„Влахос” – книга за смисъла на пътя

DSC08590 В увлекателен разговор за книгата и за други истории се превърна представянето на романа „Влахос” на Николай Янков и Елена Щерева в Синия салон на читалище „Съгласие” в Ямбол на 15 май.

Приятната задача да ги представи имаше Христо Карастоянов, който е и техен редактор, защото те са толкова сладкодумни, че не им трябва много да започнат да говорят, но историите им са увлекателни.

???????????????????????????????„Това вероятно е първият роман, посветен на каракачаните и тези млади хора са навлезли много здраво в техния свят. Те са се подготвяли за тази книга с години” само загатна Христо Карастоянов, а Елена Щерева обясни, че самата тя е представител на каракачаните, но преди 9-10 г. започнала да събира първите истории от баща си и от леля си, които като деца са живели този номадски живот. Тези истории били зрънцето, дало порива да се напише романът. Той се нарича „Влахос”, защото така каракачаните се наричали помежду си. Влахос означава скитащ пастир, това е общо название на номадските общности. Съвременните каракачани трудно могат да се идентифицират с тези влахос, защото вече го няма техния начин на живот.

DSC08608Героите в книгата са герои на пътя, те са реалните влахос, те са родени, оцеляват и носят със себе си всичките си притежания, всичко при тях се случва на път. Те живеят в тотален минимализъм. Влахос са много адаптивни, много издръжливи и много свободолюбиви. Те са хора, които не търпят господар над себе си. Тяхното верую е, че освен планината и Бог над теб не трябва да има никой друг.

DSC08625Това е и причина каракачаните да изберат подвижния начин на живот, включи се в разговора и Николай Янков. Той допълни, че са имали мобилни домове и са се установявали там, където има вода, добра трева и достъп до пасбища за овцете. Техните жалони са били Св. Димитър, когато слизат от планината и Св. Георги, когато се качват отново нагоре.

DSC08622Каракачаните са зимували и в Ямболския район – Генерал Тошево, Тервел (Тенево), Александрово, Ботево, Миладиновци. Те са движили със стада по 6000 овце, коне, навързани за самарите, а отпред на кервана е била най-красивата жена, която е трябвало да предпазва от зли очи. Тя е като амулет, като щит, който пази останалите.

Интересен е начинът, по който каракачанинът гледа на нискотините, на полевенците, на равнинците, на долнянците, както те наричат хората, в ниското. Това е място, в което каракачанинът не може да вирее дълго.

DSC08627Елена цитира книгата, в която се казва, че уседналият човек е беден, защото диша един и същи въздух, пие една и съща вода и вижда една и съща земя. Тя подчерта, че каракачаните избират този начин на живот, защото за тях това е свобода.

През 1958 г. стадата им са принудително отнети, колибите им са разрушени и те са били принудени да уседнат, това за тях е било най-голямото предизвикателство. За тези години те са приспособили и днес в Сливен 70 % от предприятията се държат от каракачани. Каракачанинът не понася да има шеф, той се стреми сам да си бъде господар. В същото време те са привързани към моралните ценности на християнството. Избирайки такъв начин на живот, те са най-близо до Христос, добрият пастир. Но най-висшата ценност за тях си остава свободата.

DSC08631Тази книга е за корените, за смисъла на пътя, за смисъла на вървенето напред, уточни Елена Щерева, а Николай Янев допълни, че това е книга, която разказва историите на дедите, а по този начин човек се самоизцелява.

Христо Карастоянов обясни, че книгата не е трактат за каракачаните, а един прекрасно написан роман. Сюжетът е двупластов – единият пласт са историите на каракачаните, а другият е съвременен. „Човекът, който в кръвта му е номадът, свободният, среща един градски човек и го повежда в чудесното приключение, наречено живот”, така накратко редакторът на книгата представи съвременната част и допълни, че освен всичко останало в тази книга има и страшно много любов.

DSC08635Много точен, много строен и много последван сюжет, което като за първи роман е ужасно трудно, каза още Христо Карастоянов и допълни, че за Николай и Елена написването на историята на каракачаните е мисия, но превърната в роман, тя е очарователна, а първото четене на книгата е омагьосващо.

 

About the Author :

Leave a reply