Александър Секулов в Синия салон : „Децата са един много сериозен урок по отдалечаване”

14890613_1798939927030853_5434213792883365699_oВ сряда, на Димитровден, в Синия салон на читалище „Съгласие”, литературните дни „Ямбол чете” направиха своята трета вечер, в която на арената бе Александър Секулов с книгата си „Скитникът и синовете”. Литературният домакин Христо Карастоянов обясни, че му е страшно приятно  и притеснено, тъй като тази вечер гост е именно Сашо Секулов. Книгата, която ни е събрала, „Скитникът  и синовете”, е странна творба, в нея от първата до последната страница лъха топлота, добронамереност и обич към хората. Това е два пъти по-странно като се има предвид, че сюжетът на книгата е почти екшън, има и съспенс  в него. Има лоши, отрицателни герои, има битка между доброто и злото. Не знам как е успял да направи това Сашо, но дори  и от лошите герои лъха топлота. Затова ми се струва, че тази книга е по-различна от всичко, което съм чел напоследък в съвременната българска литература, каза Христо Карастоянов. Той поясни, че Секулов е драматурт на Пловдивския театър и че е „нещо като Странджата на българските литератори, защото той притежава едно нещо, което се казва „Петното на Роршах”.  В него всяка седмица стават такива литературни вакханалии , че няма накъде повече. И всичко това има  чудесно излъчване. Като слушаш за какво и как се говори там, се обнадеждаваш за българската литература, за българския читател. Защото, да ти таковам литературата, ако няма за нея читатели”, заяви литературният домакин.

Александър Секулов каза в преабюла си: ”За мен е изключителна чест да съм на тази маса с Христо Карастоянов. Предполагам вие знаете, че той е един от големите български писатели. Има няколко града, които, по стечение на обстоятелствата, се отбелязват чрез своите автори. Както Керана Ангелова е емблемата на Бургас в момента, както Галин Никифоров е това за Добрич, трябва да знаете, и да сте наистина щастливи, че Ямбол се свързва най-вече с името на Христо. Това не е някаква минала слава, Христо е  в прекрасна форма и феноменалният успех на книгата за Гео Милев доказва това. Не случайно Народният театър направи такова прекрасно представление. Казвам това за Карастоянов не за да му върна комплиментите, а за да го чуете и от външен човек. Защото човек, когато живее с някой на едно място, без значение дали мястото е много  голямо или малко, той губи представа за съответния мащаб на живеенето. И аз съм длъжен да го кажа, защото основният ни недостатък на нас, българите, е, че ние мразим талантливите, не знам поради каква причина. Завистта е израз на много свободно време. Като имате предвид колко много завиждаме, пресмятайте колко много свободно време има българинът. Японецът и немецът нямат време да завиждат, явно, че тази земя, която е земен рай, ражда достатъчно, ражда с малко усилия и поради това през останалото време ние сме заети да злословим и да завиждаме. Фейсбук  е манна небесна за българина, на който  много му харесва едноредността на Фейсбук – значи, ти можеш да седнеш до Карастоянов и да го наругаеш най-спокойно, без изобщо да го познаваш. Това е просто рай за българина, каза Александър Секулов.

 

За романа си той сподели : ”Това не е детска книга, това е книга с герои-деца. Не зная дали сте забелязали, че в съвременната българска литература, в последните 30 години, децата изчезват на възраст около 10 години, и се появяват най-рано като студенти на леки наркотици. През останалото време българското дете го няма. Или, ако става въпрос за герои-деца, те са нещастни, обект на социално поругаване или обществени маргинали, или жертви. Но пълнокръвно, истинско българско дете , което изживява нормален растеж, нормални чувства – това го няма. Написал съм две книги с герои-деца, те са прибизително едни и същи и в първата книга, „Островът” и в „Скитникът и синовете”. Създадох ги, защото ми се ще да остане сред тези страници това как расте моят син. Децата са такава светла, прозрачна материя, че единственият начин  да ги запазиш, е да ги опишеш. И докато в „Островът” всичко бе много щастливо и така, малко извън времето, изведнъж, когато синът ми стана на 12 години, той почна да се държи все по-опърничаво. Аз почнах да страдам много от това, защото децата са един много сериозен урок по отдалечаване. Те се отдалечават от нас, а пък ние се приближаваме към родителите си. Ние все повече разбираме родителите си, а децата ни все повече не разбират нас. И от тъга по напускането на това детство, и за да се излекувам от тази рана от порастването на едно дете и отдалечаването му, почнах да пиша тази книга – „Скитникът и синовете”. Много исках с нея да потопя разказа в светлината. Смятам, че да се изразяват тежките, драматични, трагични чувства е по-лесно, отколкото да се рисува светлината. Черното ми се струва по-лесно за пресъздаване, докато да изразиш радостта от живота, от съществуването, от някаква своеобразна благодарност, че си жив, че си тук, че все още си жив, че помниш, ми се струва много трудно за творческо пресъздване. Аз знам, че драмата продава, ангажира, потриса , но чувството за благодарност към битието , също е катарзисно отношение, но то се прави по-трудно. Аз и не обичам лесните работи, каза още в Синия салон на читалище „Съгласие” Секулов. Той изненада дошлите в сряда вечер на литературните дни „Ямбол чете” с една Червена папка, в която се оказаха страници с негови нови стихове. И не просто нови, а непоказвани, и нечетени досега, освен пред кръстника на писателя от Пловдив.

Така че тези, които на Димитровден бяха в емлематичната ямболска зала, се потопиха в разкошния свят на бъдещата стихосбирка на Александър Секулов, която вероятно ще носи името „Море на живите”. Това бе и филигранният финал на третата поред литературна вечер, след като през арената бяха преминали Борислав Ненов с „Нови страници за стария Ямбол” и Владимир Сабоурин със стихосбирката „Работникът и смъртта”.

Борислав Ненов

About the Author :

Leave a reply