„Влакът за Емаус” спря в читалище „Съгласие”

В първия ден на десетото юбилейно издание на „Ямбол чете”, организирано, както  винаги, от читалище „Съгласие”, в Синия салон спря „Влакът за Емаус”.

Авторът на романа, Теодора Димова, едно от най-популярните имена в съвременната белетристика бе представена от литературния домакин на срещите Христо Карастоянов, който не пропусна да напомни, почти сериозно, че в тези пет дни, през които в  НЧ „Съгласие” акостират писатели с новите си книги, „Ямбол спира да пише и почва да чете”.

В началото на 2014 година, пак в понеделник, пак привечер, но в София, романът „Влакът за Емаус”, издание на „Сиела”, поема към читателите си. Теодора Димова сподели в Ямбол: „ Имам чувството, че с последните си два романа водя някаква битка, защото християнската тематика е абсолютно непопулярна за съвременната българска литература. Водя тази битка с цялата си страст”. Димова, която е и автор на няколко пиеси, не скри, че дълго време е била религиозно невежа. Преди да потърси християнството, авторката на „Влакът за Емаус” е преминала през какви ли не езотерични книги, обиколила е всякакви врачки и баячки, опознала е всички шарлатани в София, както тя разказа в читалище „Съгласие”.

„Романът е с особена графика, той е, както му казвахме някога, поток на съзнанието, той е роман за разкриването на Бога, точен и издържан и като сюжет, и като стил. Чрез „Влакът за Емаус” литературните срещи „Ямбол чете” стартират извисено”, заяви Христо Карастоянов. В хода на разговора Теодора Димова сподели, че „сякаш българската източноправославна църква си е самодостатъчна. Тя е самозатворена, тя не се бори за хората”.

Тези думи на Теодора Димова предизвикаха излизане на публиката от „академичното мълчание”, и в Синия салон се оформи нещо като дискусия. Към войнстващия атеизъм от времето на тоталитаризма се върнаха и председателят на дружеството на ямболските писатели Тенко Тенев, включи се и членът на настоятелството на читалище „Съгласие” Стефан Лазаров, който е от много години член на Епархийския съвет.

Така романът „Влакът за Емаус” оживя, което е и едно от най-хубавите неща на тези срещи. Както, разбира се, и допирът до писателите, които досега са били “абстрактни”, въпреки всичките им снимки в профил и анфас, и интервютата им, доколкото някой ги допуска до националните медии…

Борислав Ненов