Българи и цигани в ямболски вариант, или за пътя: През 1925 г. циганите са преселени от Кърклар баир към днешното гето

ромите-са-приоритет-за-САЩДълги години деляхме един дувар с цигани на улица „Ямболска комуна”. Чуваше се често-често тропот на конски копита, как няма да се чува – бай Митьо бе каруцар. Някои от синовете му – също. А до тоя съседски дувар, бе „гаража” на бай Митьо.

Митьо Циганина. Тъй му казваха. Дали пред него или зад гърба му, не се наемам да свидетелствам. Свидетелствам обаче, че когато баба ми или дядо ми общуваха с него, всичко се бе на мястото. Почти, все пак конете са хубави на снимка или на кино, но миризмата им не е от най-приятните, а и с шума от тях не бе лесно да се свикне. Борка се казваше жената на Митьо. Имаха четири или пет деца – всички до един работеха. И не само работеха, а някои от тях бяха по заводите. Едната снаха бе продавач в баничарница.

Български цигани, това бе определението за тях. Внуците на бай Митьо, не са и български цигани. Те са българи. И никой, който не е живял на „Стефан Караджа” или на „Ямболска комуна”, няма как да разбере, че имат нещо общо с ромския етнос. И те самите крият. Никога не съм говорил за това с внуците на бай Митьо, макар да сме приятели. Теньо, Николай, Ради, Елена. Един или двама от тях взеха занаята на баща си – каруцарството. Сетне единият премина към ремонт на автомобили, другият заби не из Курткая и гледа и до ден днешен крави там. Най-големият син отдавна получи апартамент, двама останаха в къщата. Единият доведе снаха, и тя от тия, които баба ми наричаше ашлама. Сега къщата им се продава. Скъпа е, а никой от тях не иска да сваля цената, но и никой не иска да живее в нея. Митьо имаше малко внуци, по това също вече напълно си приличаха с българите наоколо, голяма част от тях пък бежанци от Тракия.

Та така – на ония улици Митьо бе останал сам сред българите. Дали обаче не е било обратното – първите няколко български семейства тук да са били сами? Протокол от 1925 г. на Общинския съвет показва, че тогава той предприема рязка стъпка – циганите, които са живели в подножието на Къркларл баир трябва да се преместят по пътя за Азапкьой/Веселиново/. От този протокол е ясно и това, което винаги е било ясно – че циганите НЕ са имали собственост върху земя. Затова общинската власт, без юридически проблеми, решава да ги „прехвърли” към Веселиново. Дали това е  началото на гетото, както сега почнаха да го наричат?

В края на 1924 г. бежанците от Тракия правят първите къщи в подножието на Кърклар баир. Същото се върши и на другия край на Ямбол – известен вече като Авренския квартал. Общинският съвет на 25 февруари 1925 г. се видял принуден да узакони своеволието на прокудените от Тракия българи, като и де юре признае техните къщи. Комисията, която проучвало въпроса, включвала помощникът-кмета Руси Златаров, общинският лекар д-р Арнаудов, и общинският архитект Панайот Гюлев. Те констатирали очевадното – че бежанците се спасяват от мизерията, като са направили къщи под Кърклар баир. Това – ясно е, не било добре, тъй като станало без съгласието на властта, но тая същата власт нямала решение за проблема къде да се подслонят бежанците. И те сами поемат нещата. Само че там, в подножието на Кърклар баир, са и циганите. Дали голи, дали полуоблечени, дали турчеещи се, сега е сложно да разберем. При всички случаи обаче – без собствена земя. И без никакво намерение да платят на общината, за да придобият права върху парчетата земя. Да, ама и бежанците не са платили, ще реплика някой. Бежанците в тия първи и много тежки за тях години получават статут на бездомници. После обаче плащат на градската управа и стават собственици на домовете си. С пари, изработени с кървава пот.

Циганите явно нямат нито желание, нито традиция, да узаконяват местата, в които живеят. Общинският съвет е наясно с мирогледа им, и решава така нещата:”след като обходи местата около града и като взе предвид, че Ямбол расте и ще расте около Кърклар баир намира, че за циганите най-подходящо е зад дерето, пред могилата до Рашевата воденица, в коeто дере е и чешмата”.

Дали това е началото на циганското гето, както мнозина вече наричат ромския квартал?

И да, и не – при това ново преселение, вероятно тия, които са имали амбиции за нещо по-добро и за себе си, и за децата си, са купили парцели около Кърклар баир. Може би не точно на днешните улици „Мара Гидик” или „Радецки”, които са на броени крачки от „Боровец”. И все пак не особено далеч – около „Сливница”, „Стефан Караджа”.”Акация”. Така вероятно са почнали да се превръщат в български цигани, или в турчеещи се цигани, но не са голи цигани. А и този квартал, Търновския, е бил населен действително и с турци. По-бедни мюсюлмани ще да са били, няма да са от тия, които са държали имоти в центъра на Ямбол. При тях заминаването след Освобождението на България в Одрин или някъде другаде из Османската империя, не е лесна работа. Те нито имат куп суха пара, нито големи имоти, които да продадат на българите, за да отидат в родината си като богати хора. Хора, които са властвали над раята. Аги.

