Българският Великден или вечните проблеми и днешните изборджии

Дали ще дочакаме отново онова кипене, довело до осъзнаването ни като народ, като нация, която иска своята държава и своите свободи, аз не знам, но ни е нужен нов Български Великден! Нужен ни е, ако искаме да оцелее Отечеството, защото съумяхме, през последния четвърт век, да съсипем и стопанството, и традициите, за да минираме и държавността, и морала. България – такава е тъжната истина, – днес е жалка, бедна, мизерна територия, населена с бедстващи, беззащитни, гладуващи и студуващи  нещастници. И няма никакво, ама никакво значение, кой ще спечели поредните избори, ако е неспособен той да ни извади от батака, в който сме затънали до шия.

Дали ще е Бойко, дали ще е Гойко, или някой друг вожд, победителят в утрешните избори, победата му ще е Пирова победа, ако не се заеме незабавно с решаването на националните приоритети, Бог знае защо подминавани досега…

Националните приоритети, нека изтъкна нарочно, са абсолют, правило на правилата, което не може, не трябва, да се пренебрегва или заобикаля по никакъв начин! И ако смогнахме ние да превърнем една, общо взето, развита и работеща държава в най-бедната Европейска провинция, то е и заради липсата на Национална доктрина. Сърбите или гърците, да речем, едва ли ни превъзхождат някак психофизиологически, но ни превъзхождат, със сигурност, политически, щом имат национална доктрина и държавническо мислене. Още „Начертанието” на Илия Гарашанин, или прословутата Мегали-идея, намерила своите вдъхновени интерпретатори, като известния Венизелос,  очертаха абсолютните приоритети на една политика, задължителна за всички бъдещи управници. А какво да кажем за негаснещия блян по Османската империя, подклаждащ не само негативите на Пантюрксизма, но и положителните тенденции, довели до възхода на модерна Турция. Докато ние, след като оплювахме, десетилетия наред, проклетите Фердинанд І и Стамболов, а сетне и комунистите, я докарахме дотам, сега да оплюваме комай всичко българско и родно.

А имаше, разбира се, какво да вземем от миналото, можеше, разбира се, да се поучим от строителите на съвременна България, превърнали западналия Отомански край и в модерна държава. Длъжни бяхме да съхраним, да запомним, да мултиплицираме, техния опит и техните знания, да умножим грядущите им усилия. Както бяхме длъжни, апропо, да съхраним всичко позитивно от лековато и безпринципно оплюваното днес социалистическо строителство. В по-цивилизованите държави, като Унгария и Чехия, например, където винаги е ръководно начало, разбира се, националната доктрина, превърнаха комунистическите кооперативи в капиталистически акционерни дружества, а не назначиха ликвидационни съвети, които да ги разпердушинят.

Тоталната простащина и политическото малоумие, загнездили се в мозъчетата на родните управници, за жалост, отхвърляха всякога конструктивния момент, бяха неспособни да вникнат в доброто. Като прибавим към лошото образование и лошото възпитание, гаранитиращи липсата на рационалност, ориенталския думбазлък и алчността на самозабравилите се парвенюта, вече са налице предпоставките за безбройните провали в държавата.

Стигна се логично, съвсем закономерно, в края на краищата, до голямата криза, до провала на държавността, до същинска национална трагедия. България вече е не просто разсипана, опоскана, безмилостно окрадена, безпомощна държава, България вече е неспособна да осигури, да гарантира жизнения минимум на народа си, България вече е опасно, несигурно място, както за свои, така и за чужди…

Не вярвам, че е лесно, че изобщо е възможно, да влееш някак ум в букова глава, а още по-невъзможно е, сигурен съм, да убедиш крадеца, нашия, български крадец, да се поозапти, но ножът, както се казва, е опрял до кокала! Досега бяхме най-бедната, а вече сме и най-бедстващата територия на Европейския съюз, та всеки, който напира за властта, ще не ще, трябва да съблюдава категорично националните приоритети. Нужно е, задължително е, преди всичко, доказалите отдавна своята несъстоятелност нашенски политици, да се обединят поне около най-належащите, нетърпящи никакво отлагане проблеми, да превърнат решаването им в дългосрочна политика. Няма никакво, ама никакво значение кой ще спечели поредните избори, важното е, най-сетне, с общи усилия, да се заемем с решаването на проблемите, донесли ни национална трагедия. Да, положението у нас, напоследък, е трагично, каквито и глупости да дрънкат тези, които имат нужда от оправдания! Те, това вече го знаят и децата, са бездарните и безсъвестни български политици, които не можаха или не поискаха, пред последния четвърт век, да осигурят ако не благоденствието на народа ни, поне безопасността му.

