Боян Ангелов: Писателите имат призванието да пазят духовните граници на България

1„За настоящето и за бъдещето на България са нужни хора като вас, които да знаят и да ценят българското слово”, с тези думи се обърна към наградените ученици в областния литературен конкурс „Помогни ми да те возвися” председателят на Съюза на българските писатели Боян Ангелов, който беше гост и лектор на курса по творческо писане на 30 ноември в Ямбол. Курсът беше подарък от Атанас Мерджанов, обявен от него при връчването на наградите.

4„Вие успявате да боравите със словото, разбрали сте най-важното, че словото може да лекува, но може и да убива”, сподели пред учениците Боян Ангелов и поясни, че един писател може така да подреди думите, които не значат нищо, ако са разхвърляни, както един добър майстор може да направи от купища строителни материали красива сграда. „За съжаление в днешно време се отпушиха бентовете и всеки, който може да пише нещо, мисли, че е писател, а писателството идва мъчно, минава през много премеждия”, допълни още председателят на Съюза на писателите и припомни максимата, че литературният труд е няколко процента талант и много, много труд.

5Писателят разясни на учениците и значението на българския език, че той е свещен, определен е като държавен официален език през 893 г. на Преславския събор по врeмето на Борис I и е създаден на базата на българската кирилица. Той изтъкна и това, че българският език е в основата на всички славянски езици, които пишат на киририлица.

20Боян Ангeлов припомни, че заради конюнктурата преди историците не са смеели да кажат, че Първото българско царство е било една от най-големите държави в Европа с велики царе и че именно от България е тръгнала писмеността, която се преобразува в Киевска Рус, в руска писменост и в руска граматика. Не се казва и че солунските братя са българи, а те са обявени и от православната, и от католическата църква за светци и за покровители на Европа. Акад. Дмитрий Лихачов е заявявал, че високите пластове на руската литература са създадени с помощта на българския книжовен език, а до 1805 г. Румъния е писала на кирилица, припомни още Боян Ангелов и заяви: „Това е голяма гордост не само за нас, че сме българи, но и за хората, които се занимават със словото”.

21qТой припомни, че днес наред с отварянето на България към света и с изучаването на чужди езици трябва да ценим и опазваме и своя език, като изтъкна, че писателите имат призванието да пазят духовните граници на държавата, които са много по-големи от държавните граници.

„Словото има по-голямо въздействие и от лекарството. Думата е оръжие, затова боравещите с думи трябва да бъдат внимателни. За писателя е много важно как и по какъв начин да употребява думите”, посъветва той учениците.

2Боян Ангeлов сподели, че за първи път той е прописал още в първи, втори клас и постепенно е продължил. „Всичко е много трудно, това не е спортно състезание, понякога съдбата изиграва своята роля. Аз не мога да не бъда благодарен, че се срещах с писатели, с професори, които са ми давали много и са ме подкрепяли в моето развитие. Без подкрепа не може, трябва да има кой да оцени дарбата, но и дарба трябва да съществува”, каза още той.

6По отношение на поезията Боян Ангелов припомни, че тя е като острието на диаманта, хем е много твърд, хем е много красив, хем е много скъп, но има и много изкуствени камъни, които блестят хубаво, но нищо не значат. Той даде съвет към учениците да избягват т. нар. литературна тлъстина, струпването на много думи и самоцелното редене на рими, а да се стремят към идеята и към смисъла. И като пример за поетически бисер как с малко думи може да се постигне голямо значение той им цитира стихотворението на Атанас Далчев „Към родината”.

 

3На срещата присъстваха и Катя Георгиева, председател на ямболската организация на БСП, която е и организатор на литературния конкурс, Атанас Мерджанов, Тенко Тенев – председател на ямболското дружeство на Съюза на писателите и Росица Бакалова, председател на журито на конкурса.

Катя Георгиева благодари на  учениците, че са откликнали на поканата за курса и изрази надежда той да бъде интересен, мотивиращ и вдъхновяващ за тях. За спомен  тя подари на Боян Ангелов символа на Ямбол – богинята Диана.

6aВодещата на срещата – поетесата Ваня Велева, която е и член на журито на конкурса,  направи алюзия със символиката на Андреевден и пожела „Нека да бъдем ловци на човещина, на извисеност, да наедрява зърното на светлината и просвещението чрез нас, чрез вас, чрез младите приятели на словото”. Тя прочете на гостите пъзел от есетата на победителите, концентрирал най-доброто от техните творби и им го подари за спомен от срещата, а самите участници в конкурса имаха възможност да прочетат част от творбите си.

6qАтанас Мерджанов припомни, че уникалността на българите е в това, че умеем да си служим добре със словото и че нашите предци са били един мощен транслатор към всички славянски общности и са съумявали още тогава да респектират и да подскажат, че на света има един народ, който се е борил за просвещение, извоювал е много свободи и гордо се съизмерва с другите народи. Той пожела подобни мотивиращи срещи с национални творци да станат традиция, защото те ще бъдат важни за самочувствието на всеки един от участниците в тях и ще бъдат окриление на творческите им пориви.

Гостите бяха подготвили подарък за всеки участник – сборник с есета, отзиви и интервюта на Боян Ангелов, книга от издателство „Български писател” и дискът „Изпята поезия” с изпълнение на Михаил Белчев по стихове на Димчо Дебелянов и Никола Вапцаров.

7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 19q22

 

About the Author :

Leave a reply