Боян Чимов издаде нова книга за Николай Лъсков

Бях изненадан, и то много, когато в печатница „Светлина”- Ямбол се оказа, че се прави предпечатната подготовка на книга за Николай Лъсков.

При мен може би вече е професионална деформация, и всяка страница, камо ли пък книга, свързана с интересна фигура от далечното, и не толкова далечното минало на града ни, ме изправя на стремето. Не бях чувал нито един от ямболските историци или писатели да пише творба за някогашния партизански командир, на който в продължение на десетилетия бяха кръстени всички спортни дружества край Тунджа.

Футболният клуб, разбира се, бе станал през 1956, та чак до 1979 година, Николай Лъсков, клубът по борба също, този по бокс – тоже.  Нямаше как да е другояче, щом физкултурното дружество на Ямбол бе кръстено на името на командира на партизанския отряд „Народен юмрук”.

Ако трябва да съм искрен, бе ми писнало от името Лъсков. Вероятно половината жители на града ни не са били далеч от моите „настроения”. Тези митични „истории” само на пръв поглед изглеждат пределно ясни. Защото то не става така, на юруш – решили там, по високите етажи на компартията, и физкултурата в Ямбол осъмнала под името Николай Лъсков.

Някакви сметки, къде тънки, къде елементарни, ще да са се правили, защото тук са не само живи, а командват парада  Панайот Каракачанов, Димитър Димов, Иван Тенев, Стоян Сюлемезов, Николай Чернев. Всеки от тях си има свой фаворит, независимо дали става дума за име на улица или за някоя фабрика.

Човек като Лъсков, играл роля в нелегалното движение далеч от Тунджа, убит още по-далеч, явно не е мътел водата на никой от новите босове. В Съветския съюз обаче спортували яко и народните маси трябвало да тичат след топката, да се премятат на успоредката или да правят юначни дела на тепиха.

Така че, като казали Лъсков, и работата заспала. Авторът на „Повест за Лъсков” Боян Чимов явно е отделил много години от живота си, за да събере каквото знае в тази книга. Няма да я нарека документална по една , поне за мен, много съществена причина – Чимов работи прекалено много и прекалено често с пряка реч в творбата си.

А подобни белетристични похвати рязко поставят под съмнение документалната основа на „Повест за Лъсков”. Не твърдя, че роденият през  1941 година Чимов си измисля, апропо, той след няколко месеца ще бъде юбиляр, Господ  здраве да му дава, но какво рекъл синът на Петър Хаджипетров на бащата на Лъсков или на самия бъдещ партизанин, просто няма откъде да се знае. Боян Чимов е наясно с това, иначе щеше да намери начина, формата, чрез която да уточни, че сведенията му са от първа ръка, от достоверен източник.

Дори диалозите между младия Хаджипетров и Лъскови, Георги, бащата, и синът, Николай, не са датирани. По други, мои, сигурни сметки, разбирам, че се визира 1924 г., защото се говори за скорошната смъртта на стария мелничар, а той умира именно тогава.

Въобще, ямболският период от живота на Николай Лъсков не е „изобразен” добре, ако това е терминът за книга, която има амбицията да е документална. Не е никаква тайна, че Лъсков завършва Педагогическата гимназия, но дори и за този период от битието му не научаваме почти нищо.

Бай Атанас Игнев, лека му пръст, бе само с пет години по-възрастен от Лъсков. И също бе играл футбол, та по тая линия на няколко пъти ми е говорил как има огромно надписване на таланта на Лъсков като спортист. След време прочетох вероятно всички стари ямболски вестници. В тях са назовани, някои телеграфно, други обширно, много от градските футболни майстори. И от „Ботев”(нашият герой е играл там –това е бил клубът на пролетариата)и от „Слава”, Николай Лъсков го няма сред тях.

Както, пак го пиша, го няма релефно и в живота на Ямбол от 20-те и 30-те години на миналия век. След като Лъсков се жени за Яна, и заживяват в Поморие, вероятно нещата рязко се променят – нямам претенции да съм наясно какво точно е ставало там. Както и кои, и доколко, са били близки на ямболлията по време на интернирането му на остров „Света Анастасия” и в Еникьой. Авторът на „Повест за Лъсков” Боян Чимов и за тези години борави с много пряка реч, влага много лиризъм, много любов към героя си.

Такъв е неговият подход –всеки има право на избор как ще влезе в темата. Как ще я продължи. И как ще излезе от нея.

За мен поне остана едно напразно очакване – приближаване до ямболския период на Николай Лъсков не се получи.

Борислав Ненов