Волейболът – едно тъжно бъдеще?

Дали волейболистите ни са отишли със свалени гащи за олимпийската квалификация или като на бой, надали може да има съмнение. Тези състезатели, играли стотици пъти за България, най-напред са професионалисти. Нито един от тях няма да си позволи да бъде жалък на такъв спортен форум – това не е мач в кварталната градинка, а мениджърите следят всичко под лупа.

Нали искат – и те, и техните клиенти, волейболистите, да имат престижни клубове и заплати. Треньорските умения на Пламен Константинов също трудно могат да се заличат – той нито идва от Павликени, нито е завършил вчера Спортната академия. Пламен е с чудовищен опит като състезател, и само кретените не помнят какво му беше на Олимпиадата в Пекин.

И въпреки това, което стана тогава между София и Пекин, Константинов не рухна.

Веднага, разбира се, се появи на авансцената Радостин Стойчев. Сегашният треньор допуснал груби грешки, ала критикът му не назова нито една – поне ей така, да купим и ние нещо от наставника на Казийски.

И като дойдохме до Казийски, ще видим скоро колко тежко е положението с момчетата в българския волейбол. В нашите клубове те получават нищожни заплати, а не всеки може да работи дълги  години, очаквайки да стане скъп играч в чужбина. Епохата на Любо Ганев, който ми скри преди години топката във Варна, обяснявайки ми, че винаги се е забавлявал и на тренировки, и по време на мачове, сякаш фалира.

Треньори споделят, че момчетата искат без пот да станат асове. И че не искат да стоят до късно в тренировъчната зала, а да се приберат, за да си чатят. И селфита, как иначе. В крайна сметка ще стигнем, всъщност май сме стигнали, до селфи поколението. То цъка по Меси или по друга звезда, ала никога не би блъскало колкото тях на терена.

И ако Меси е целунат от Господ, такива са гениите, тук най-много да имаме още няколко като Валери Божинов. Три минути на терена, сетне, за пресата, в центъра на снимката.

Дано не е такава съдбата на българския волейбол. Защото дотук само този колективен спорт отиваше на Олимпийските игри. Но – в минало време….

Борислав Ненов