Анемията усложни вечерта на „Лукойл-Академик” в зала „Диана”

Прекалено сигурният в лесната си победа над „Ямбол” в зала „Диана” тим на „Лукойл-Академик”се наложи да се понапрегне след първите 20 минути, за да не стане инфекция в лагера на „студентите”. В крайна сметка гостите надиграха нашите с 71:92.

Поставилите се от началото на първенството в ролята на щатен аутсайдер баскетболисти на „Ямбол”, този път не само че не паднаха още в първите десет минути, както им стана навик, а играха с хъс и показаха и добри изпълнения. Най-вече плод на соловите изяви на Денис Агре, Говедаров или Милиян Бочка, отколкото на комбинативен стил на игра. Отборът на „Ямбол” не само завърши с аванс първата четвърт, а продължи със същото упражнение и през вторите 10 минути. Така на почивката „жълтите”/незнайно защо „Ямбол” промени синьо-жълтия екип само на жълт/ се прибраха с преднина от 5 точки – 41:36.

Странната анемия на старши треньора на съперника Тони Дечев не се промени особено и след подновяването на мача, но в съблекалнята бившият гард е обяснил на своите, че получават пари за победа, а не за престой на терена край Тунджа. И това доведе до повече настойчивост в играта на „Лукойл-Академик”, който в средата на третия период вече излезе напред. И не само излезе, а затвори третата част с аванс от 11 точки – 57:68.

 

Оттук насетне мачът бе ясен, но крайната разлика от 21 точки подлъгва, тъй като нашият тим този път се изяви далеч по-добре в сравнение с отчайващите предходни двубои. Най-добър за съперника бе Филип Барович с респектиращия си дабъл от 25 точки и 11 борби, той направи и най-добрите изпълнения в срещата. Лек и много техничен център, срещу него в защита иначе игралият много силно наш централен нападател Денис Агре нямаше особени шансове. Другият ни по-здрав играч на „втория етаж”, сърбинът Боян Радетеч, пък бе по-бавен от някогашния пътнически влак за Елхово.

За „Ямбол” топ стрелец стана плеймейкърът Милиян Бочка с 21 точки, а Агре направи дабъл-дабъл – 16 точки и 12 борби. Голямото сърце в редиците на домакините и този път носеше името Станислав Говедаров, а и ако не бе капитанът, и този мач можеше да отиде бързо на лошо.

Не подценявам играта на нашите, но почти през целия мач „Лукойл-Академик” бе полузаспал. И ме е яд, че дойде такова тъжно време – до преди година никой не можеше да си позволи анемия в зала „Диана”…

Борислав Ненов