Вече всяко футболно джудже е великан за нас

Nikolay-MihaylovВсяко футболно джудже стана великан за националния ни отбор вече от години. В последния, засега, случай, ролята на гигант изпълни тимът на Беларус, за когото обявиха, че ни е приземил.

Някои медии, докато за самите ни национали няма нищо особено в загубата: беларусите ритнали два пъти на далеч топката, тя пък взела , че попаднала  и двата пъти в мрежата на Николай  Михайлов. Именно синът на шефа на Българския  футболен  съюз лансира най-страстно версията как сме надиграли напълно състава на Беларус, ала ония , а не нашите, имали шанс.

Това животно, шансът, най-често отива при по-добрите отбори, а липсата му дава простор на всякакви измислици, като тия на вратаря на България. Вместо обаче да философства за природата на спорта, щеше да е далеч по-добре Николай Михайлов да следи внимателно играта. И да си стои на капията. Той обаче се изживява явно като поне толкова голям вратар, колкото е Джанлуиджи Буфон и бе излязъл като за вечеринка.

Синът на Боби Михайлов разясни и друго около второто попадение в мрежата му – то било абсолютно случайно изпълнение и никога повече футболистът на Беларус не можел да го направи.  Странно успокоение, но както поменах, явно в петък вечер за Михайлов не е било важно  да опази  вратата  си  от втори гол, а да следи философията на съперника.

Всъщност, противникът не е имал нито стратегия, нито тактика, обясниха обилно националните ни футболисти.  Защо обаче десет дни са репетирали как да го надиграят, не стана ясно.

Да се върнем към реалността, която нещо убягва на момчетата , избрани от Петър Хубчев: вместо да постигнат нови три точки и да влязат в лятото  с  12 точки, те ще са в него пак  с  9 точки. И на практика изчезват от сметките за класиране на световното първенство.

На поредното световно първенство, защото ние не сме стигали до този футболен  форум от залеза на златното поколение  през  1998 година в Ланс, Франция, където Испания попиля, уви, нашите  с 1:6.

Датата бе 24 юни, годината – 1998. Сега сме почти  десет лета по-късно, нямаме друго, освен теоретична  надежда  да играем на финалите. То и не бива, щом всяко джудже за нас е великан.

                                                                                                                                                                                                 Борислав Ненов

About the Author :

Leave a reply