Вечният път до велосипеда…

На последния, засега, концерт в Безистена било като на пазар – всеки влизал и излизал, когато му кефне. Уж имало разпоредител, ала той или не знае какво се прави по време на концерт, или указанията на шефовете му са били ала-бала.

Вероятно е второто, защото концертът бе безплатен, Великденски, и по тази радостна причина народът край Тунджа не трябваше да дава дори стотинка. Липсата на първите не 7, а 17 години не е нищо ново нито за Ямбол, нито за държавата ни.
Ние не само в много отношения тъпчем на едно място, а отиваме към по-лошо. И досега се предупреждава, че телефоните по време на театър трябва да са изключени.
Какъв ти театър, всъщност, наскоро в една тоалетна имаше надпис, който обясняваше на населението какво се прави в писоара и какво не бива да се прави.
…А слушам в сряда заранта как щели да въведат народните танци като задължителни в учебната програма. Ами те и сега са в учебната програма, ми обяснява дамата, с която гледаме напъните по Би Ти Ви да родят нещо смислено. Сигурно е така, както бе така и във времето на нашето детство, когато учителят по физкултура Георги Бъчваров, Бог да го прости, ни караше да тропаме на „Боряно, Борянке”.
Явно сме стигнали пак до откриването на велосипеда. Дори и до там обаче имаме път, щом трябва да се обяснява, че на концерт не се влиза и излиза като в селска пивница. И че тоалетните имат ясно предназначение, пардон пред дамите, но надписът не делеше клиентите на мъже и жени…

Борислав Ненов