Военното разузнаване и металургията – упражненията на дилетантите продължават

Дори да е само сондаж, идеята Йордан Бакалов да стане шеф на военното разузнаване, е гигантска дивотия. Специалните служби, някои ги наричат и тайни, се нафрашкаха с филолози, с възпитаници на Националната спортна академия, с инженери. Само състезател по художествена гимнастика все още не е назначаван на възлов пост в ДАНС или в някоя друга от специалните служби. Не заради нещо друго, като липса на компетентност, а поради факта, че само дами играят в този спорт. Вероятно обаче и това скоро ще стане, както е тръгнала лавината.

Какво общо има между синтаксисът или алитерацията и работата в специалните служби, както и между металургията и тях, би трябвало да е пределно ясно – нищо. В България обаче се оказа, че страшно много хора са открили у себе си огромно влечение и не по-малки способности, да се реализират именно там – в тайните служби.

Йордан Бакалов ще бъде един от върховете, може би и Монблан, в тази веселба. Може би му е втръснало да бъде депутат, все пак четири пъти е бил в Народното събрание, а според някои това може да докара човек до тежки психически отклонения. Аз се съмнявам в това – като погледнем биографиите на доста от избраниците ни, те вече имат по двайсетина години в парламента и още държат пусията.

Корави българи. А и навън духа, и дори спестеното от закуски за черни дни, може бързо да се стопи. Не всеки може да направи „Цанков камък”, все пак.

Та така – министърът на отбраната Ненчев си е харесал за шеф на военното разузнаване металург. Военното министерство бе дадено от Бойко Борисов на Реформаторския блок и по тази линия ДСБ, СДС, БЗНС и „България на гражданите”, търсят свои хора на възлови, и на всякакви места там. А един от вечните депутати, Йордан Бакалов, е от СДС. Имаше приказки от страна на военния министър, че трябва да се даде най-сетне на младите да се издигат във военната йерархия. Не зная как Бакалов, който е на 54 години, минава за млад. И ако мнозина от офицерите в армията се счита, че се изветрели понеже са завършили по времето, когато България бе във Варшавския договор, то и Бакалов е приключил висшето си образование пак по времето на този прословут договор от Варшава. Вярно, завършил е металургия, но България учеше този отрасъл от промишлеността от СССР , а не в САЩ или във Франция. Дори Бойко Борисов, обсипван сега с награди от американските служби за сигурност, е станал висшист пожарникар по времето на комунизма. Нали не вярвате, че ЦРУ не е погледнало кога е роден днешният второмандатен премиер? Панаирът щеше да е страшно смешен и от него да станат касови комедии – в българската драматургия  този жанр и без това винаги е бил с оскъдни творби. Нещата обаче са далеч повече тъжни. Бакалов е бил веднъж в кариерата си член на Комисията по вътрешна сигурност в парламента. В тази комисия през годините е имало всякакви дилетанти. По времето на предното Народно събрание, например, неин шеф бе сегашният говорител на БСП Мерджанов, който е социолог. То сега министър на вътрешните работи стана също социолог-Румяна Бъчварова, но всъщност това даде още един акцент върху нелепата ситуация. Защото дали БСП, дали ГЕРБ ще командва парада, глупостите не секват. И в правителството на Симеон Втори бе така – проф.Петканов през цялото време бе като препариран, какво друго да прави, като нямаше хал хабер от дейността на МВР?…

Но да се върнем към работите в армията. За да си военен министър, отдавна не се иска да си вътре в тях. Но ти трябват професионалисти, на чиято квалификация да разчиташ. Прекалено е ясно, но явно не е. Българското военно разузнаване е имало за шеф и други дилетанти – ген. Васил Зикулов, родом от Ичера, минаващ за командир на партизанския отряд „Смърт на фашизма”, е пратен за шеф именно на военното разузнаване. Дотогава е бил командир на армия. Зикулов умря наскоро, на 93 години. Но остави книга, в която няма партизански спомени, а документи какво е представлявало военното разузнаване. И как той е бил ужасен от пълното си незнание на тази материя. Колко се е научил, е работа на специалистите да кажат. Но не на тези, които са учили синтаксис или металургия. Имаше една дама, която е професор по синтаксис, обаче я пратиха за спортен министър. И сеирът беше велик. А всъщност, ако при спорта не стана драма, във военното министерство може и да се получи точно това. Цялата история на раздялата между досегашния шеф на военното разузнаване и министър Ненчев май ще я забравим прекалено бързо – лидерът на едно от многото БЗНС-та иска да се отворят досиетата и на чуждите граждани, които са били разузнавачи на българската армия.

В оная книга на ген. Зикулов има доста поучителни неща, колкото да не обичам и аз поученията. Когато СССР нахълтва с армия в Афганистан, шефът на съветското разузнаваше Ивашутин е потресен. Комунистическите величия се събрали тихомълком и решили въпроса. А босът на прословутото ГРУ имал огромна информация  какво е положението в Афганистан, и поради несъобразяването с нея считал, че СССР ще затъне в лайната – леко перифразирам, за да е по-ясно. По онова време средната възраст на членовете на Политбюро на КПСС обаче била 71 години. Затова и нашето поколение почна и завърши училище, а портретите на комунистическите вождове бяха едни и същи. С леки, съвсем леки изключения.

И на мен, както и на министър Ненчев, и на много други, ми е прелюбопитно да видя имената на чуждите граждани агенти на българското военно разузнаване. Ние обаче сме дилетанти, а и не иде реч за роман на Богомил Райнов или Лъдлъм. Много от тези хора ще влязат в затворите на държавите, в които живеят. В САЩ , в Гърция или в Турция, или в Близкия Изток, няма значение – военните съдилища не си поплюват. Един български военен агент ( Пиер Данинос беше писал навремето:”Когато са наши, са разузнавачи, но когато са чужди, изведнъж стават шпиони”), лежи в турски затвор цяло десетилетие. Вълко Червенков най-напред, после и Тодор Живков, все казвали, че не им е сега до такива работи. Когато все пак разменили българският агент срещу турски, той вече бил развалина.

Запада не се срамуваше никак да почне бизнес с хора от Държавна сигурност, дори когато те бяха от Шесто управление. Не се смути и когато в правителствата почнаха да влизат агенти на ДС. А мислехме, че няма да искат дори да ги видят…

И още нещо да си спомним, то вече си е българско. При слизането на летището в София, ръководителят на експедицията в Хималаите Аврам Аврамов не бил наясно какво го чака – дали затвор заради това, че Христо Проданов е нарушил  всички правила на алпинизма, или награда.

Получил второто – стана герой на социалистическия труд.

И е май наистина лошо, че закриха Кремиковци – можеше Йордан Бакалов да се реализира там, все пак може да е страхотен металург…

Борислав Ненов