„Бунтът на непримиримите“ – 95 години от митинга на ямболските анархисти

Ямбол, 27.03.2018 г.

Деветдесет и петата годишнина от митинга на ямболските анархисти, провел се на 26 март 1923 г., бе отбелязана вчера със семинара „Бунтът на непримиримите“ в Регионална библиотека „Г.С.Раковски“. Организатори на събитието бяха Дружеството на ямболските писатели и библиотеката. Участваха писателят Христо Карастоянов и Златко Костадинов – редактор във вестника на съвременните български анархисти „Свободно слово“.

Златко Костадинов запозна присъстващите със събитията, предшестващи датата 26 март 1923 г. Той припомни, че анархистите в Ямбол решават да организират този митинг, защото става ясно, че правителството се опитва да събере от населението оръжието от Първата световна война. България няма право да поддържа собствена армия и новото правителство на Александър Стамболийски решава да остави огромната част от въоръжението на армията в ръцете на самите войници. Но излиза закон за събирането на това оръжие, а малко по-късно и наредба към закона. Анархистите вярват, че всяка власт трябва да бъде поставена под въпрос и обикновените хора да имат възможност да й се противопоставят, ако трябва и с оръжие, защото и властта е въоръжена. Митингът не случайно е свикан в Ямбол – тогава той е столицата на анархизма в България. Няколко месеца по-рано тук е свикана национална конференция на всички организации от страната, има и хора от чужбина. В нея от Ямбол участва анархистът и публицист Георги Шейтанов.

Преди митинга из целия град са разпространени листовки, съобщаващи за него. Запазена е такава листовка и тя бе показана на присъстващите в библиотеката. Началникът на гарнизона в Сливен публично обявява, че няма да позволи митингът да се състои. Причината е засиленото влияние на анархистите в Ямбол и в страната. Това, което се случва на 26 март 1923 г., е генерална репетиция за 9 юни – военните налагат властта си с оръжие. Митингът е бил на пл. „Кобург“ до Безистена. Говорят известни анархисти от цялата страна. Събралите се хора са обкръжени от войска и жандармерия. Издава се заповед да спре мероприятието. Стреля се във въздуха, от тълпата някой също стреля, започва се престрелка. Хората се разбягват. Площадът е разчистен, хората – повечето съвсем млади и ученици, побягват по уличките. Години по-късно ямболии наричат това събитие „войната“, което предполага, че е имало доста стрелба. Един полицай е пострадал. Вечерта градът е блокиран от войската, властта обикаля по къщите и събира хората, които е преценила, че трябва да бъдат ликвидирани. Водят ги в казармите и ги убиват. Било е клане, не разстрел на осъдени хора, разказа Златко Костадинов.  За извършилите убийствата няма никакви последствия. Наскоро е издигнат паметник на загиналите анархисти на ул. „Г. Шейтанов“ в Каргона от съвременните им последователи. На него има допуснати грешки в имената, сподели Златко Костадинов. Навремето в общественото пространство не е излязла никаква информация за събитието – затова и няма точна информация за броя и имената на жертвите, а някои са дошли от други градове, което прави уточняването още по-трудно. Самите анархисти не са знаели кой е убит, кой се е спасил. Информацията е от спомени и слухове. Не е ясно точно колко са жертвите, те са около 20-30 човека. След 1923 г. от Ямбол изчезва както анархизмът, така и свободният дух, буквално го убиват, каза Костадинов. След 9 септември онези от останалите живи анархисти, които не влизат в Отечествения фронт, са изпратени в лагерите.

Христо Карастоянов доуточни, че Ямбол освен своеобразна столица на анархизма, е бил и своеобразна столица на модернизма и футуризма. И двете неща са били еднакво бунтовни и насочени към рушене на статуквото. И футуризмът секва след тези събития. Между 1925 и 1927 г. са избити всички силни личности в анархизма. Карастоянов се спря на последствията от митинга. От тогава до днес са се сменили 54 правителства, които сигзагообразно сменят политиката. На 9 юни правителството на Александър Цанков идва с обещанието за разследване на престъпленията от двете правителства на Ал. Стамболийски. Нищо такова не се случва. Единственото, което прави това правителство, е „да разкара всички реални извършители на зверството на 26 март, когато са избивани с колове и щикове деца- Спиро Обретенов е на 14 г., Кирил Кехайов е на 16 г. Ямболската Педагогическа гимназия е била заразена от анархизъм и от футуризъм, разбира се.“ Единственото, което направил Ал. Цанков е, че е възстановил в Ямбол горните класове на гимназията. Преди това те са били разпратени даа доучват в други градове.

Никога през годините така и не става дума за ямболските жертви на 26 март 1923 г. – избити невинни хора. Причината е проста – никой не обича анархистите. Според тях център на вселената е не държавата, а човека и той има правото да се бори срещу нея, когато тя го потиска, каза писателят.

Христо Карастоянов с удоволствие говори за личността на Георги Шейтанов, който буквално е инвестирал парите на организацията в списанието, издавано от Гео Милев – „Пламък“. То е било луксозно дори за днешните стандарти. Шейтанов е знаел, че с литературно списание анархизмът ще разшири влиянието си, самият той е бил изключителен публицист. Гео Милев и Шейтанов „се сдушват“, беше думата, употребена от Христо, тъй като и двамата се бунтуват – все неща, прекрасно застъпени в романа на Карастоянов „ Една и съща нощ“.

Публиката прояви голяма активност, мнозина искаха да говорят или да попитат още нещо, като основната тема беше човешката жестокост и онова, което я предизвиква.

Светлана Чамова