Военният министър от Кукорево – и равнис

Че сме късопаметни само понякога е наш проблем. Той става значим, понякога дори сериозен, когато ни обхване пълна амнезия, за това кой, кога и как се е упражнявал във властта.

В конкретния случай, знайни и не особено знайни „анализитори”, вече месеци наред сипят огън и жупел върху военния министър Николай Ненчев. Ненчев, няма смисъл върху това да спорим, не е вътре с армейските работи.

Веднага, от воле, се сещам, колко навътре бе с военните дела някогашният депутат от Ямболския избирателен район Димитър Луджев. Всъщност, от него, от вечният участник в странните, с  годините все по-странни, контактни групи, които си спретваха в Народното събрание СДС и БКП – тогава май червената партия още не бе се пребоядисала.

И тъкмо историкът по образование Димитър Луджев стана първият цивилен и политически министър на армията. Малко по-рано или малко по-късно, подобна партитура се приложи към министерството на вътрешните работи.

Какво разбираше, например, Йордан Соколов, лакираният член на прословутия Втори софийски адвокатски колектив от тази материя?

Нищо, абсолютно нищо.

Да не бързаме обаче с мощния шут по топката. Много, ама много десетилетия преди Соколов да седне в министерското кресло на вътрешния министър,  Антон Югов е бил в същата роля, та даже и министър-председател. Неговото образование е килийно, познанията му – също. И друг „антифашистки герой” с нищожно образование, Добри Терпешев, е командвал огромни масиви от властта след  9 септември 1944 г., без  да има и най-малкия намек за компетентност у него.

Какво е разбирал от управлението на държавата, респективно на неин огромен регион, прословутият из Тунджалъка  Димитър Димов, наричан от мнозина бай Даньо?

Също нищо. Димов е по-грамотен, това е факт, от Добри Терпешев, но цялото му образование се изчерпва със завършването на ямболската Педагогическа гимназия. За ония времена, 20-те години на миналия век, прилично образование, но толкова. По мемоарните епоси се скъсваха да пишат колко много и колко задълбочено по затворите Димитър Димов и съкилийниците му наблягали на книгите.

Тия книги, няма защо да се съмняваме, не са били нито по банково дело, нито по военна стратегия, което не попречило навремето набързо да изтипосат от сина на бежанеца от село Търново, Османска империя, цял генерал. Че и директор на Бургаска област, още в първите седмици след така нареченото въоръжено въстание.

Димов е бил приличен човек, не обичал да парадира, не бъркал и с лъжицата в кацата с меда. В книгата за него, наречена „Светлата диря на един живот”, са събрани огромно количество мемоари, които всъщност не показват почти нищо от живота и характера на „щатния” политически затворник. При една от страниците обаче излязох от дрямката на клишираните панегирици – там умрелият рано от престоя по занданите  Димов крачи по софийските улици с Добри Терпешев и го пита можел ли е някога да си представи, че те двамата ще са по горните етажи на властта в България.

Димитър Димов изглежда не се е чувствал уютно в тези води, докато за нафукания селяк Терпешев  ситуацията била съвсем редна. Двамата заедно търкали наровете тук и там,а сетне  край Тунджа на Добри Терпешев кръстили даже рибарска кооперация.

Сетне Тодор Живков се погрижил името му да изчезне тотално от обръщение. Като това на Георги Чанков, на Антон Югов, на Вълко Червенков.

Нерде сегашният военен министър Ненчев, нерде Терпешев, ще кажат някои.

Не е така – палачинката променя пълнежа си, но си остава чурук работа. В България, от Освобождението насам, малцина действително са били подготвени за постове в правителството , в посолствата или в парламента.

Имаме обаче и гениални попадения – ако Стефан Стамболов бе преценяван от комисия с аршина за образованието му, никога нямаше да стане дори околийски управител, камо ли да бъде една от най-големите фигури в политическия живот на страната ни.

Така че Николай Ненчев, многократно иронизиран и поради факта, че е бил ефрейтор в Трудови войски, със сигурност не е адекватно подготвения за министър на отбраната човек, но то пък защото Румен Петков, завършил математика в Пловдивския университет, беше подходящ за вътрешен министър…

Или пък Бойко Борисов разбираше нещо от работата на главен секретар на МВР, когато царят-премиер го приши към пионката професор Георги Петканов.

А на някои завои трябва да я караме по-кротко – роденият в село Кукорево, община „Тунджа”, някога Ямболски окръг, завършил Механотехникума в Ямбол, Ненчев, не е бил в редовната армия, защото  чичо му е политически емигрант като николапетковист. И е служил в американската армия по време на войната в Корея…

Така че преди да се пишат глупости, не е излишно да се види кое как е било.

За кавалкадата от „мега експерти” може да се напишат томове – и преди 9 септември 1944 година, и след 9-ти, и днес. Какво разбира от вътрешни работи социоложката Румяна Бъчварова?! Или пък от икономика вечно дремещият министър Лукарски, който, за капак, има  едва-едва един автобус съпартийци в СДС, а неговата биография е на офис отроче.

Добре , доста добре гледано отроче.

…Наскоро се засякохме с колоритния и дълголетен учител  и  заместник-директор на Багеристкото училище в Ямбол и директор на Дома за сираци Даньо Касъров. Бай Даньо е голяма скица, винаги има поне два вица, за да ти направи деня по-поносим. Когато тия дни се засякохме, обаче бе привечер, и той нещо бе увесил гребенът – има и такива минути преди здрачаване.

Сетих се, след като се разделихме с  г-н Касъров, за неговата колоритна, пищна, може би прекалено бъбрива на моменти, книга – „Киризияда”. Нейният реален герой , Димитър Кирязов, нямал почти никакъв хабер от това, за което го назначили. Бил обаче факир, как се излиза от небрано лозе. При това – с колосален успех. Толкова колосален, че ако не са били номерата на Киряза, Багеристкото училище нямаше изобщо да бъде построено в града ни…

Ако някой е помислил, че съм станал адвокат на военния министър Ненчев, има пределно развинтена фантазия. Николай не е за този пост, но не аз, а други трябва да му берат гайлето, загдето са го пратили в Министерския съвет.

В кавалкадата от недоразумения се изкушавам обаче да вмъкна някои имена, които политическата ръжда скоро може и да покрие. Ангел Найденов не бе ли също министър на отбраната, въпреки  по-скоро водевилния си опит в армията? А Богомил Бонев не го ли направиха със зловещо темпо шеф на вътрешните работи?

Него пък не го ли замени друго недоразумение, наречено Емануил Йорданов?

А не можещият да върже три думи академик Николай Тодоров, в зората на Прехода не бе ли „коронясан” за председател на Народното събрание, за да блесне зетят на вечния превратаджия Кимон Георгиев, именуван Гиньо Ганев.

Така че Ненчев има крайно сериозна традиция и, по всичко личи, не по-малко солидна „гвардия”, която чака, за да поеме и тя строителството на държавните дела.

Нищо ново, нищо старо – Големанов си е все така жив…

 

Борислав Ненов