Буктрейлъри и дискусия за книгите с Христо Карастоянов в Световния ден на книгата

Дискусионна среща за книгите, четенето и съвременните форми за  представяне на съдържанието им бе акцентът на събитието, състояло се вчера в Безистена, посветено на 23 април – Световен ден на книгата и авторското право. На него бяха поканени ученици от ямболските гимназии, изкушени от четенето.

Представени бяха буктрейлърите на ямболски ученички, които са сред петте избрани от национално жури за първото издание на Буктрейлър Филм Фестивал в София през март. Двата ямболски проекта представят България и на Европейския филмов фестивал в гр. Бреша, Италия. Единият от тях е буктрейлърът на книгата „Разбий ме“ от Тахере Мафи, изготвен от Александра Иванова, 9-ти клас на Природо-математическа гимназия „Атaнас Радев“. В челната петица влиза и проектът по книгата „Физика на тъгата“ на Георги Господинов, подготвен от Ивана Янева, 9-ти клас на Езикова гимназия „Васил Карагьозов” и от Таня Жекова, 9-ти клас на Профилирана гимназия „Васил Левски“. Конкурсът за буктрейлъри има за цел участниците да представят своята гледна точка за любими книги с помощта на съвременни аудио-визуални средства. Предизвикателството мотивира учениците да четат повече, създава умения да извличат акцентите в творбата.

Александра Иванова, която се беше върнала от Бреша, Италия, сподели своите впечатления от фестивала. Тя разказа, че са участвали 20 буктрейлъра от 5 държави. Ивана и Таня споделиха гордостта си от това, че са прославили Ямбол с книга на ямболски автор и това не е повърхностна, а стойностна книга.

Модератор на продължилата по-нататък дискусия, посветена на книгите, беше писателят Христо Карастоянов. Той сподели, че за четящия човек четенето е като дишането – в определен момент човек започва да се задушава, ако не диша. Припомни на младите хора безсмисления спор отпреди 10-15 години – „дали мишката ще изяде книжката“, т.е. дали компютърът ще измести книгата. Христо Карастоянов подчерта, че само в рамките на неговия живот книгата като предмет много пъти е сменяла своя вид. Първо бяха шитите книги с твърди корици, спомни си той, после – лепените, които се разпадаха в ръцете. Последва ужасът, че книгата ще мине в електронен вид. Какво му е ужасното, като отново става въпрос за четене – риторично попита писателят. Но и призна, че все си е друго да разгърнеш книгата, усамотен някъде, а тя да ти мирише на печатарско мастило и хартия.

Никоя власт не обича книгите, бе категоричен Христо Карастоянов. Той припомни, че е имало времена, когато те са били горени, забранявани. Книгата е единственото изкуство, което няма да изкара хората на площадите и барикадите за разлика от другите изкуства, продължи той. Рокендролът, например, е извеждал тълпи на антивоенни митинги по улиците. Операта през 19 век е предизвиквала граждански войни. Книгата единствена не бие в сърцето, а в разума – с това тя пречи на властта, коментира писателят. Книгата винаги е съпътствала човечеството – още по времето на фараоните са се четели книги, допълни той.

Христо Карастоянов погледна към книгите и от позицията на пишещия – от тях човек няма да стане милионер, но ще бъде богат с хилядите читатели, на които може да внушава това, което мисли. И заключи: „Писането е опасно нещо, то може да внушава“.

Писателят коментира и съвременните форми на книгите. Електронните книги имаха бум преди 10-15 години, сега са в застой, което би могло да означава и връщане към хартиения им вариант. Аудиокнигите дават възможност да пътуваш, например, в колата, и да слушаш книга. Но електронните носители на данни са по-нетрайни от хартиените, подчерта той.

По време на разговора бяха зададени много въпроси за процеса на създаване, отпечатване, разпространение на една книга – все неща, които остават зад завесата за редовия любител на хубавата книга.

Светлана Чамова