ония времена, говорил е със страшно много хора, така че може да му се има доверие. Чрез още един лагерист в Белене, Куню Кунев, научаваме, че Димитър Молдованов е пратен в един от кръговете на ада.
Щатът на „Хоремаг” бил от 13 души. Шефската заплата е 23 000 лева, на счетоводител-ръководител е 16 000 лв., на машинописец – 9000 лв., на нощния пазач – 8000, на разсилния – 7 бона. „Хоремаг” е с 16 колониални магазина, три хотела и шест ресторанта. Също по шест са и кръчмите, и шкембеджийниците. Зеленчуковите магазини също са шест, плодове в прясно състояние се продават в десет магазина, на две места има манифактура.
Местата за едно от развлеченията на жените, децата, девойките и възрастните дами в Ямбол – сладкарниците, са едва три. Също толкова са и кафенетата, дадени за стопанисване на „Хоремаг”от властта. И ако хората с пари и преди 9 септември 1944 г. не си падали по влагането им в сладкарници ( през 1926 г. в града има само две сладкарници ), то кафенетата са много повече от това, което предлага новата, минаваща за народна, власт.
А тя предлага всичко на всичко три кафенета под шапката на „Хоремаг”. Вече е минала първата вълна от национализацията, тази на едрата градска покрита недвижима собственост, и буржоазните магазини, кафенета и сладкарници били и де юре в ръцете на компартията и присъдружните й към 1948 г. организации. Не се изчерпвал с това хранителният арсенал на новосъздаденото общинско предприятие: към него преминали и двадесет хлебопекарни, три баничарници, един универсален магазин и два рибарски дюкяна.
Като дойдохме до рибата, в зората на народната власт, през 1945 година, в Ямбол дали името на големия началник от БКП Добри Терпешев на рибарската кооперация. Той бил близък с командира на Шеста въстаническа оперативна зона Димитър Димов, заедно търкали наровете в затвора, та по тая линия рибарите трябвало да го приемат като патрон. Твърде скоро, още през 1950 г., вдигат мерника на Терпешев, и той пада от много високо, като дори е изселен в Плевен.
Градският съвет залага като гаранция за кредита на друго от новите общински предприятия, „Нармаг”, половината приходи от данък сгради, половината от такса смет, а също и половината приходи от гората. В документа не се уточнява коя гора, но в рамките на Ямбол и тогава, както и сега, има една единствена гора – Ормана. Разликата е в това, че преди 9 септември, и известно време след тази сакрална за някои дата, гората е общинска, докато сега е държавна. Това че иде реч за Ормана става ясно от друг документ на Временната управа, когато е взето решение за направата на шосе за „градската гора Ормана”.
2 064 000 лева събрала властта от трудова повинност. Някои се откупували, вместо да блъскат с кирката и лопатата по цял ден, а имало и недобори. Намиращата се в трагично състояние още преди държавния преврат от 9 септември 1944 г. Девическа гимназия „Васил Левски” била зарадвана с решението да се закупят направо от пазара сто чина от национализираната фабрика на Влади Козарев във Велинград.
Продължаващото да бъде грижа на град Ямбол село Извор/Кабиле/ се сдобило с назначен пълномощник. Дали му заплата от 7000 лв., толкова, колкото и на разсилния в „Хоремаг”. Иронията на битието е наистина непредвидима, същото това село Кабиле към днешна дата, 2017 г., е пълно с къщи на богати бизнесмени и някои дори го наричат ямболския Бевърли хилс. В интерес на истината, и местните не живеят в кирпичени къщи, така че промяната в селото от ония мътни времена на първите години на ОФ е огромна.
Както обикновено, всеки в Ямбол имал идеи. Есперантското дружество се казвало „Максим Горки”, то поискало да се назове в Ямбол някоя улица „Есперанто”, и тя да бъде в центъра на града. Местните есперантисти, които надали са били многобройни, имали коз, тъй като Конгреса на българските есперантисти щял да се проведе край Тунджа.
Решението за улица с такова име се отложило. Завинаги…
Периодът, в който Мара Атанасова е начело на временната управа, е доста тежък: някои продукти се дават само срещу купони, липсват куп стоки, така че раздаването на по една плитка чесън безплатно на всички служители, участвали в прибирането на реколтата не води до смях, а до реална представа за трудния бит на предците ни.
Сред инициативите на градското ръководство било и определянето на бившето игрище на спортен клуб „ Георги Дражев” за разсадник. Към 1948 година било открито ново средно механо-техническо училище, на което е дадена помощ от 300 000 лева и 75 чина.
Борислав Ненов
/Следва/
