Борислав беше писател

Борислав Ненов беше и писател. Казвам го убедено – той беше отличен писател. Целият му опит на вестникар във всекидневник, цялата му жестока дисциплинираност на текущата журналистика, добавени към високата му подготовка на литератор, го бяха направили перфектен разказвач на истории. Публикуваше ги във вестника и в различни електронни сайтове, а после ги събираше в самостоятелни книги. И в тези книги – мисля си – беше истинският Борислав. Няма значение дали се заравяше в близката и далечна история на любимия си Ямбол или разказваше лични истории – навсякъде беше завършен разказвач. И много, много сладкодумен. Можеше да разсмее читателя, но можеше и да го хване за гърлото и да го просълзи. С детските си спомени, със спомените за полузабравени личности, за зевзеци и прочути ямболлии, със странните си студентски истории (които само на него е можело да се случат), с всичко, за което разказваше… А го разказваше с такава добронамереност – добронамереност към героите на своите разкази, но и добронамереност към читателя си – че беше обречен на харесване. И никога читателят не можеше да открие в тия негови писателски късове обвинение. Дори когато разказваше за мрачни епизоди – той не осъждаше. Той пишеше с разбиране!

Имах удоволствието да бъда редактор на някои от книгите му. Казвам удоволствие, защото то си беше удоволствието на първи читател на събраните в поредния му сборник. Беше постигнал онзи сложен баланс между убедителната публицистика и художествената проза и тези прецизно подбрани и събрани текстове се четяха като роман.

Ще ми липсват книгите му, които останаха ненаписани. Страшно ще ми липсват.

Христо Карастоянов

About the Author :

Leave a reply