Апостол Петров – познатият непознат кмет

Инж-Апостол-Петров (1)Често има недоизказани неща около живота на ямболските видни фигури, колкото и това да изглежда парадоксално. В полето на краезнанието поне е така – и защото  архивните документи са малко, понякога отчайващо малко, и понеже не се четат от начало до край. Това недоизказване става често и по идеологически причини, особено подчертани при комунизма, когато историците не знаеха с кой абзац ще нагазят лука и ще трябва да си търсят друга работа. Времето на Прехода в известна степен избави пишещите за миналото на Ямбол от повелята да лакират случилото се някога, както и да бъдат по-обективни към хората, създали събитията. В известна степен само, заради привързаността или заради страха, съществуващ все още при историците, работещи с  материали от Държавния архив-Ямбол.

Личността на кметувалия в Ямбол от 1934 г. до 1937 г. инженер Апостол Петров през годините остана в сянка. В сянката на неговия предшественик Стоян Митев, който сяда на кметския стол в града ни и след „мандата” на Петров. „Мандата” в кавички, понеже той не е избиран от никого – нито от жителите на Ямбол, нито от местния Общински съвет. В онова време преки избори за кмет просто няма, но все пак има избор за мъж № 1 , като този избор прави градският „парламент”. Така е избиран Стоян Митев, така са избирани и други от кметовете на Ямбол преди неговата ера. А неговият престой във властта действително е ера, тъй като продължава двадесет години, само с това тригодишно прекъсване, дошло от появата на политическата сцена на Апостол Петров.

Завършилият инженерство през  1911 г. в Лозана, Швейцария Петров дължи влизането си в кметския кабинет на преврата на Кимон Георгиев от 19 май 1934 година. Новият министър-председател назначава директно кметове, така и дотогава стоящият далеч от политиката инженер става част от големия пъзел. Няма никакви данни Апостол Петров да е членувал в партии, както и да е участвал в политически акции. Това, всъщност, и го спасява след  9 септември 1944 г. от клупа на Народния съд. Правителството на Кимон Георгиев обаче в комунистическата историография, съответно и в учебниците, бе определяно като фашистко, затова и съдбата на ямболския кмет не е от лесните. Във времето на неговия „мандат” интервюто като журналистически жанр почти не се използва, по тази причина и по страниците на местните вестници „Тракиец” и „Тунджа” няма и три пасажа, казани от Апостол Петров. В спомените на съвремениците, колкото и да е странно, негови признания, споделяния, оценки също липсват, затова предизвикват особен интерес неговите кратки обяснения, дадени в автобиографични бележки през  1958 и 1959 г. Тези бележки са правени в молби до председателя на Градския народен съвет, към който бившият кмет на Ямбол се обръща за издаването на документ, нужен за пенсионирането му. Така и разбираме факти от битието на инж.Апостол Петров, които иначе няма как да научим.

Да тръгнем все пак от началото, защото и то е не особено познато на ямболлии.

Апостол Петров е роден в Ямбол на 19 юли 1888 г. или 2 август нов стил. На ръст е висок, очите му са сини, особени белези – няма. Живее на улица „Черно море „ № 13. Женен е, извън служебните задължения е пристрастен към лова.  Специалността му е строителен  инженер. Последователно е работил като участъков инженер в Стара Загора, Ямбол, Бургас. Окръжен инженер е бил в Бургас и Пловдив. Работи и като директор на средно техническо училище в София. В началото на 40-те години на миналия век, след кметуването му, става директор на Държавните каменни кариери в село Гранитово.

Биографията на Апостол Петров е типично технократска – там, където се иска инженер, се появява неговата фигура. Но за мътните, бурни и крайно подозрителни времена след  9 септември 1944 г. това не е достатъчно. Въпреки че Кимон Георгиев е първият министър-председател след така нареченото народно въстание, тия, които са управлявали България след преврата от 19 май 1934 г., са съмнителни елементи, в най-добрия случай. По тази причина се налага на бившия първи човек на Ямбол да се обяснява на новата власт. Ето какво пише той за своето житие-битие:

„През  1953 година по настояване на Изпълкома при Градския народен съвет-Ямбол постъпих в отдел  „Комунално стопанство и благоустройство”. Тази длъжност заемам вече пета година. Нито мен, нито мои близки са задържани от милицията или съдени от Народния съд. Служил съм като „назначен” кмет  на Ямбол от 1 юни 1934 година до 10 ноември 1937 година и имам издадени удостоверения, но според сегашният Закон за пенсиите, за да ми се признае това прослужено време (като кмет-б.а.) е нуждно да представя удостоверение, че съм бил с прогресивни прояви и че не съм имал противонародна дейност. Ако е необходимо, моля да се поискат сведения от: доктор Иван Попатанасов, улица „Шишман”№ 1, доктор Георги Митев, улица „Бузлуджа” и от Спас Василев, техник, улица „Васил Карагьозов”.

Бившият кмет на града ни не разчита само на евентуално допитване до тези трима негови добри познати или приятели, няма как да разберем с днешна дата какво точно ги свързва с Апостол Петров. Затова той в няколко точки напомня какво е постигнато край Тунджа по време на неговото властване.

„През кметуването ми за 41 месеца и 10 дни се извършиха следните по-крупни мероприятия:

  1. Залеси се масово „Боровец”
  2.  Откупи се от туркинята банята и се преустрои в напълно модерна , лековита и хигиенна.
  3.  Довърши се кланицата с доставка и инсталиране на модерна хладилна инсталация от Чехословакия, която и днес още се ползва.
  4. Довърши се читалището-театър  и използването му започна от 1 януари 1938 година.
  5. Въведе се за първи път използването на паважа на улиците.
  6. Построи се сграда за мъжка гимназия( днес техникум – б.а. става дума за  сградата на днешната Професионална техническа гимназия ”Иван Райнов”)първи етаж и се подготви втория етап.
  7. Благоустрои се брега на река Тунджа, над и под банския мост, и всичко без осигурени средства, без шум и без реклама.

