Враговете с партиен билет през 1950 година – втора част

ямбол общ изглед ретроМного   силно   бие   Мара  Атанасова  и  много  високо,  по  върховете  на  партийната  и държавната   власт  в  град  Ямбол  и  в целия  регион.  Толкова  силно, че  падат  ред  скалпове. Извън  нормите  на  обществения  морал  бил  и  Тодор  Козарев,  бивш  вече  началник   на Държавна   сигурност.  Той  е  заклеймен  като  корумпиран  пияница, а  щом  дотам  е  стигнала  тайната  милиция , работата  в  Ямбол  била   хептен   вмирисана.

Имало  и  още  случаи  във  войската, администрацията  и  стопанския  сектор,  на  издигнати  на  отговорни  служби , благодарение  на  лошата   кадрова  политика  на завеждащия  „Кадри” при   Околийския  комитет  Тодор  Бояджиев, който , цитирам, „бе  превърнал кадровия  отдел  в  монополно  право, и  на секретаря  Николай  Чернев”.

Другарски  огън  отнесли   и  четирима  от  членовете  на   Бюрото  на  Околийския  комитет  на  БКП:  Иван  Тенев, Димитър  Йовчев, Анри  Асса  и  Дочо  Динев. Те  не  спомогнали  за назначаването  на  качествени  хора  на  важни  постове, казала  Мара  Атанасова.

Интербригадистът   Тенев  скоро  се  завърнал  в  Ямбол, след   като  преди  това  за  кратко  е шеф  на  компартията  в  Стара  Загора. Така  че  практически  той  е съвсем  отскоро  и  в града, и  в  Бюрото  на  Околийския  комитет.  Димитър  Йовчев   е  без  почти  никаква  антифашистка дейност  и  вероятно си  е  налягал  парцалите,  при  това  ритане  между  атовете. Знаел  е какво  да  прави  и  как  да  го  направи, не  може  да  му  се  отрече, защото  ще  дойде  време  и  той  ще  седне  в  стола  на  първия  секретар  на  Окръжния  комитет  на  БКП.

И  няма  „да стане”  от  него  в  продължение  на  10 години…

След   1950 г.  имената  на  Анри  Асса  и  Дочо   Динев  липсват  в  голямата  игра  на обществено-политическия   живот  край  Тунджа, вероятно   чистката,  по  един  или  друг начин, ги  е  свалила  от  борда.

Прочистването   продължило   на  отчетно-изборната   конференция.  Да  припомним:  тя  се  провела   в  продължение  на  два  дни, нещо  изключително  рядко  за  такъв  тип  мероприятия  в  Ямбол, ако  не  и  единственият  случай.  Дошъл  редът  и  на  Държавния  застрахователен институт, където  „гъмжало   от  фашисти”.  „Има  закон  за  държавната  тайна, а  в  околийската статистическа  служба   има  20  статистици  бивши  легионери  и  бранници”,  констатирало   се на  партийния  форум.

За  независимост  на  съдебната  власт  по  времето  на  тоталитарната  система  не  може  да  се  говори, така  че  последвало  порицание  пред  всички  и  на  подпредседателя  на Ямболския  Окръжен  съд  Янко  Гроздев  и  на  съдията  Колю  Колев.  Те  системно  проваляли  в  съда  борбата  с  класовите  врагове.  Отнесъл  партийната  кюския  и  кметът  на  Ямбол  към  1950  година  Лука  Георгиев:  той  е  обвинен  в  либерализъм  и  благодушие  към  класовите  врагове.

Тази фигура има своите върхови дни в ръководството на големия център на региона, Ямбол, и това е издигането му за кмет на града. Лука Георгиев е родом от Стралджа, там е безспорен фактор, но играта в Ямбол е много по-сложна,много по-трудна, а както виждаме, и твърде груба. Така че той няма дълго да бъде в кметския стол, ако трябва да сме точни – в този на председателя на Градския народен съвет, кметове градовете тогава нямали.

И  отново  лошата  топка  се  върнала  в  полето  на  секретаря  на  Околийския  комитет  на  БКП Николай  Чернев, който   пренебрегвал   колективния  метод .  Важни  въпроси  били  решавани  от  него, с   един-двама  членове  на  бюрото.

