Безистена – възторг или разочарование

Дългото затваряне на Безистена, заради ремонтите по проекта, изостри любопитството на хората, които иначе не се сещаха за заключената и изпразнена от съдържание сграда, но сега ги гложди как е преобразена. Нетърпението да видят какво е направено в сградата, се дължи и на депресивното безвремие, в което ни вкараха дългите ремонти в центъра на града. И сега всички с нетърпение очакват да влязат в завършения Безистен, за да видят какво се е получило.

Влизането в основното ниво на сградата може и да доведе до леко разочарование, защото тя е изцяло белосана отвътре в цялата й сводеста прелест и само стъклото й придава някъв „разкош”.

Всеки от нас явно носи в себе си спомена и представата за тази сграда и, когато види новия й малко стерилен облик, му е странно и не може да го възприеме. С ремонта е заличен онзи ефект на интериора, който приличаше на сградата отвън, и й придаваше автентичност.  Явно сега идеята на архитектите е била цялото пространство отвътре да е бяло, за да се фокусира вниманието върху изложените произведения на изкуството, тъй като това ще бъде и културно-информационен център и зала за културни прояви, но се е загубило очарованието на вътрешното пространство.

На този етап по стените на основната зала са изложени пана приложно изкуство, които са от фонда на Художествена галерия „Жорж Папазов”, но идеята е там да се организират и да гостуват други изложби.

В момента там са подредени две изложби „Историята на Ямболския Безистен” от построяването й през 1509-1510 г. до превръщането й в културно-информационен център и „Съвременно изкуство”, която включва предмети от камък, глина, метал и художествени гоблени от фонда на Художествената галерия „Жорж Папазов”.

Залата има стъклена сцена, която е по-скоро подиум, а ако бъдат премахнати стъклените витрини, които са подвижни и могат да се отстраняват, може да поеме столове с над 200 места.

Спорен е и стъкленият балкон, който създава фобия на тези, които се качат на него, че ще пропаднат, но и той е част от стъклено-бялата визия на цялата зала.

И ако разчиташ да ахнеш, влизайки в Безистена, може и да не се постигне този ефект, а по-скоро да останеш разочарован.

Истинското очарование на ремонтираната сграда обаче се крие в подземния етаж, където е изобразено миналото на Ямбол чрез различни експозиции. Там пространството е разделено на централна зала и две странични – северна и южна.

В централната зала първо е заложено на модерността – с т. нар. тунел на времето на 5 езика са представени  3 D визуализации. На интерактивната земя и на няколко монитора около нея могат да се видят най-значимите исторически сгради в Ямбол, отстрани на 8 големи монитора исторически личности, свързани с Ямбол – от Кибела до Енчо Керязов, разказват за себе си, обособен е и т. нар. кладенец на времето, в който могат да се видят маршрути с туристически забележителности в Ямбол.
След модерните 3D визуализации, в залата е подредена изложба на автентични предмети и костюми от началото на 20 век, когато е започнал да се оформя градския облик на Ямбол. Тук е изложен и първият телефон, който е бил в кметството през 1919 г.

В южната зала са представени две изложби от непоказвани досега експонати от фондовете на Регионалния исторически музей. Едната е „Археология и археологическо богатство на Ямбол”  и в нея могат да се видят най-голямата монетна находка, открита край с. Лозенец, част от златен венец от разкопките за магистрала „Тракия”, златна огърлица, накити от римската епоха и други ценни златни монети. Сред тях е и интересен пръстен, открит в квартал „Аврен”, на който е изобразен Константин Велики. Там е подредена и изложбата „Ямболски кукери”, в която с маски, костюми и аксесоари са представени кукерските игри и историята на маскарадния фестивал „Кукерландия”.

В северната зала са подредени редки икони от 18 и 19 в. и църковна утвар. Според Петър Тепсизов от Художествената галерия тези икони доказват, че освен основните школи по иконопис в България в Ямболски регион е имало Странджанска художествена школа, чийто най-ярки представители са били Димитър Христов Зограф от Тополовград и Александър Попгеоргиев от Ямбол. В тази зала на монитори може да се видят интересни исторически събития, свързани с ямболската история.

За някои вероятно 3 D визуализациите на исторически събития, личности и сгради ще му се стори бутафорно, но за нечетящите млади хора и за посетители, които идват за кратко в Ямбол, те може би ще бъдат по-модерен и провокативен начин да научат нещо за историята на града и за личностите. Общо 7 часа снимков и видео материал е качен в тези 3 D визуализации. Новата визия на Безистена е интересен начин да се провокират младите хора да погледнат по друг начин на художественото и историческо наследство на Ямбол, защото ако е трудно да ги провокираме да влязат в Художествената галерия и в Историческия музей, вероятно новите технологии ще са им по-интересни да научат нещо ново и да видят произведения на изкуството в една различна среда.

Веднага след официалното откриване за месец Безистена ще е свободен за безплатен достъп, така че вместо всеки да се чуди как точно се е преобразила емблематичната сграда, да отиде сам да я види, за да установи дали направеното не се сблъсква с неговия съкровен спомен и тогава да оцени промяната. След официалното откриване на Безистена на 19 септември, това вече е възможно.

Диана Иванова