Веселото калчо

Винаги е сладко да чуя как Елена Шаханова се включва бодро и по един особен, сладострастен начин, в ефира на Българското национална радио, от Италия. Тя винаги има нещо ново, и го поднася свежо, работа, която от доста време се превърна в свиреп дефицит.

Преди няколко дни Шаханова обаче ме върна към стари, доста стари мои подозрения, които не са и само мои, разбира се. Спортът си е все повече далавера и затова цените на футболистите са по-високи от тия на големи предприятия.

И в калчото пак почнали ония истории – укрити данъци, както и ред  други номера от арсенала на мафията. На Апенините поне си я наричат така, докато на Острова се правят на монахини, въпреки че почти не остана клуб, в който парите да не намирисват.

Първи вратата там отвори Роман Абрамович с купуването на „Челси” (секретните служби на Англия  тогава тутаткси обявиха, че ще разследват парите на руския олигарх, сетне се умълчаха…), сега вече е трудно да му хванеш края.

Обичам италианците. Крадат, после лежат в затвора, или поне ги изхвърлят за известно време от играта. Сетне обаче почти винаги същите муцуни се връщат. Весел народ.

Като нашият, почти.

Борислав Ненов