Виновни без доказване на противното

г 13Съгласно здравеопазния фолклор, няма здрави.Има недоизследвани(доколкото и ако са платежоспособни) болни.Всички смe обречени на изучаване  до дупка, или поне- докато станем пациенти.Да добиеш статус на терминално болен всъщност си е само въпрос на време и на интензитет по джипи- направления.Има обаче и друго, също тъй дебелашко, макар и не дотам хумористично всекидневие.Моята благоверна, например, е навикнала да завива наляво с колата на едно и също място по маршрута към дома.Оня ден съзря, че на въпросното място е курдисан знак, позволяващ движение направо, или надясно, но не и наляво.Булката е прелестен, проверен инат и след миг колебание, все пак врътна геврека наопъки наляво.След пет метра я сгащи КАТ.”И сега, госпожа, к’во пра’им, или да пиша акт?”.”Че как така, тука винаги си е имало завой”, охна  мадам.”Бе то завой и сега има, ама вече стана платен”, сецна я органът със слънчогледа.Диалогът внезапно ми припомни, че всички правила- и не само за движението по пътищата, но и за плащането на данъци и рушвети- имат фундаментални преразпределителни  последици.В резултат от дадено правило, разходът на един се преобръща в доход на друг.Конвертира се не за друго, или по логическа нужда, а просто защото правилото е конструирано така.Сигурно затова никъде няма оптимална система от правила.Но някъде все пак има и работещи.Това е факт, който поражда въпроси.Първо, за писането на правила, а после – и за спазването.
Институционалните икономисти всуе бием тъпана за грешките от първи и втори род, които правят писачите на закони, известни и като „законодатели”.Грешките от първи род идват от ограничената рационалност.Законодателите са също хора с недостиг на познания.Също като нас, те не могат да знаят всичко.Да не говорим, че в условия на отрицателна селекция като родната, за нормотворци биват издигани ачик невежи, но иначе партийни негодници.За да компенсират този лек порок на ограниченото си знание, писачите прибягват до копипейс  на правила, измислени от други хора, на други места и в други времена.Тези преписани шаблони за поведение, на всичкото отгоре, нерядко са и дефектни, или- откровено анахронични.Като правилата за плоския десятък, примерно.Грешките от втори род пък идват от опортюнистично поведение, когато още в закона се залага корупционна уловка.Напоследък на тях дори измислиха да им викат не „ грешки”, ами”лобизъм”.Някак по- имиджово и направо европеидно им звучало.Трябва да се признае, че в мамковината, още от времената на зреещия, зрелия и презрелия социализъм, преродил се спонтанно- организирано в комунално- тарикатски капитализъм- законите по традиция се пишат с огромно количество грешки и от двата рода. Независимо от идеологическата опаковка, правилата все се преписват от далечни страни, без да се съобразяват със специфичните ни традиции на тъмни балкански субекти.Преди законите се унифицираха със съветското  пролетарско право, днес се синхронизират с европейските комисарски директиви.Тъй наречената „рецепция” на цивилизационно световно право става по умонепостижимата логика, че  щом там, в далечната чужбина законите работят, няма начин това да не става и тук.Да, ама не- на терен те дават само фира`и не бачкат.И изобщо става мазало, или както го е писал Джек Лондон- ”The Call of the Wild”.  Дивото си зове и няма ни хоуп, ни надежда.Ситуацията е също, кога рекъл Асан на Айшата в първата брачна нощ :„А дано излезеш девствена”, пък тя го попарила „А дано, ама надали”.И няма никакво значение, как ще я описваш – на английски, български, или цигански.Защото това е България.Практично е, всеки екзотичен челен опит да се ползва, ама от какъв зор това да се прави по папагалски начин, сиреч – без пригаждане? Пък ужким нали институцията на експертизата е измислена за парламентарна ширпотреба, а не просто за декорация на фасадна демокрация, или за трудово устройване и добит пенсионен стаж на силиконови бръмчалки.
Грешките от двата рода в законите са онова, което прави всички ни виновни, без доказване на противното.В правовата родина се вихри презумпцията за виновност.Тя създава чиновници от типа”две в едно”, катаджия- изнудвач.Няма невинни- съществуват само недостатъчно разследвани.Както го е рекъл здравеопазния хумор- няма здрави, има само неизследвани болни.В модерната жълта журналистика същото явление е известно като”изпатрашване”.Когато изобилията от закони и кодекси биват правени така, че изпълнението им да е по принцип невъзможно, всеки от люлката до гроба става потенциален престъпник.В такава институционална среда е фасулска работа да се управлява с ищах.Всеки – като се почне от Тато и Боко, до махленския хаджигуйнянко- може да става вожд на племе и околийски Винету.Властта е безконтролна самоцел и на всички горещо се иска да стават отговорни фактори.Така се сключва т.нар. ”обществен договор”, по силата на който за чиновниците и изобщо- за овластените- е атрактивно да поддържат контрактната система от подкупи, щото им носи доходи.За политиците пък е на сгода да контролират едновременно и народонаселението, и престъпващите закона чиновници- рушветчии.Всички  са се  оказали вкупом по парадоксален, но напълно координиран начин извън закона.Осъществено е перфектно разделение на управленския труд по принципа”разделяй и владей” и няма видими шансове това да отмре от самосебе си.Даже членството в международни алианси и триади не хваща дикиш.Най- много да доведе до разпад на някоя братска общност, дето ще се окаже по- афиф.Тъй стана едно време със СИВ, тъй ще бъде и с великия ЕС.Ще остане само големия ихтибар, дето е чак от Виена, както казва милият бай Ганьо.В условията на враждебните формални правила и закони, хората с всичките си неформални традиции и неписани ценности сме принуждавани да водим една натрапена война със закона.Да воюваме злобно за едното скотско оцеляване.Щото другото, наричано просперитет чрез труд в рамките на закона е невъзможно.Знайно е, че в среда на такива озлобени хора, всички могат да живеят единствено зле.
От казаното, някой може да направи прибързаното заключение, че институциите, тоест нормите и правилата по принцип са нещо ужасно.Това е поредният моден и погрешен анархолибертариански извод, правен на едро от частния случай на родното ежедневие.Правила все пак трябва да има.И е най- добре да са с минимум грешки.Защото без правила, всяка квартална мутра и арогантна световна сила ще продължава да ни налага да живеем по нейните „представи”за ред.Който си е хаотичен порядък по презумпцията за виновност.

Валентин Стоянов

About the Author :

Comments are closed.