Великденската изложба в галерия „Кръстев”- игра в плиткото

Най-лошото навремето в лириката  бе така наречената календарна поезия. Строфи за поредния конгрес на БКП, за Георги Димитров, а сетне и за Тодор Живков, стояха, както и ликовете им, по стените на всяко важно учреждение. И в училищата, може ли просветата да се пропусне….

Сега лириката или не съществува, или и тя не знае кой път да хване, защото българските поети бяха свикнали на особено внимание.

Художниците в ония времена също бяха на особена почит. Един огромен портрет на вожда им даваше не само индулгенция, а и щедри банкови сметки. Един крупен паметник на партизанин, например на ген. Николай Чернев, вероятно бе колкото заплатите на мнозина за една петилетка.

Каква е връзката между изложбата за Великден на ямболските художници и ония тоталитарни години е резонен въпрос.  На мен поне не ми липсва така наречената социална тематика  (ударен труд по полята, стада, които нямат брой), и прочие поклони към  властимащите.

И сега обаче не виждам свободният човек, който може да нарисува всичко. Защото  и лириката, както и изобразителното изкуство, иска мислене. Иска инвенции, нови техники, нов светоглед, а не просто усвояването на някои технически похвати, от които ще стане платно или стъклопис.

В този контекст Великденската изложба на нашите художници е на твърде ниско равнище.  С кичозните две платна, наречени „Флирт”, на Павлина Сърбова, изпъстрени със сърца, може да се стигне до подслаждане на вечерята, но не и до вечеря за духа. В картините на Ина Трифонова имаме особен, неин, пъстър като панаир парад на цветовете, онасловен „Подводни пространства”. Творбите на Трифонова, поне в тази изложба, са с класи над показаното от Сърбова, например, но и то потвърждава един задълбочаващ се проблем на ямболските художници – отсъствието на силни инвенции.

Край Тунджа сякаш сме не в първата четвърт на 21 век, а извън модерния смислов контекст. Което ме връща към една песен на група „Тангра”, станала хит в средата на 80-те години на миналия век. „Просто няма какво да се случи”, така пееше вокалистът на „Тангра”  Цветан Владовски, лека му пръст. Сега нищо не свършва уж с първа програма на официозната телевизия, но дрямката е яка.

Ако е за галене на очите, пейзажите на Камчия, дело на Панайот Янков, могат да са подходящият вариант.  В новата, Великденската изложба, дори един елегантен и фин живописец, какъвто е Дияна Йорданова, се е плъзнала по повърхността.

Комай единственият автор, който „вади” ново лице, нова палитра в експозицията  в галерия „К. Кръстев” е Деляна Узунова. Нейните две платна, „Цветя” и ”Ново начало”, са интересно съчетание на фолклорна мистичност и виталност .

Румен Малчев, име, което вече е утвърдено до степен на прелюдия към класика, участва с „Беленка”  и „ Клоун и клоунеса”. В първото платно авторът, който намери отдавна пристан в Окоп, е в един познат ни от доста време негов коловоз, докато чрез втората творба влиза в друга, интересна и разнопластова, за неговата живопис, територия. Малчев се разпознава като автор още от влизането в галерията, а някои сходства в неговите работи с платна на Стоян Венев са любопитна „ кореспонденция” между поколенията.

Радващо е, че в последните години в Ямбол се появиха няколко автори на икони. Във Великденската изложба в Галерия „К.Кръстев” само Иван Пачев е изложил свои работи, но в този жанр Ямбол има автори на ниво.

Доста далеч от тривиалното ни изпраща творбата, с която участва Мария Христова-Баракова, нейната картина „Черно и бяло” впечатлява със своята приглушеност на цветовете, отпраща- щи ни към подмолите на психиката.

Цветан Казанджиев и Александрина Игнатова са автори към които имам откровен сантимент.  Казанджиев  е марка от години, но е и отворен за експерименти автор, а Саша , този път с „Карнавал” І и ІІ, пак ни връща към антологичните си Клоуни, в които има свирепи пластове смисъл.

Нови имена не се появиха по стените на Великденската изложба, но ветераните, Дончо Донев  и Коста Стоянов, присъстват с добри платна. А и въпросът не е да има навалица от пресни, непознати още автори, той е в дозата мълчание и размисъл, които сетне ще ни представят ямболските творци.

Защото с рисуване ”между другото”, или просто по навик, няма как да се получи нещо по-значимо.

Борислав Ненов