Бакаджиците – едно от свещените места на България

Нашата родина има много свещени места и ние се намираме на едно от тях – Бакаджиците. Векове назад те привличат хората тук – по време на национално – освободителните войни по хайдушките пътеки действат четите на Индже войвода и на Кара Кольо. В скришните места на Бакаджик в тежки времена намират упование и сили жителите на околните селища. И не само това. Българите успяват да си извоюват правото на най-високото място в тази част на Бакаджиците да си съградят манастир „Свети Спас”, който ще ги обединява в тяхната вяра всяка година на спасовденските събори и затова болката и раната на българите ще бъде много дълбока, когато през 1876 г. османците разрушават и опожаряват манастира.

Още първите години след освобождението на България започват да се издигат храмове, които са паметници на българо-руската бойна дружба и които пренасят спомена през вековете и възправят възпоменание на онези събития от Руско-турската освободителна война.

Ние се намираме пред един такъв храм-паметник – манастира „Св. Спас” и „Св. Александър Невски”. Това е първият в България храм-паметник, който носи спомена, възспоменанието и прославя подвига от онова време.

Историята на изграждането на храма е дълга и много интересна.

Тя започва с това, че ямболският общественик и свещеник Тодор Хадживълков посочва мястото, където да се изгради този храм-паметник като приемник на манастира „Св. Спас”, опожарен по време на Априлското въстание.

Идеята е възприета от Белия генерал Скобелев, за който казват, че където е Скобелев, там е и победата. Мястото е избрано и с малко политически цели, защото Одрин е много близо и там все още отеква екотът от войната. А това е и най-високото място в равнината наоколо.

Огромен ентусиазъм обхваща българите от околните селища и от Ямбол, когато научават, че ще могат отново да изградят храм на вярата. Те отварят своите изтънели кесии и дават средства в общата каса за изграждането на храма. Българите организират и пазари за селско-стопанска продукция и влагат събраните средства в общата каса.

В Русия са разпространени специални покани за събиране на средства за храма. Най-големите помощи идват от там. Монасите на Киево-Печорската лавра изработват църковната утвар и иконите на храма. Олтарът е доставен на части от Русия и е монтиран на място. Дарове от Русия са и хоругви, на една от които  изобразен патронът на храма Св. Александър Невски. Парични средства и дарове дават и майката на ген. Скобелев Олга и неговата сестра Белослава. Един от най-скъпите дарове, които получава храмът, идват от Белия генерал.

Когато руснаците се оттеглят от България на 12 май 1879 г. той подарява за храма голям бронзов кръст, едно евангелие с обков. На титулната страница на това евангелие след посвещение той полага лично своя подпис, а под него са и подписите на неговите заместници.

Първи управител на храма е свещеникът на 30-та Пехотна дивизия Партений Павлов. Той и неговият наследник Ювеналий, който е известен сред местните като Батюшка имат голям авторитет сред българите в Ямбол и околността.

По времето на Ювеналий става същинското разширение на манастира и неговото изграждане. По това време е построена кухнята на манастира и двуетажното здание, където са се помещавали монасите. Малко е известно, че проектантът на нези две сгради е руският архитект Александър Смирнов, същият Смирнов, който участва в екипа за изграждането на храма-костница в гр. Шипка и за изграждането на катедралата „Св. Ал. Невски” в София.

Благотворителността на българите също не спира. Сред малко известните факти е, че един ямболски жител – Керемедчиев, дарява лични средства на едно водохранилище, което зарежда с вода кухнята на манастира.

Официалното отриване на храма и на манастира е през септември 1884 г.

Мястото около манастира „Св. Спас” и храма „Св. Александър Невски” има магическа сила, има особено излъчване и това е заради българската вяра, заради българския подем, заради българския устрем и заради признателността към нашите освободители.

Христина Женкова

Регионален исторически музей

/Историята на храма и на манастира беше разказана на тържественото честване на Трети март на Бакаджик/