Волен Сидеров – умиротворен или бомба със закъснител

volen-При  откриването  на  офиса  си  в  Ямбол  миналата  седмица, лидерът  на „Атака” и съпредседател на  коалцията „Обедини патриоти”, показа  едно  ново  лице. Неприкрито сантиментално, носталгиращо по  младите  си  години  и  родния  Ямбол, готов  за  диалог, както  с  местната  интелигенция, така  и  с  гражданството.

Какво  става, идва новият  Сидеров, умиротворен  след толкова  много  и  свирепи  битки, протягащ  ръка  към мнозина, или просто  постановка, която  да  съживи  имиджа  на шефа  на партия „Атака”.

Еднозначният  отговор  ще  бъде  изстрел  извън  мишената.  Волен  Сидеров, това  мнозина твърде   бързо  забравиха, бе неоспорим  лидер  на националистите  в  България  до преди  няколко  пролети. Той  бе  и  камикадзе, бе  и  златен  пръст  в  първото  правителство  на  Бойко Борисов.

Той  събираше  хиляди  по  площадите, стигна  до  балотаж  на  президентски  избори, вече пети  пореден  път   е  народен  представител. Освен  Борисов, кой  друг  от  днешните политици  е  събирал  хиляди  на  изявите  си?

Никой, дори  и  Румен  Радев  нямаше  такава  мощна  подкрепа  в  предизборната  си кампания, такова „поклонничество”, каквото  бе постигал  Сидеров. Волен  пада  от високо, ако не друго, някои  поне за  това  трябва  да  си  дават  сметка. Пада, ала  остава  фактор,  и ако действително  е  по-дълго  време  омиротворен, „Атака” може  да  се върне мощно  в обръщение.

Защото  от  тримата  лидери  на „Обединените патриоти”, най-умният  е  ямболският  депутат. Той е и най-креативният, често  със  знак минус, заради лупингите  в  неговата  биография. Той премина  пътя  от  главен  редактор  на  вестника  на  мощното  към  1990 година  СДС, през говорител  на  имащата  не особено  добра  слава „Мултигруп”, до  лидер  на  крайната  десница, както   мнозина  определят „Атака”.

Събраните  неотдавна  в  един  луксозен  сборник  статии, стихотворения, памфлети, снимки на  Сидеров, наречен „Волен  –  живот  напук”, е нещо  като  рекапитулация  на  един  живот. Живот  на  бързи обороти, дори  на  шеметни, на  моменти. Към  създаването  на  този  сборник, води  Сидеров  сякаш  точно  това, което показа  при  откриването  на  офиса си  в Ямбол.

Един  омиротворен  човек, сложил  по  стените  на  партийния  си офис  свои  рисунки  от младежките  години, когато  е  рисувал  голи тела, Виктор  Хара, автопортрети. На  61 години, на  колкото  е  лидерът  на „Атака”, сантиментът  чука почти  винаги на вратата. Подсказва нещо и  детството, и  родовата памет, нищо, че  си  писал  не  особено  хубави  думи за баща си в началото  на  прехода.

Всъщност, Волен  Сидеров  сякаш  прави  бягство   от  това, което  неистово  е  искал  толкова години  –  да  бъде  силен  фактор  в  българската  политика. Твърде  сложно  е  такова  бягство. Преди  да  се  прояви  при  откриването  на  офиса си, националистът  премина  по  улица „Търговска”. Бе  сравнително  рано, 9, 30  часа, тиха, кротка, разкошна  пролетна   утрин.

Ние  си  пиехме  кафетата, без  дори  да  се  интересуваме  от  пресата, бе  събота. Волен Сидеров  обаче, бе  пак  с  кортеж: до  него  плътно  някакъв  непознат  момък, вероятно гавазин, след  тях  Денислав  Чукалов, подир  него  регионалният  шеф  на  атакистите  Кръстьо  Петров.

Имаше  нещо  абсурдно  в  този кортеж, един  непознат  възрастен  мъж  от съседна маса  също проследи  процесията, и  попита: ”Това  не  беше  ли  Волен  Сидеров?”.

Той  беше, ала  не  бе  за завиждане  –  когато  до  тебе  крачат  още дузина, и  имаш  бодигард, надали  е  признак  на някаква  нирвана…

Борислав  Ненов

About the Author :

Leave a reply