Бламирането на кмета Стоян Митев през 1934 година

На 3 април 1934 година дошъл часът, за който кметът на Ямбол Стоян Митев едва ли е бил подготвен. Вече 11 пролети той е начело на града, направил е водоснабдяването му, канализацията на централната му част, наричана в ония дни Първи отдел, успял е да намери пристан за многобройните бежанци, придошли след гоненията на турците над тях в Източна и Западна Тракия.

Два квартала, напълно нови квартала, се появили през тези години, в които юристът управлявал града край бистрата и пълноводна Тунджа – Аврена и Търновския, и така бежанците съградили покрив над главите си. И за белогвардейците се намерила стряха, и икономиката вървяла успешно, за да напише местният вестник „Тракиец”, че „Ямбол е стопанското сърдце на Югоизточна България”. Появявали се понякога и облаци над кмета Стоян Митев, дори веднъж се стигнало до съдебно дирене срещу него, ала това било още в първите години на управлението му и оттам насетне нямало яростни атаки срещу личността му.

На 3 април 1934 година обаче нещата стояли по съвсем различен начин – групата на Работническата партия в Общинския съвет внесла предложение за бламирането му, като изтъкнала няколко причини: бездействието на Постоянното присъствие, състоящо се от кмета и помощник-кмета Михаил хаджи Митев, по изпълнение на решението на местния парламент от 30 септември1933 година. Идело реч за еднократното облагане на ямболските граждани, за откриването на житната борса и за отдаване на предприемач на кариерата Watchdog tells pharma firms to pass on rate cut benefits to consumers buying illegal steroids home – anabolic steroid cycles, anabolic steroid pills bodybuilding – maiskill online courses край Белянката., както и „поради особеното държание на кмета по въпроса за минералната вода”.

Нямало как – стигнало се до гласуване. И преброяването на бюлетините показало, че 11 общински съветници са за отстраняването на кмета. Този резултат бил предостатъчен – в Общинския съвет имало 16 души, и съгласно Закона за градските общини Стоян Митев престанал да бъде кмет на Ямбол. Тукашните старейшини не се помайвали и след десетминутна почивка пристъпили към гласуване за избор на нов кмет. Преброяването обаче показало, че на първия тур нещата не се получават – по 7 гласа получили двама души – д-р Тодор Арнаудов и Никола Ат. Ляпчев. Имало две бюлетини в полза и на вече бламирания кмет Стоян Митев Михалев.

Отишло се към втория рунд на гласуването и преброяването дало отново 7 гласа за д-р Арнаудов. За Никола Ляпчев този път нямало нито една бюлетина. Неговите поддръжници явно преценили, че няма как да им излязат сметките, и на бюлетините им имало лозунг:”Долу маските на лъжливата демокрация! Да живеят работническо-селските общински съвети!. Да живее работническо-селското правителство!”

Двете бюлетини в полза на Стоян Митев се повторили, но това не променяло нищо – новият кмет се наричал д-р Тодор Арнаудов.

Кои пратили за известно време в миманса дълголетният кмет на Ямбол? Индустриалецът и банкер Иван Златаров няма да е гласувал за бламирането на кмета, същото вероятно е валидно и за Петър Казаков, Николай Султанов, Михаил хаджи Митев, все хора с капитал и позиции в буржоазната йерархия, като Султанов е човек на управляващите и по-късно е избиран за народен представител именно като кандидат на казионните партии. И Иван Златаров, само след няколко лета, ще влезе в парламента, като човек от властващите политически формации. Петър Казаков пък е собственик на легендарния ямболски ресторант „При Казачето”, появил сe именно по кметското време на Стоя Митев Михалев.

Тези, които сътворили бламирането, трябва да са сред имената на Димитър Павлов, Иван Сивров, Панайот Чобанов, Слав Стоянов, Иван Ишмериев, Христо Петранов, Христо Димитров, Димитър Узунов и Стоян Чолаков. За Никола Ляпчев, претендент за кметския пост, всичко е ясно.

Имало обаче някаква засечка при освобождаването на Стоян Митев от мястото му на първи човек в Ямбол, защото в протоколните книги на Общинския съвет той продължава да изпълнява длъжността и след това бурно заседание.

Едва в протокол номер 12, носещ датата 30 юни, Стоян Митев не фигурира като кмет. Такъв обаче няма да бъде и доктор Тодор Арнаудов, защото междувременно, на 19 май 1934 година, е извършен държавен преврат и новият премиер на Царство България, Кимон Георгиев, въвежда други правила на играта.

Кметовете вече не се избират от Общинските съвети, а се назначават от Министерския съвет, и начело на Ямбол излиза строителният инженер Апостол Петров Пенков. Юридическото основание за появата на нова фигура начело на Ямбол е Временната Наредба на Министерския съвет, утвърдена с Царски указ номер 9 от 31 май 1934 година.

Юристът Стоян Митев слиза от авансцената за три години. Но не само ще се върне, а ще направи това на бял кон през 1937 година…

Борислав Ненов