„Вернисаж” под стряхата на галерия „Стойчев”

Борислав Ненов
„Всяка сряда от 5 до 7” е пиеса, с която ямболският Драматичен театър вероятно търси пълна зала, осланяйки се на жанра на комедията, който е патент на Валентин Красногоров.Съветско-руски автор, роден в Ленинград преди 81 години, един от многото сънародници на Михаил Булгаков със странни съдби, прехвърлил се през 1991 г. в Израел, и заел там възлови позиции в политиката.
Политиката обаче липсва във „Всяка сряда от 5 до 7”, която е и писана вероятно далеч преди перестройката, но комедията не е чисто битова. Тя е характерна с много от фабулите си и мисленето си, за времето на комунизма – от липсата на любовен терен, до използването на секса като начин за повишение в служебната йерархия. А тя пък е каймакът на обществото в оная епоха.
Можем да намерим в известна степен аналогия с ранна българска пиеса, с комедията на Иван Вазов, „Службогонци”, тъй като и в двете творби длъжностите са държавни. Държавните заплати пък са най-сигурните,дори и когато са по-скромни. Ако изобщо са по-скромни.
Режисьорът Владимир Петков и актьорският състав : Цветелина Кънева, Капка Валентинова,Петя Бойчева, Георги Ружичка, Христо Доков и Михаил Лазаров, е изстискал почти всичко добро от текста на съветския комедиограф, Текст, който излъчва нерядко дъх на нафталин – и като реплики, и като рефлекси. Все пак не може да се отрече умението на автора да трупа все нови и нови ситуации, за да ни отпрати в един особен лабиринт Това Валентин Красногоров го умее,а специално пиесата „Всяка сряда от 5 до 7 има и един друг плюс, доста важен за скромните финансови възможности на повечето български театри и сцени – не изисква голям, сложен, пищен декор.
Познатият от векове любовен триъгълник не просто става четириъгълник, а публиката на моменти губи ориентация кой в кого е „влюбен”, в чий апартамент е действието, кой какъв беше в цялата малка, но огромна за оная епоха чиновническа йерархия.
Да пратим пиесата на Зеленогоров в полето на гротеската обаче ще е пресилено, той дава и сатирични нотки, дори и леко абсурдни пасове, но по същество е в руслото на традиционната комедия.
И хуморът му е такъв – той изтръгва смях от зрителите по оная схема на препъване, объркване в посоките, или нещо друго от тоя десен. Блестящият, искрящият диалог е далеч от „Всяка сряда от 5 до 7” макар ямболските артисти сякаш да правят максималното от тази пиеса.
Не само като дебют внимание заслужава Христо Доков, завършил миналата година НАТФИЗ в класа на проф.Атанас Атанасов. Доков съумява да даде повече нюанси на героя си, да го развие в хода на постановката, да му придаде и драматизъм, и тъга. Петя Бойчева е с по-периферна роля, но пък тя е ефектна, и тази възможност не е изпусната от актрисата.
Въпреки че са в двете водещи женски роли, Капка Валентинова и Цветелина Кънева нямат особено място за маневри – персонажите им са твърде праволинейни, твърде сходни.
Въпреки водовъртежът от ситуации, създадени от автора на пиесата, той често, и лесно, става предвидим, и в този контекст потвърждава тезата за комичното по-скоро като „механика”, като стар номер, на който е най-лесно да разчиташ. Можеш да разчиташ, което не означава, че правиш публиката свой съучастник. Публиката обаче е трудно предвидима- едно спъване на някой от персонажите може да предизвика бурен смях, докато един каламбур, дори когато е чудесент, да остави зрителите безучастни.
В този контекст Драматичен театър „Невена Коканова” търси широк репертоар, в която да се намери влак за всеки пътник. Стига пътникът да иска да пътува чрез сцената.