Реално и водевилно престъпление се преплитат в петия роман на Волен Митев

OLYMPUS DIGITAL CAMERAПредстои премиерата на петия, отново криминален роман, на пишещия актьор Волен Митев „Добрия , Лошия и Мария“, засега времето и мястото са все още приблизителни. Проектира се да е през февруари или март, но зависи от това кога театърът ще бъде свободен от репетиции и представления, а мястото най-вероятно отново ще е във Военния клуб. Ако не се брои представянето му в Езиковата гимназия преди два месеца. И тъй като в моето съзнание заглавието на книгата веднага асоциира с класическия филм на Серджо Леоне „Добрият, лошият, злият“, това беше първия ми въпрос към автора – търсена ли е подобна отпратка. Оказа се, че действително има такава алюзия, но далеч не е само това. Окончанието на „-я“ на трите думи е препратка към името на нашия град, започващ със същата последна буква от азбуката. Освен това да – Мария е реално действащо лице в романа, но Добрия и Лошия не съществуват като конкретни герои – всеки от читателите сам трябва да направи избора си кой кого е. Театърът ме е научил, че човекът не е икона, не можеш да търсиш само добрината или само лошотията у него, казва Волен. В живота всеки добър човек си е малко лош и обратното – у лошия все има нещо добро. Той изрично подчертава огромната заслуга на театъра, за да постигне разгадаването на характерите на героите. Споделя, че когато му предстои да играе на сцената положителен герой, най-напред търси отрицателните черти у него, за да го очовечи, да стане той убедителен.

Волен Митев признава, че в романа „Добрия, Лошия и Мария“ остава верен на принципа си действието да се развива в обстановка, която добре познава – в Volenслучая част от събитията се случват в телевизия, място, където авторът е работил преди време. Преди това в „Театрален гамбит“ действието се развиваше в театъра, „само за радио още не съм писал“, донякъде с чувство за хумор вмята той, но пък кой знае. Прибягва до този прийом по една простичка причина – за да е точен при описване на мястото. Когато героят се движи в пространството, авторът си представя реално място, знае къде е студиото, редакцията, къде се записват рекламите и така няма опасност от несъзнателни противоречия, в каквито е хващал други свои „колеги“.

Този роман Волен Митев е пренаписвал три пъти, споделя самият той.  Първоначално започнал с убийство в една телевизия, което да бъде разследвано на място. Това му се видяло доста еднопланово и решил да има и втори криминален случай, който да се развива на морето. Тогава обаче си дал сметка, че романът е станал много кървав и за да смекчаване на ефекта и намаляване броя на труповете, решил станалото в телевизията да е само опит за убийство. Променил убийството в опит за такова, но отново не бил доволен. Дал си сметка, че и в двата случая резултатът е един и същ – независимо дали жертвата е оцеляла или не, тръгналият да убива вече е преминал всички граници, той на практика все си е убиец от психологическа гледна точка. Тогава променил за трети път романа – в едната сюжетна линия вкарал водевилен елемент. И така в книгата има две сюжетни линии, които в един момент, очаквано, се преплитат. Едната представя изцяло водевилен опит за убийство, раздут до безкрайност като престъпление и това се случва в на територията на една телевизия, където често пъти реалността се оказва попреувеличена, а втората сюжетна линия е за реално престъпление. „Читателят ще види как контрастира реалният живота на измислицата, затова стана интересно – защото има съпоставка“, казва авторът.

Главният герой – частният детектив Крум Цеков и самоиронията, с която той се отнася към себе си, са другите трайни неща, които присъстват в криминалните романи на Волен Митев. Винаги подхождам с чувство за хумор, а самоиронията за мен е висшата форма на неговата проява, споделя той. Дава пример, като припомня, че не случайно първата му книга „Куршуми на свободна практика“ започва така – героят е седнал, разграфил е на две листа пред себе си и от ляво записва това, което може да върши, от дясно – което не може, за да реши с какво да се заеме след настъпването на промените у нас. Та при Крум Цеков от страната, където е записано това, което не може да върши, всичко било изпълнено, от лявата страна – „тук-таме се мяркаше някоя буква за цвят. Дадох си сметка, че за нищо не ставам и станах частен детектив“ – така започва първият роман. И героят все така се самоиронизира през цялото време.

Макар и криминални по жанр, книгите на Волен Митев не са от типа Агата Кристи да държат през цялото време в напрежение, на първо място те са социални и това е съзнателно търсено от автора. С криминален сюжет не мога да изненадам читателя, коментира той. Дадох си сметка, че е много по-важно как разказваш историята, а не какво разказваш. Затова и чувството за хумор присъства през цялото време, например. И добавя, че през книгите му като невидима нишка преминава и усещането за кретенизма на времето, в което живеем.

Романът „Добрия, Лошия и Мария“  бе номиниран, заедно с още четири романа, в конкурса на корпорация „Развитие“, в конкуренцията на 76 произведения през 2011 г. Писан е още през 2010 г., но по финансови причини той беше издаден доста по-късно. През 2015 г. друг  роман на Волен Митев – „Театрален гамбит“ беше отново сред 7-те номинираните измежду 116 творби. А още с първия си роман „Куршуми на свободна практика“ той получи награда за млад автор.

В тазгодишното 10-то юбилейно издание на конкурса на корпорация „Развитие“ Волен Митев участва отново – този път с най-новия си, шести роман със заглавие „Две в едно“. В него сюжетът се развива на политическата сцена в провинциален град, където борбата за власт е на първо място, а човещината отдавна е останала на заден план, е единственото, което авторът издаде в аванс.

Волен Митев дебютира през 2001 г. с „Куршуми на свободна практика“, последва „Куршуми на щат“ с главен герой частния детектив Крум Цеков. След известна пауза през 2014 г. бе издаден романът „Възможната истина“, а малко по-късно и „Театрален гамбит“.                                                                                                                                                                                             Светлана Чамова

About the Author :

Leave a reply