Борислав Пехливанов: „Искаха ми половината от магазина или 50 000 лева”

???????????????????????????????Сагата около събарянето на магазина на ул. „Търговска” 7 (апетитната барака до Военното окръжие) разкри и схема за опит за рекет, прилагана срещу собствениците. Това остана последното преместваемо съоръжение в центъра на Ямбол, което не е премахнато и за което се водят безкрайни съдебни спорове. Оказа се обаче, че общината е спечелила делото за премахването му още през 2006 г. и нищо не е направила досега, за да бъде изпълнено това съдебно решение при условие, че давностният му срок е 5 години, а се „сети” сега и то с процедура, която не зачита никакви закони.

Собственикът на магазина Борислав Пехливанов беше и концесионер на басейн „Фиджи”, който общината успя да му отнеме, като развали концесионния договор и сега е принуден да води дела, за да получи обезщетение за подобренията, които е направил в общинския имот.

Той разказва, че рекетът срещу него започнал още през 2008 г. При него непрекъснато идвали посредници, за да го изнудват. „ Първото предложение беше магазинът да се раздели наполовина – половината за него, половината за нас, което категорично отхвърлихме на секундата. Следващите предложения бяха за колосални суми”, разказва Борислав Пехливанов.  Искането ставало чрез посредници. „Единият от които в последствие се разбра, че е сливналия, тоя който най-много идва, мъж на около 54-55 години, прилично облечен с изискан речник, първоначално се опита да ми каже, че парите, които ми искат, са отчисление за партията и аз поисках документ, защото ставаше въпрос за сума от 50 хиляди лева. И аз попитах като дарение или като какво, а той  отговори, че това е персонална помощ за партията, защото тя е в много тежък финансов момент. И аз попитах коя партия, вие представител на коя партия сте, всъщност кой ви праща. Отговори ми праща ме кметът. Попитах кой кмет, той ми каза вашият кмет Славов”, допълни подробности около случката Борислав Пехливанов.

Рекетът е искан, защото са предполагали, че постъпленията от басейна са много сериозни. „Какъв е проблемът, вие вадите достатъчно от басейна, по този начин ще си гарантирате сигурност за в бъдеще”, с това е мотивиран исканият рекет. След като Борислав Пехливанов отказал и тази „оферта” се започнал натиск, обаждания по телефона, пресиране от институциите, непрекъснати проверки, от ХЕИ (днес РЗИ), Агенция по храните, от Митницата за бандероли на алкохола и т. н. Всички проверки преминали безупречно, но били много по-чести от стандартната практика на тези институции. Например, пробите на басейна се взимали веднъж седмично, а при тях идвали по 2-3 пъти, като всяка проба е 70 лв. и трябва да я плаща собственикът. Този натиск продължил 2 години. Имало случай, когато на басейна дошли три коли с мургави яки мъже с бухалки, единият от които като слязъл заявил „ей сега вече му видяхме сметката на басейна”, но само бързата намеса на полицията предотвратила потрошаването му, а не се знае дали агресията е нямало да бъде насочена и към хората.

„Като ни отнеха басейна, всички атаки бяха пренасочени към магазина”, разказва Борислав Пехливанов и допълва: „От година и половина спряха да ме рекетират, кметът прецени, че ние не сме податливи на корупция и се започнаха административните мерки срещу нас по всички възможни трасета”. От общината искали наем за земята под магазина, като първоначално тя дори не е била актувана като общинска собственост, след като я актували, собствениците поискали да плащат наем, но им било отказано.

„Аз ще си търся правата в съда – и за басейна, и за магазина, но най-лошото е, че общината и всички данъкоплатци ще понесат щетите, а не този, който е издал неправомерните заповеди, защото кметът не носи персонална отговорност”, казва още Борислав Пехливанов.

Атрактивният имот – земята под магазина, всъщност предизвиква апетитите на мнозина. През 2010 г. в Общински съвет беше внесено предложение земята да се замени за част от паркинга на бившето училище „Иван Вазов”, собственост на майката на Георги Зафиров, защото имаше решение пътят зад Профсъюзния дом да продължава напред през градинката, за да се свърже с улицата пред Бюрото по труда. Тогава „Делник” алармира как чрез подобна замяна общински съветник тогава ще се сдобие с апетитен имот на „пъпа” на Ямбол и цялата групичка около Георги Зафиров , насърчавани и от кмета Георги Славов се опитаха да отмъстят на вестника като омаскарят главния редактор Любомир Котев и осуетят предложението да му се присъди Голямата награда на Ямбол. Решението за замяна на имотите не мина в Общинския съвет, но апетитите към имота не секват.Общината е обявила търг за него, като е било написано, че се продава празен общински терен, въпреки че видимо за всички теренът не е празен. Търгът е спечелен от Георги Христов, но собствениците на магазина обжалват и процедурата е стопирана от съда. „На две съдебни инстанции търгът е отменен, сега в момента го обжалваме във Върховен административен съд. Делото е насрочено за месец декември, но вероятно ще има решение няколко месеца след това”, обяснява още Борислав Пехливанов.  Вероятно затова сега общината е решила да събаря на пожар магазина без да спазва никакви закони. „Реакцията на кмета е, знам, че е незаконно, но след като го разрушат, съдете ме. Него закони не го събарят, нищо не го притеснява. Той е с усещането за божество, за човек извън закона”, коментира Борислав Пехливанов.

Цялата случка около този толкова оспорван магазин повдига завесата не само как се рекетира бизнеса в Ямбол, но и какви са истинските мотиви за действията на общината срещу тези, които не са си купили „спокойствие”.

About the Author :

Leave a reply