Да погледнем към още един документ, намиращ се в Държавен архив-Ямбол. Той е от 22 април 1945 г., двадесет години след оня протокол, държан в заседанието на местния парламент от 1925 година. Та през 1945 г. Общото годишно събрание на риболовно дружество „Тунджа” решава „голите цигани вече да си плащат риболовните билети”. Защо вече, нима преди това са ловили каракуда, кабакулак и кефал извън закона? Не, цар Борис ІІІ им е дал безплатно риболовни билети. Защо, е ясно, те са от голите цигани.

Сега с кои цигани имаме проблеми в България? Точно с тия голи цигани. Мои познати ме убеждават, че те, а сетне и техните деца, учили много по времето на Живков. И че всички от тях работели. Продължавам да съм скептичен. Имам директна представа от повечето СПТУ-та от онова време на „Пинг флойд”, Янчо Таков и „Пинко Розовата пантера”. В СПТУ по машиностроене, например, цигани не учеха. Същото бе в СПТУ по механизация но селското стопанство в село Бояново, Ямболски окръг.В Бояново бях единственият учител по български език и литература, така че хлапетата ги знаех. Имаше две или три циганчета. Едното беше момиче, то бе единственото момиче в цялото училище.Имаше много турчета, не турчеещи се цигани, а турчета. Те идваха от селата около Айтос. Спяха в общежитието, в района на СПТУ-то имаше и общежитие, и столова, не бяха никак лоши. И всичко бе безплатно, разбира се.

Някои май забравиха за тия безплатни „неща”, затова го казвам. И за другите, които пък изобщо не са ги чували. И въпреки това напълно безплатно и сито образование, циганчета нямаше. А нужда от трактористи, или хора за работа в консервните комбинати, колкото щеш. Така че имам скепсис към устрема им по онова време за образование. Докъм осми клас, да, възможно е да са учили. И толкоз. Сега пак всеки ден почти виждам циганчета директно, а не да ми подават нещо като репортаж по телевизиите, в който една тумба се събира на секундата, за да реве че няма хляб, няма работа. Че децата били гладни, как да ходят на училище. Тия, които учат в ямболското СПТУ по механизация на това пусто селско стопанство ( както вървим, ще го съсипем за четвърт век само), нямат нищо общо с голите цигани. Не са и от турския етнос обаче. Те са от другите категории, най-вече турчеещи се цигани. Ще поучат уж. Уж, защото образованието в много български училища днес е пародия.

А после? После ще влязат с пълна мощ в криминалния контингент, специализиран в контрабандата, или ще хванат бизнеса на бащите си – лихвари из махалата, нещо от тоя сорт. Не искам да ми вменяват вина за това, че циганите не учат. И че не работят. Първото, особено до 5 клас, образованието е напълно безплатно, все още. До 8 клас също не е особен проблем ромите да учат.В началното училище дават и храна. Държавата или фондациите, лесно могат да отворят столови за тях в основните училища. В горния курс пък, освен столови, могат, също лесно, отново да бъдат отворени общежитията. В средното училище за багеристи имат общежитие, което е като хотел „Тунджа”.

Едно нещо няма как да спре обаче – стопяването на българския етнос. Това е ясно отдавна, още от 40-те години на миналия век. Тогава българското семейство прегръща модела да бъде с две деца. Ромите продължават да раждат, когато им хрумне. Това е простата сметка. Искаме или не, ще трябва да виждаме все повече цигани по улиците. После в общинските съвети. Сетне в Народното събрание. И най-патриотичното българско семейство сега няма да роди 6 или 7 деца, за да навакса демографското изоставане. Ако, хипотетично, почти всички българи в чужбина се завърнат, нещата ще се забавят за известно време. Само за известно време.

Така че проблемът е какво ще става в държавата ни, този етнос какви ценности ще има. И ще има ли изобщо ценности. И какви ценности ще имат българите – „Ку клукс клан” в някакъв нашенски вариант, или действителна демокрация, в която най-сетне ще се работи за ценности, а не само за огромни печалби и за обграждането в  квартали с мощна охрана на свръхбогатите. В държава, каквато стана България, където новоизлюпените капиталисти гледат презрително на всички други, политиците – също, те в дует ще родят някоя убийствена идея. И всичко ще свърши бързо.

Включително и богатството им…

Борислав Ненов

 

 

About the Author :

Leave a reply