Мара   Атанасова  в  началото  на  1949 година  напуска  кметския  кабинет   в  Ямбол  и  поема поста   първи  секретар   на  околийския   комитет   на  компартията.  Не  само  към  онова време, а  много  десетилетия,  чак  до  10 ноември  1989 г.,  партийният  пост  е  по-високо признание  и  дава  повече  власт,  отколкото   кметският.

Така  че  Атанасова  заварва  това  положение.  Дали  изключително  силно  хиперболизира  прегрешенията  на  критикуваните  персони,  дали   приема   на  пълно   въоръжение   указанията  на  Вълко  Червенков,  дали  има  уреждане  на  лични  сметки,  днес   е  много  трудно  да  разберем.

Почти  никой  от  участващите  в  този , по  своему  трагичен  спектакъл,  не  оставя  спомени  за вътрешно партийните  отношения.  Иван  Тенев  написа  някоя  и  друга  страница, но тези редове  нямаха  никаква  връзка  с  тая  история.  Мара  Атанасова  е  изолирана  само  след  няколко  години  от  каквито  и  да  било  постове,  вероятно  това  е  било  отмъщението   на нейните  опоненти.  Вече  след   време  е  обявена  за  герой   на  социалистическия  труд, ала  тогава   тя  е  на  преклонна  власт.  Димитър  Йовчев  също  не  остави  никакви  мемоари,  Лука Георгиев – тоже.

Сравнително   скоро  почина  толкова  „бития” на  тази отчетно-изборна  конференция  Николай Чернев.  Няма   яснота  какви  точно   писани  спомени   е  оставил   след   себе  си.  Панайот  Каракачанов  се  спомина,  без  да   разкаже  нищо  за  кухнята   на  компартията   в  Ямбол .

Но  че  е имало  на  моменти  свирепи  кавги,  е  вън  от съмнение.  Макар  и  прикрити ,  макар и  потулвани  през   годините,  все  някой  ден   те  излизат  наяве.

А  свирепите  думи  на  Мара  Атанасова  към  кадровиците   и  към  началници  в  стопанския сектор  на  БКП  край  Тунджа,  имат  своето  дълбоко  основание.  За   разлика   от  мнозина  други,  Атанасова  отива  в  ръководството   на  компартията   от  реалното  управление, споменахме, че  тя  е  кмет  на  Ямбол  в  продължение  на  четири  години – от  1945  до  началото  на  1949 година.  Новата  власт  има  огромни  проблеми:  и  с  почистването  на  града, и  със  снабдяването  на  населението  с   хляб,  месо  и  мляко.  Към  месец  март  1950 г., когато  се  провежда  големият  форум  на  компартията  край  Тунджа,  в  града  още  важи  системата  на  картите  за  хляб, изграждането на трудово кооперативно стопанство търпи пълен провал и по този параграф Ямбол отивал към последното място в България.

Всеки от големите играчи в Околийския комитет на компартията, а и в Градския народен съвет, си правил сметките. Особено тия, които са в партийния орган на града. Има запазени документи в ямболския Държавен архив, които показват стара вражда между Иван Тенев и Николай Чернев. Сравнително скоро след 9 септември 1944 година, след завръщането на интербригадиста от Франция, където той среща и съпругата си Жулиета, той е начело на компартията в Ямбол. Именно Чернев тогава преценил, че майорът от френската съпротива не се справил със ситуацията. Това негово мнение надали е било неизвестно за Иван Тенев. Така че, дори и да имал възможност, той надали би тръгнал да пази репутацията на младия партиен ас, който изпъква и с факта, че има завършено висше търговско образование.

При всички случаи обаче, през пролетта на 1950 година тежката дума има Мара  Атанасова. А видяхме, че тя сипе критики и към заместниците си в околийския комитет на БКП Димитър Йовчев  и  Иван Тенев.

Нещата  все  някога  се  подреждат, стига  да  търсим  смисъла  на  този  спектакъл  –  животът. Без да го измисляме, да го пудрим  и да преиначаваме фактите.

Борислав Ненов

About the Author :

Leave a reply