Александър си върна усмивката

 „Разбира се, ще се върна на футболното игрище”, отговаря широко усмихнат Александър Димитров на въпроса иска ли пак да играе футбол. Откривам бившия футболист на „Тунджа 1915” в Дневния център за лица с увреждания, където всеки ден той прекарва времето си до обяд, а следобяд у дома му идва рехабилитатор. Година след тежкия инцидент, когато насън падна от шестия етаж и изпадна в двумесечна кома, енергията и хъсът за живот на младия мъж не са се изчерпали, а намират все по-голямо основание да се увеличават.

За да съберат средства за операцията и рехабилитацията му, неговите приятели подеха благотворителна кампания, която нарекоха „Да върнем усмивката на Сашо”. Година по-късно Александър е постигнал впечатляващи резултати във възстановяването, но най-важното е, че кампанията наистина е успяла, защото Сашо е върнал усмивката си, която не слиза от лицето му.

„Чувствам се много добре, единствено още дето не мога да вървя самичък”, разказва Александър, седнал в количка, но майка му Елена и неговите рехабилитатори с нескрита гордост обясняват, че всеки ден той се опитва да върви, за да стигне сам края на дългия коридор.

„Аз в началото само една уста и едни очи мърдах, не можех и да говоря, пък сега вече и си говоря и дори малко се движа”, обяснява той, а дори когато си спомня как се е събудил и бил ни жив, ни умрял и изключително слаб и немощен заради дългата кома, пак не го напуска приповдигнатото му настроение. Само когато го питам каква е целта му от тук нататък, той става сериозен и ми отговаря: „Искам да проходя и да се отблагодаря на всички, които са повярвали в мен и не са ме оставили в този труден момент”. А за родителите, приятелите, роднините и многото непознати, участвали в благотворителната кампания, които са му помогнали и благодарение на които сега отново може да се смее, споделя: „Ако не бяха те, направо бях загубен”.

Майка му Елена е сякаш по-овладяна, но само тя си знае какво й е коствало да събере сили, за да му бъде подкрепа и стимул за възстановяване.

И тя е безкрайно благодарна на всички, които са им помогнали, но не пропуска да спомене, че са получили и 2000 лв. от кампанията „Подай ръка, спаси живот”, които са дошли точно навреме, защото са били използвани отново за неговата рехабилитация и възстановяване, за лекарства, за посещения на лекари, който идвали в дома им от Стара Загора и от София. „Родителите на много деца, както и ние, чувстваме една сигурност, че просто по някакъв начин детето ни ще бъде спасено”, така Елена обяснява облекчението, когато са разбрали за отпуснатите средства от кампанията. Когато говори за рехабилитацията и раздвижването, тя видимо изпитва някакво благоговение, и бързо разбирам защо има такова отношение, когато ми разказа за момичето от Лъки, с което се срещнали в Павел баня. То претърпяло инцидент преди 16 години и още не можело да се възстанови, заради липса на средства, заради липса на база и специалисти. „Сега вече медицината е много напреднала”, с облекчение споделя Елена, но допълва, че естествено всичко е свързано със средства. „Всичко беше с цената на средствата. Мъжът ми си продаде земята и мислихме с тези пари да му платим стабилизацията, но те бяха свършили още първия месец” споделя още тя и не крие, че за всичко останало са помогнали добри приятели и роднини и благотворителната кампания.

„ Александър имаше обширна мозъчна травма, която беше навреме овладяна и сега е много добре, има социални контакти, има си приятелите, има си средата, тук го водим в този център – логопед, трудотерапия, психолог, рехабилитация. Животът за него продължава” обяснява с удовлетворение майката на Александър в отговор на въпроса как се чувства той сега. Потъвайки в спомена за ония моменти, когато им е било най-трудно тя обяснява, че е била безценна помощта на приятелите на Александър, които са се сетили да потърсят медиите, за да разгласят за случая и да подемат кампанията.

„Александър беше 2 месеца в кома, ние не знаехме на кой свят сме. Не знаехме какво просто трябва да се направи, защото един лекар казва без промяна в състоянието, а отвън се караха траурните агенти кой ще го погребе”, спомня си Елена за ужаса и объркването, в което са изпаднали тогава и как точно приятелите му са им помогнали.

А Александър отново се намесва и разказва широко усмихнат като виц как тогава познат на неговия баща казал на траурните агенти да не се карат, че той ще го зарови, защото баща му е негов приятел. „Един ден го виждам и му казвам: май не можа да ме заровиш”, смее се Сашо.

За добрия изход от инцидента и възстановяването не е без значение и успешната операция на прешлените. „Беше опериран в болница „Токуда”  от д-р Пелинков, д-р Ян Кабаков и Славомир Кондов, който е завеждащ отделение”, разказва още майката и подчертава: „Аз не мога да прескоча и нашата болница тук в Ямбол. Те направиха всичко възможно за стабилизиране на състоянието му, за да може да бъде транспортиран до София” и отново започва да реди думи за благодарност.

С много добрина, подкрепа и съпричастност са се сблъскали през тази една година Александър и неговите родители и затова не спират да благодарят на всички. Те вярват, че благодарение точно на тази човешка добрина най-лошото ги е отминало, но ще им трябват още много сили и упоритост, за да се изпълни целта на Александър да се оправи и да се отблагодари на всички, които са му помогнали.

 

Благотворителната кампания

Приятелите на Александър, повечето от които са и футболисти, успяха да направят съпричастни много хора с каузата да помогнат на Сашо. Те организираха Коледен благотворителен футболен турнир на малки вратички, а през януари миналата година направиха и втори футболен турнир, който събра много участници. Таксата за участие на всички отбори беше за Александър, а някои от тях дори добавяха и събраните от тях допълнително средства.

Младежите от Интеркт организираха благотворително математическо състезание, а събраните такси за участие също дариха за възстановяването на Александър. Неговата кауза излезе дори извън граници, защото по фейсбук беше обявено че в Лондон ще има благотворително събитие с вход от 10 паунда, за да се съберат средства за него.

Дори и младежите на „Левски” играха благотворителен мач в „Тунджа 1915”, а средствата дари лично Ясен Петров, който отиде да посети лично Александър и да му вдъхне кураж за бързо възстановяване. Благотворителната кауза спечели привърженици и в социалните мрежи, а хората видели по телевизиите историята на Александър се интересуваха как да се свържат с родителите му и да помогнат.

По-важното от тази благотворителна кампания е добрият краен резултат, защото усилията на всички са възнаградени най-вече от това, че един млад мъж ще продължи да живее, да се бори и да се усмихва.

Диана Иванова