Арх. Любомир Семерджиев, дарител на проекта на храм „Успение на Пресвета Богородица”: Да пребъде това дело!
– Какво е за вас да дочакате момента най-после проектът ви да бъде завършен и осъществен?
– Първо, честит празник! Второ, за мен е привилегия и чест, че присъствам на откриването на храма, който е мой проект и като архитектура и като интериор. Делото, което започнахме преди няколко години до вчера беше строеж, днес вече е храм. За мен е само чест и удоволствие и слава на Господа да пребъде това дело, защото последните 128 години в Ямбол не е сътворяван храм. А това, което виждаме, освен че е църква то е и духовно културен център.
– Какво включва този духовно културен център?
– Това е един духовен ансамбъл. За това помогна и самата ситуация, тъй като теренът беше наклонен в южна посока и даде възможност да направя проект, който е в две нива. Горното ниво, както виждате, е основната църква, която е кръстокуполна, а в ниския атриум от там се влиза в духовно културен център, който има и параклис на Свети Никола. В момента там е експонирана изложба на най-добрите български художници и нашата идея е, че това ще работи целогодно. В залите ще бъдат експонирани изложби, ще бъдат правени различни духовни и културни събития. Там ще се провеждат и неделното училище, както и друг тип лекции. Така че аз се надявам, че бъдещето ще покаже необходимостта от създаването на такъв ансамбъл.
– Самата църква с какво е по-различна?
– Този архитектурен ансамбъл почива на традициите на 30-те години на миналия век, това е градска църковна архитектура, не е тип възрожденска, знаете. Това е било моето архитектурно виждане, че храмът трябва да носи една изключително добра градска архитуктура, която е горе долу в стила на най-добрите български образци пак казвам в началото на миналия век. И смятам, че с материалите, които е изпълнен, облицовките, ще имат изключително траен характер. Основната цел освен създаването на ансамбъла е материалите, които са използвани, да имат изключителна дълготрайност. А що се отнася до интериора, архитектурата, която е в интериора, е доста семпла, но според мен доста силна, защото независимо, че това е една препратка към 30-те години, все пак трябва да се знае, че храмът е построен в началото на този век и цялата стилистика е ориентирана в тази посока.
Въпросите зададе: Диана Иванова