Всекиму е ясно отдавна, дори на недотам досетливите, че жаждата за лесно забогатяване и чудовищната алчност на партийните перекендета, съчетана с абсолютната безнаказаност, доведоха до куп бедствия, които се множат със страшна сила напоследък. Никой вече не си прави илюзии, че вината за потопа, който периодически залива изстрадалото Отечество, е не на някой друг, а на тези, които изсичат незаконно българската гора, както и на тези, които превърнаха незаконно язовирите в рибарници. Всички те, нека си го кажем, наместо да бъдат санкционирани от закона, заради безобразията си, бяха покровителствани от партийните рушветчии, години наред, докато се стигна до днешната трагедия, която ще е и утрешна, ако не се вземат мерки. Който и да вземе властта, не ще и дума, е длъжен начаса да пресече безобразията, които вече са фатални, страшни, както за нещастния народ, тъй и за нещастната държава, щом превръщат и без това съпътстващата ни мизерия в нечовешка мизерия. И това, за жалост, съвсем не е единственият проблем, с което неотложно трябва да се справи бъдещото правителство, каквото и да е то, а с още куп, още по-неразрешими проблеми. Защото може, колкото и трудно да е наглед, да се пресече, чрез драконовски мерки, изсичането на гората, а още по-лесно е да се напъдят безсъвестните арендатори и се възстановят мелиоративните системи, гарантиращи сигурност. Доста по-трудно ще е да се оправят обаче изглеждащите съвсем неразрешими проблеми в енергетиката, които се натрупаха отново заради тарикатълците и безскрупулността на разноцветни партизани. Безобразие е, разбира се, чак престъпление, че намножилите под нечие партийно крило „веита” увеличават цената на тока десетократно и трупат свръхпечалби на гърба да обоселия и огладнял български народ. Недопустимо е, разбира се, да съществуват подобни безобразия или престъпления, нужна е политическа воля и политически консенсус за преодоляването им! Цената на тока, както се оказва, ако бъде повишена, дори контролирано, ще превърне осемдесет процента от българите в енергийно бедно население, неспособно да плаща сметките си. И е понятно, че ако не се намери правилната, рационалната формула, закономерно ще се стигне до мащабно социално недоволство и до поредната голяма криза.

Никой не иска провала на следващия парламент и следващото правителство, каквито и да са те, никой разумен гражданин, щом е ясно, че задълбочаващата се криза не вещае нищо добро. Отново никой обаче не би търпял нетърпимото, дали е гражданин той или немислеща електорална единица, няма как да се съгласи, няма как да се примири, щом ножът е опрял до кокала. Мизерствали сме, сигурно и друг път, но ако поназнайваш родната история, знаеш че рядко – за да не кажа никога! – сме гладували и студували върху тази благодатна земя. Ако и това са забравили самозабравилите се родни политици, нека се освестят, докато все още имат време, защото е бял кахър, че ще загубиш едни избори, другото е страшно, ненавистта и позорът са страшни. И неизбежни, ако не ти дойде умът в главата и тогава, когато си длъжен да пооправиш някак бъркотията, която сам си предизвикал. Длъжни сме, ако искаме да оцелеем, да се обединим около националните приоритети, длъжни сме да помогнем на политиците, колкото и корумпирани, колкото и несъстоятелни да са. Защото не тях спасяваме, а себе си! И като споменах Българския Великден, това имах предвид, нужно ни е ново Възраждане! Няма да оцелее България инак, който и да е на власт, няма да оцелее, ако не се обединим около спасителната идея и конструктивните практики…

Любомир Котев