Бареков изхвърли „Атака” от играта
Националистите в България очаквано претърпяха фиаско на изборите за евродепутати.
Но не защото няма терен за техните идеи, а защото и „Атака”, и Националният фронт за спасение на България, нямаха висока топка.
При „Атака” топката излезе в тъча заради серията изцепки на Волен Сидеров – скандали по самолети, по ресторанти, както и появата на документи за твърде охолния му живот, което нямаше как да не отблъсне голяма част от досегашните му избиратели.
И, в огромна степен, заради подкрепата му в Народното събрание за правителството на Орешарски, съставено с мандата на БСП, но плюс Движението за права и свободи.
Огнената риторика на Сидеров срещу хората на Ахмед Доган се оказа, според повечето от досегашните му избиратели, маска, зад която се крият лични сметки.
Влизането-излизането на 58-годишния политик от парламента, преиграването със златния пръст, който крепи Народното събрание да не потъне, също бяха голове във вратата на „Атака”.
В генезиса на неговата партия, напълно авторитарна, се вплетоха разочаровани от БСП избиратели, както и хора, пратени от Прехода на социалното дъно. Сидеров дълго време използва максимално тяхната вяра, че той е човека, който ще направи нещо добро за тях. Вдигането на пенсиите и заплатите на книга обаче, е до време.
Особено, когато те виждат излегнат на терасата на луксозни хотели, далеч от татковината, а после пак в ролята на ортак с ДПС.
Сирийските бежанци бяха голям шанс Сидеров да вдигне „Атака” от гроба. Той не пропусна тази карта, но вече не бе българският Робин Худ в очите на избирателите си. В провинцията в офисите на националистическата партия се въртят вече години наред все едни и същи социални аутсайдери и няма нова кръв.
За капак се появи Бареков, който обилно и с много пари поръси електората с почти същите обещания за голямо увеличение на заплатите и пенсиите.
Плюс трудови войски за циганите и задължителна казарма.
На практика почти целият словесен арсенал на Сидеров отиде в предизборното шаманство на Бареков. Наличието в неговата „България без цензура” на ВМРО, на една от земеделските партии и на „Гергьовден” бе без никаква стойност.
И Красимир Каракачанов, и отломката от БЗНС, и „Гергьовден”, имат електорат наужким. Може би повече работа, за да влезе „България без цензура” в европарламента, изиграха патриотарските речи на Росен Петров.
Българинът обича да му спомнят за Крум и за Симеон, да му плющят победни бойни знамена над главата…
Това бе част от репертоара и на Волен Сидеров.
Все пак мелодията на Бареков е с леко нов аранжимент, а и той тръгна с убийствено много пари. Това че не иска да обясни откъде ги има, не впечатли избирателите му- нали обещаваше добър живот за всички.
А прословутата политическа индентификация на Бареков – десен, либерал или друг код, отдавна не интересува българите. Те искат ербап човек, който има твърда ръка и любящо сърце.
Николай Бареков изигра прилично този театър.
Е, като за селска вечеринка, но пък номерът му мина.
А другите националисти, тези от Фронта за спасение на България?
При липсата на каквито и да ораторски способности на Валери Симеонов, дори наличието на собствена телевизия не помага.
Иска се и друго, но него го изконсумира бившият му приятел Волен Сидеров…