Ръководеха ме: знанията, разума, волята и съзнанието да бъда полезен на родния си град.”

И изброяването на тези действително внушителни придобивки  за жителите на Ямбол се вижда недостатъчно на екскмета, и има защо – той е виждал как след 9 септември 1944 г. върви ликвидирането на буржоазията, не може да не е знаел за трагичната „навалица” по затворите и в лагерите от типа на Белене. Така че продължава да разяснява на велможите от комунистическата партия в града фактите от живота си.

„В началото на ноември 1937 година, преди уволнението ми, тогавашният директор на Бургаска област Никола Рашков, по телефона ми каза: ”Господин Петров, искат да ви уволнят. Подайте си оставката. Всички: и граждани, с които съм имал случай да приказвам, и Министерството, и аз сме доволни от вашата дейност. Идват обаче моменти, когато и най-добрите служители стават неудобни на властта”.

Предстояха избори. Правителствените кандидати се опасяваха, че ще съдействам не на тях, а на опозицията. Ходиха в София няколко пъти ( между тях бе Иван Златаров – председател на дружеството  на подофицерите, сега покойник) и най-после успяха. Уволниха ме. Бях неудобен за властта.

Ямбол, 13 август 1959 година     С другарски поздрав:подпис на Апостол Петров

Прилагам Удостоверение № 894 от 5 октомври 1946 година на Отечествения фронт-Елхово, от което се вижда, че не съм бил фашист.

Това са автобиографичните бележки на някогашния кмет, които се пазят, заедно с други негови документи, в  Държавен архив-Ямбол. В полето на цитирания  документ някой е писал с молив: от Удостоверение № 894 до Шефкенов си взема бележка и оригинала ми върна.

Апостол Петров пише още една молба до председателя на Изпълкома на Градския народен съвет, в която се изтъква, че е помагал на комунисти, когато е бил шеф на Държавната каменна кариера край Гранитово. Той заявява, че е помогнал на Георги Арабаджиев, като го взел на работа. Арабаджиев през същата тая 1959 година бил партиен секретар на Окръжния народен съвет, така че ако е искал да му помогне, надали би имало проблем. Не е ясно обаче как е реагирал той на „появата” на кметувалия по времето на деветнайсетомайците  инж.Петров.

А той, завършилият в Лозана висшето си образование ямболлия, завърнал се край Тунджа за да помогне на съгражданите си при благоустрояването на Ямбол, продължава да излага факти от живота си, вярвайки, че към него и дейността му ще се погледне безпристрастно.

„След  19 май 1934 година всички вечеринки и балове се посещаваха и от известни в Ямбол комунисти, макар устройвани от военните. Кръстю Златаров, Антон Леков, Димитър Желязков и други бяха редовни посетители. На една вечеринка, давана от дружеството на запасните подофицери, Димитър Желязков имал  неприятен инцидент  с  военните. Те били ужасно озлобени срещу него. На следния ден той дойде  при мен. Бе много уплашен (наскоро бе бит сред  улицата Асен Кърджиев – б.а. това е главният редактор на ямболския вестник „Тунджа”) от заканите на военните. Аз отидох при началника на гарнизона полковник Роман Бояджиев  и след дълги спорове успях да ликвидирам инцидента.

С Ангел Вълев бяхме близки другари.

Около 1940 година раздаваха оръжие на собствениците на мелници за охрана от ограбване. Аз имах по наследство караджейка в село Добрич, Елховско. На мен оръжие не ми дадоха! Нямаха вяра в мен. Третираха ме като човек с леви разбирания.

В Лозана, където следвах, на улица „Лапонтез”, във вила „Мон-блан” от 1907 до 1910 година живяхме в съседни стаи с комуниста Петър Житаров, от село Азаплий, Айтоско, който учеше право. После бе кмет на Бургас като комунист и на чието име е преименувано село Ветрен, до Бургаските минерални бани  Наскоро след заемането на кметската длъжност, началникът на гарнизона с писмо поиска да уволня всички комунисти на служба в общината…..21 октомври 1959 г.

Помогнах на комуниста Начо Начев – туберкулозен, Димитър Карапачански, Стефан Паскалев-той тогава, 1959 година, е директор на „Захарни изделия”.

Големият ми брат Пенко Петров, заедно с Иван Кръстев от Стралджа, са основатели на партията на тесните социалисти в Ямбол. Малкият ми брат – Христо Петров, живущ в Пловдив, улица „Кракра” № 12.”

Това са все редове от молбата на Апостол Петров до председателя на Изпълкома на Градския народен съвет. Явно в крайна сметка  той е преценен не като вражески елемент , защото доста време след тези обяснения, продължава да работи в една от най-важните институции в Ямбол.

За съжаление , поне засега, няма спомени, в които да се описва надълго фигурата на този ямболски кмет. Същото се отнася и за неговия предходник, Стоян Митев, който поема кметската власт и след отстраняването на инж.Петров. Липса на чувство за историчност ли е това, или във времето на идеологически хайки  хората не са имали сили  да разкажат какво са представлявали тези личности?

Аз поне нямам отговор на този въпрос.  А може би тези мемоари съществуват, и просто още не знаем за тяхното съществуване…

Борислав Ненов

About the Author :

Leave a reply