Армията на ямболските ловци през 1928 година

Ретро ловКожено масло ”Идеал” за хамути, ботуши и обуща, оръжейно масло „Елен” за хладно и огнестрелно оръжие. Ако някой ваш роднина разказва за тези марки, сложете смело годината 1928  и няма да сгрешите. Така са се оборудвали тогава ямболските ловци, членуващи в дружество „Сокол” и наброяващи 125 човека, а като притурим авджиите от целия Тунджалък, техният брой достига внушителна маса – 471 души.

Тия прави и здрави мъже искат да сложат дивеч по коланите си, ала това нито е лесна, нито е проста работа, защото и по онова време, както и сега, имало доста забрани и трябвало да се стискат зъби, за да дойде времето, когато най-сетне чифтетата ще влязат в действие.

Освен из полята и горите в Ямболско, ловците от дружество „Сокол” можели да ползват и хижа „Даула”, стопанисвана от сливенското дружество. Там се давали стаи под наем, а също и колиби, както и места за строеж на палатки. Стая за един ден излизала на ловеца 7 лева, колибата вървяла по 4 лв., и това било добра сделка, тъй като за тия, които не са авджии, цената била двойна.

Лошото на хубавото е, че трябвало да се пази тишина сутрин до 7 часа и от 13 до 15 часа, а вечер след 23 часа изискването било за пълна тишина. Имало в хижа „Даула” бюфет, но вероятно поради присъствието на твърде много мъже с оръжие, в него не се предлагали спиртни напитки.

Но пък всяка година ямболското ловно дружество „Сокол” си правело вечеринка. Така станало и на 8 януари, втория ден на Коледа, през 1929 година, когато армията на авджиите се събрала в салона на Офицерското събрание, за да отпусне  душите си. Началникът на тукашния гарнизон влязъл в положението на ловците и позволил срещу такса военната музика да придаде още повече тържественост на вечеринката.

Подготовката била действително стабилна и това намерило място по страниците на списание „Ловец”, което известило на авджиите от цяла България, че „вечеринката с добре подбран литературен и музикален материал и много препарирани птици, бе изнесена отлично”. Напливът бил тъй голям, че салонът на Офицерското събрание се оказал тесен, а с днешна дата ние само можем да гадаем как се разиграла сценката „Сънят на ловеца”, в която богинята Диана, търсейки лова, при феерична горска обстановка, била триумфа на ловците…

Време било да се направи и нещо, излизащо извън галантните маниери, и на 27 януари ловците от „Сокол” се впуснали в хайка из Ормана, като имали на разположение 27 викачи. Три гонки направили авджиите, рекапитулацията показала две убити лисици и две ранени, а общо седем екземпляра от този животински вид разпалили кръвта на храбрите ямболци.

Далеч по-бурни емоции в тия месеци преживели ловците от Ямболския край, защото от Мансарлийското общинско управление поискали да се направи хайка в баирите „Дедявица” и из Манастирските възвишения при селото, тъй като се появили три вълка и пакостите, сторени от тях, били големи. Вълци се появили и в землищата на селата Пандаклий/Тенево/ и Кая бурун/Коневец/, което довело до обявление за хайка, чийто сборен пункт станал воденицата на Иван Москов, а часът бил порядъчно ранен – 6,30.

Ако из къщата на дядовците си срещнете записки за закупуване на кожено масло „Идеал” или за оръжейното „Елен”, може да заложите на 1928 г., или  на близките до нея. Прелистете и семейния албум – някъде из него може да изскочи снимка от вечеринката, състояла се на втория ден на Коледа през 1929 година, когато Офицерското събрание  не може да побере храброто племе на ямболските авджии…

Борислав Ненов

About the Author :

Leave a reply