Александър си върна усмивката

IMG_20131211_114848 „Разбира се, ще се върна на футболното игрище”, отговаря широко усмихнат Александър Димитров на въпроса иска ли пак да играе футбол. Откривам бившия футболист на „Тунджа 1915” в Дневния център за лица с увреждания, където всеки ден той прекарва времето си до обяд, а следобяд у дома му идва рехабилитатор. Година след тежкия инцидент, когато насън падна от шестия етаж и изпадна в двумесечна кома, енергията и хъсът за живот на младия мъж не са се изчерпали, а намират все по-голямо основание да се увеличават.

За да съберат средства за операцията и рехабилитацията му, неговите приятели подеха благотворителна кампания, която нарекоха „Да върнем усмивката на Сашо”. Година по-късно Александър е постигнал впечатляващи резултати във възстановяването, но най-важното е, че кампанията наистина е успяла, защото Сашо е върнал усмивката си, която не слиза от лицето му.

„Чувствам се много добре, единствено още дето не мога да вървя самичък”, разказва Александър, седнал в количка, но майка му Елена и неговите рехабилитатори с нескрита гордост обясняват, че всеки ден той се опитва да върви, за да стигне сам края на дългия коридор.

„Аз в началото само една уста и едни очи мърдах, не можех и да говоря, пък сега вече и си говоря и дори малко се движа”, обяснява той, а дори когато си спомня как се е събудил и бил ни жив, ни умрял и изключително слаб и немощен заради дългата кома, пак не го напуска приповдигнатото му настроение. Само когато го питам каква е целта му от тук нататък, той става сериозен и ми отговаря: „Искам да проходя и да се отблагодаря на всички, които са повярвали в мен и не са ме оставили в този труден момент”. А за родителите, приятелите, роднините и многото непознати, участвали в благотворителната кампания, които са му помогнали и благодарение на които сега отново може да се смее, споделя: „Ако не бяха те, направо бях загубен”.

Майка му Елена е сякаш по-овладяна, но само тя си знае какво й е коствало да събере сили, за да му бъде подкрепа и стимул за възстановяване.

И тя е безкрайно благодарна на всички, които са им помогнали, но не пропуска да спомене, че са получили и 2000 лв. от кампанията „Подай ръка, спаси живот”, които са дошли точно навреме, защото са били използвани отново за неговата рехабилитация и възстановяване, за лекарства, за посещения на лекари, който идвали в дома им от Стара Загора и от София. „Родителите на много деца, както и ние, чувстваме една сигурност, че просто по някакъв начин детето ни ще бъде спасено”, така Елена обяснява облекчението, когато са разбрали за отпуснатите средства от кампанията. Когато говори за рехабилитацията и раздвижването, тя видимо изпитва някакво благоговение, и бързо разбирам защо има такова отношение, когато ми разказа за момичето от Лъки, с което се срещнали в Павел баня. То претърпяло инцидент преди 16 години и още не можело да се възстанови, заради липса на средства, заради липса на база и специалисти. „Сега вече медицината е много напреднала”, с облекчение споделя Елена, но допълва, че естествено всичко е свързано със средства. „Всичко беше с цената на средствата. Мъжът ми си продаде земята и мислихме с тези пари да му платим стабилизацията, но те бяха свършили още първия месец” споделя още тя и не крие, че за всичко останало са помогнали добри приятели и роднини и благотворителната кампания.

„ Александър имаше обширна мозъчна травма, която беше навреме овладяна и сега е много добре, има социални контакти, има си приятелите, има си средата, тук го водим в този център – логопед, трудотерапия, психолог, рехабилитация. Животът за него продължава” обяснява с удовлетворение майката на Александър в отговор на въпроса как се чувства той сега. Потъвайки в спомена за ония моменти, когато им е било най-трудно тя обяснява, че е била безценна помощта на приятелите на Александър, които са се сетили да потърсят медиите, за да разгласят за случая и да подемат кампанията.

„Александър беше 2 месеца в кома, ние не знаехме на кой свят сме. Не знаехме какво просто трябва да се направи, защото един лекар казва без промяна в състоянието, а отвън се караха траурните агенти кой ще го погребе”, спомня си Елена за ужаса и объркването, в което са изпаднали тогава и как точно приятелите му са им помогнали.

А Александър отново се намесва и разказва широко усмихнат като виц как тогава познат на неговия баща казал на траурните агенти да не се карат, че той ще го зарови, защото баща му е негов приятел. „Един ден го виждам и му казвам: май не можа да ме заровиш”, смее се Сашо.

За добрия изход от инцидента и възстановяването не е без значение и успешната операция на прешлените. „Беше опериран в болница „Токуда”  от д-р Пелинков, д-р Ян Кабаков и Славомир Кондов, който е завеждащ отделение”, разказва още майката и подчертава: „Аз не мога да прескоча и нашата болница тук в Ямбол. Те направиха всичко възможно за стабилизиране на състоянието му, за да може да бъде транспортиран до София” и отново започва да реди думи за благодарност.

С много добрина, подкрепа и съпричастност са се сблъскали през тази една година Александър и неговите родители и затова не спират да благодарят на всички. Те вярват, че благодарение точно на тази човешка добрина най-лошото ги е отминало, но ще им трябват още много сили и упоритост, за да се изпълни целта на Александър да се оправи и да се отблагодари на всички, които са му помогнали.

 

Благотворителната кампания

Приятелите на Александър, повечето от които са и футболисти, успяха да направят съпричастни много хора с каузата да помогнат на Сашо. Те организираха Коледен благотворителен футболен турнир на малки вратички, а през януари миналата година направиха и втори футболен турнир, който събра много участници. Таксата за участие на всички отбори беше за Александър, а някои от тях дори добавяха и събраните от тях допълнително средства.

Младежите от Интеркт организираха благотворително математическо състезание, а събраните такси за участие също дариха за възстановяването на Александър. Неговата кауза излезе дори извън граници, защото по фейсбук беше обявено че в Лондон ще има благотворително събитие с вход от 10 паунда, за да се съберат средства за него.

Дори и младежите на „Левски” играха благотворителен мач в „Тунджа 1915”, а средствата дари лично Ясен Петров, който отиде да посети лично Александър и да му вдъхне кураж за бързо възстановяване. Благотворителната кауза спечели привърженици и в социалните мрежи, а хората видели по телевизиите историята на Александър се интересуваха как да се свържат с родителите му и да помогнат.

По-важното от тази благотворителна кампания е добрият краен резултат, защото усилията на всички са възнаградени най-вече от това, че един млад мъж ще продължи да живее, да се бори и да се усмихва.

Диана Иванова

About the Author :

Comments are closed.