Апокрифите на 21 век в Галерия „Кирил Кръстев”

DSC07291Тези творби са апокрифни. Няма грешка – имат автор, но той не е пожелал да сложи името си под тях, или е мислил, че то е ясно. Кураторът на изложбата „Демотиватори”, открита в сряда в Арт галерия „Кирил Кръстев”, Александър Александров, твърди, че не е възможна да се установи кой ги е създал. И че имаме работа с един нов стил, този на демотиваторите.

Дали може да приемем тези „неща” за нов стил в изкуството вероятно ще се запитат част от тези, които пристъпят прага на малката Галерия на улица „Търговска”. Според мен, не само можем, а те СА изкуство, те са нов стил в изобразителното изкуство.

DSC07317Те носят голямо разнообразие в техниката си – има сред тях и творби, които са и художествена фотография, има и колажи, има и карикатури. Всички те са рожби на новия Бог, на компютъра, и на неговите последни писъци. Или на писъците му отпреди десет години, един дявол знае докъде точно е напреднало изобретението, което се пада на Джон Атанасов с кръв от село Бояджик, Ямболско. В най-най-допотопната му версия, разбира се.

DSC07319Демотиваторите са обединени от Александър Александров, уредник в ХГ „Жорж Папазов”, с чудесен усет. Има творби, които преливат от ирония, от игривост, от насмешка – за тях намигването е като дишането. Има и такива, пращащи в дълбините на екзистенциалното, там, където се питаш има ли или няма смисъл. В крайна сметка, следвайки Албер Камю, тласкаш нагоре Сизифовия камък пак и пак. Защото той осмисля живота ти, колкото и да е абсурдно.

В „Деноминатори” има страхотен поглед към живота. Поглед на мислещи, неординерни хора – някои хванали Мига, други сами измислили го, като в творбата, в която има стая с голи стени. И всъщност няма голи стени, а прозорци, през които се вижда чуден зимен пейзаж. Зрителят си избира. Авторът няма да се разсърди – автор няма.

Или пък той беше на откриването на изложбата, или пък ще дойде през идните дни, за да погледне дали все пак има кой да  разбери иронията му, или тъгата му, изразена с фотошоп или с колаж. В тази изложба преминава неведнъж ероти-

на тръпка . В някои творби тя се изкушава да прекрачи прага на порнографията, но не го прави – знае че еротиката възбужда повече, че ТЯ е изкуството.

„Може би някои от демотиваторите правят нещата си през работно време, и по тази причина не искат да сложат името си – техният работодател надали ще е възхитен да разбере с какво се занимават в офиса”, счита кураторът Александър Александров.

Може да е известна личност, която не желае да знаят за еротичните му творения, или пък банкер, за когото правенето на карикатури би означавало загуба на имидж.

Може да е всеки. И не всеки, а малцина, тъй като е нужен талант. Нужен е друг поглед, друг стил, защото сме в непозната ни добре вода, в ново море, това на демотиваторите. В изкуството на новия милениум.

Борислав Ненов

About the Author :

Leave a reply