Войниците на Хитлер край Тунджа

Y_obst_izgledAБило Бъдни вечер на 1942 година. Един от най-големите празници за българите. Вместо да са по къщите си в очакване на Рождество Христово, част от младите ямболци, са на Вечер за германския войник. Точно така е определена сбирката, организирана от Националната общостудентска корпорация, носеща името на ямболския член на Революционния комитет от времето на Априлското въстание Георги Дражев.
Георги Дражев отдавна е обесен от турците от другата страна на реката, отвъд Каргонския мост. На Петровден. И досега върви борба между тия, които търсят последните минути от живота му.
Едни твърдят, че синът на хаджи Дражо пял пред бесилото народна песен, други се кълнат, че песента била евангелистка.
И двете страни знаят дори точно кои са песните…
Тогава в Ямбол обаче нямало вестници и репортери. А на Бъдни вечер през 1942 година от тази „паплач” вече се намирало край река Тунджа. И именно от репортера на вестник „Тракиец”, основан през разбунената 1923 година, от собственика на печатница „Светлина” Иван Марангозов, научаваме какво и как е станало в читалище „Съгласие”. Защото именно се закрепва още повече дружбата между войниците на Хитлер и местните им привърженици
Че забавата, а това било именно забава, е под покровителството на началника на Ямболския гарнизон, надали е изненада. Висшият офицер нямало къде да шава–царство България е съюзник на нацистите и трябва да се следват указанията отгоре. Оста Рим-Берлин-Токио бележи успех след успех, България още през 1940 година е получила заграбената след Букурещкия договор от румънците Южна Добруджа.
Апетитът идва с яденeто, казват французите. И български войски вече са в „Новите земи”, толкова очаквани и толкова скъпи за загубилата три последователни войни нация. Там, в една от трите области на „Новите земи”- Беломорската, с център град Ксанти, е пратен за известно време кметът на Ямбол Стоян Митев, за да извърши нужната организация.
Даването от Хитлер на Западните покрайнини, Беломорието и Сръбска Македония, иска ихтибар, и това прави Бъдни вечер за някои времето, в което да се отблагодарят на синеоките рицари.
Васил Златаров, тогава, през 1942 година., студент по право в Софийския университет, е в епицентъра на ямболската благодарност. След като в читалище „Съгласие” Вечерта за германския войник се открива с химните на тръгналата да завладява света Германия, идва ред и на химна на царство България.
А сетне вече и времето на Васил Златаров. Синът на фабриканта Иван Златаров, обяснява „значението на забавата и другарството, което съществува между двата народа”. В ония минути председателят на студентската корпорация „Г. Дражев” или не иска да си припомня, или е изпаднал в еуфория и пропуска факта, че неговият чичо, Димитър Златаров, е един от агентите на Кремъл, и е бил сред най- важните участници в зловещия атентат в църквата „Света Неделя”.
Най-жестокият атентат от началото на 20-ти век, познат в Европа. И не само в Европа. Само че чичо му, Димитър Златаров, е избягал по незнайни канали в Съветския съюз. В дома на брат му, Иван, тези факти може да са били табу. Кариерата на бащата на Васил върви повече от добре-в началото на 30-те години той е шеф на Популярната банка край Тунджа. Сетна става съсобственик на фабрика „Металургия”.
И народен представител…
Избран от ямболци обаче, а не назначен, както някои си въобразяват.
Другият чичо на председателя на корпорация „Г.Дражев”, Кръстю, не крие изобщо левите си убеждения. Пише в този дух по страниците на вестник Тунджа. Говори често-често по тези теми в сладкарница „Апел” и в ресторант „Европа”.
Краста.
А и Кръстю Златаров е адвокат и не е толкова лесно полицията да го прибере и да го прати за превъзпитание на остров „Света Анастасия” или в Свети Врач/днешният град Сандански/. По време на Втората световна война обаче, не е много ясно какво прави левичарят–адвокат.
Племенникът, за сметка на това, е на показ. След като е обяснил другарството между народите на Германия и на България, Васил Златаров има честта да чуе отговора на един от офицерите от Вермахта. Речта му се отличавала с жар и пламенност, така ни обажда от страниците на „Тракиец” неподписалият се репортер.
Тази жар се прехвърлила върху цялата вечер и в нея имало чувства на задушевност и мили сцени между германските войници и присъстващите ямболци.
Сред които имало и млади дами-студентки. И те също се отчели–Кьосева и Димчева изпълнили музикални номера…
Само две години и няколко месеца след тая интимна вечер, обявилата ни без никаква причина война съветска армия навлязла в България. И стигнала и до Ямбол, има си хас да ни подминат. И пак възторг, и пак мили сцени, този път обаче в изпълнение на други хора.
Всъщност, голяма част от тях, може да са направили дубъл-така и така вече имали опит…
Войниците на Сталин считали всичко в града ни за свое. Хвърляли бомби в реката, понеже им се приискало да хапнат шарани и кефали, гърмели на поразия в забранената за лов градска гора „Ормана”, и се прибирали с елени, сърни, зайци. Лесничеите пишели отчаяни изложения до началството си, ала всуе–никой не смеел да направи дори забележка на новите рицари.
И те синеоки…
Какво точно е правил тогава Васил Златаров, не ми е съдено да зная. Няма данни, че студентската корпорация „Г. Дражев” пак е правила Вечер, този път за съветския войник.
Фамилията Златарови обаче не изчезнала от голямата сцена. Дошло времето на адвоката Кръстю Златаров, един от чичовците на все още младия Васил. Кръстю станал председател на един от съставите на Народния съд.
И вероятно така спасил от ликвидиране и брат си Иван, фабриканта, и непослушния си племенник. Третият брат, Димитър, още се считало, че е в братския вече Съветски съюз.
Там бил, обаче зарит под земята, тъй като бащата на народите Йосиф Висарионович Сталин прочиствал здраво и в средата на 30-те години и на Димитър Златаров дошъл редът.
Целият български народ плакал при смъртта на цар Борис Трети.
Същият този народ плакал целокупно и при кончината на вожда и учителя Георги Димитров. Така твърдят историците. Това показват и документалните кадри.
Народът, прочистен обаче от всички, които дръзвали да попитат какво става с държавата. Прочистването било толкова голямо, че и сега, почти 70 години по-късно, никой не може точно да каже колко българи са убити. Или изчезнали…

Борислав Ненов

About the Author :

2 Comments to “Войниците на Хитлер край Тунджа”
  • Български офицер
    April 1, 2020 - Reply

    ГЕРМАНИЯ – БЪЛГАРИЯ : стари Съюзници и стари бойни Другари в двете Световни войни !
    Руската сган и Българските комуняги до стената – РАЗСТРЕЛИ….!!!

  • поп
    March 16, 2021 - Reply

    Никакъв офицер не си , ти си мръсник.

Leave a reply