Акад. Константин Косев, историк: Завещанието на Бисмарк е актуално: “Никога война с Русия”!

Акад. Константин Косев е известен български историк. Роден е на 15.08.1937 г. в гр. Дупница. През 1960 г. завършва история в Софийския университет. Работи като докторант в Института по История при БАН. От 1965 г. е “кандидат на историческите науки”. Специализира в Мюнхен и Бон (1966-1967 г.). Зам.-директор на Института по история (1973-1978 г.) и на Единния център по история на БАН. Преподавател по история в СУ „Св.Климент Охридски“ (1974-1989 и 1991-1997г.). От 1977 г. е доктор на историческите науки, а от 1979 г. професор. От 1989 г. е член-кореспондент на БАН. Почетен доктор на ВТУ „Св.св. Кирил и Методий“. През 1990 г. става министър на народната просвета и зам.-председател на Министерския съвет. Депутат в VІІ Велико Народно събрание (1990-91 г.). От 2003 г. е академик. Зам.-председател на БАН (1996-2007 г.).

– Какви са впечатленията ви от посещението ви в общините Ямбол и “Тунджа” по време на предизборната кампания?

– Впечатленията ми са изненадващо много добри. Очарован съм и съм силно изненадан от начина, по който хората, които кандидатстват за депутати в Народното събрание изразяват своите мнения по много балансиран, компетентен начин, което ме кара да мисля, че това са можещи, знаещи и почтени хора. По време на срещата с избиратели в Кукорево, случах с голямо внимание всички изказали се и съм много приятно изненадан. Имаше интерес към политиката, но и към историята, към нейните поуки.

– Вие посетихте Ямбол с акад. Георги Марков, с издателя Иван Гранитски, заедно с писателя Любомир Котев представихте ваши книги, които бяха дарени на читалища, подкрепихте личности от листата на “БСП – лява България” в Ямболския избирателен район. Каква трябва да е политиката в сферата на науката, културата, образованието, има ли адекватна законодателна дейност в тези области?

 – Държим хората, които ще участват в Народното събрание да са съпричастни към проблемите, свързани с образованието, науката и културата. Посещението ни в Ямбол показа, че това е така. Защото оттам тръгва цялостният процес на развитие на страната. Така е било през възраждането, така е и сега… Ако няма образователна система на ниво, не може да има и наука, не може да има и развитие. Това е фундаментът на всяко общество. Но като говорим за култура трябва да говорим и за знанието, да отчетем факта, че образованието и науката формират и морала, формират и начина на поведение, формират култура в обществото и всичко това, взето заедно, дава гаранции за просперитет. Затова ние, независимо от партийната окраска и принадлежност, подкрепяме знаещите, можещите, възпитаните и почтените хора… Впечатлението ни е, че такива са и кандидатите за народни представители от Ямболския регион.

– Научната и академичната ви дейност е естествено продължение на научната и академична дейност на баща ви акад. Димитър Косев. За читателите на “Неделник” ще бъде интересно да разкажете освен за вашия, и за неговия живот, научна дейност и трудове…

 – Интересното е това, че моят баща работи по проблемите на новата българска история от Паисий до нашето съвремие и аз работя в същия отрязък от време, в същия хронологически период. Интересното е, че той стана академик, беше ректор на университета 2-3 мандата, а след това и заместник-председател на БАН в продължение на 12 и повече години… Интересното тук е, че моя милост бе заместник-председател на БАН също 12 години, от 1996 до 2008 г. Даже бях в същата стая, седях на същия стол, на същото бюро. Като говорим за моя баща да споменем и за неговите трудове – един от тях е “История на септемврийското въстание”, когото видях тук в библиотеката в клуба на БСП в Ямбол. Споменах ви за правителството на Ляпчев и за външната политика на неговото правителство. То идва в бедствено време, но не да печели, а да помага на хората. И го прави… И само за няколко години България дръпва напред… Това е класически пример за правителство, служещо на хората. Моят баща работи в архива на министерството на външните работи и събра много документация. Но това беше в края на живота му и той не можа да го оформи, да формулира намереното в книга и аз се заех с тази работа и довърших започнатото… Издадох го чак тази година в издателство “Захарий Стоянов” със заглавие “Външната политика на Андрей Ляпчев от 1926 до 1931 г.”

– Издадохте и книгата “България и княз Бисмарк”…

 – По темата за България и княз Бисмарк съм работил в продължение на 40 години. Това ми беше докторска дисертация и изхождах от презумцията, че Бисмарк има голяма вина като председател на Берлинския конгрес за ревизията на Санстефанския договор, мнение, което беше трайно залегнало в историографията и общественото мнение. И исках да видя какви са мотивите за това отношение. Но се оказа, че това не е вярно… Обаче беше много трудно да бъде разбито едно такова предубеждение, насаждано с години… И затова се постарах с много обширна документация и аргументи да покажа абсурдността на това твърдение. Оказа се, че напротив, поради свои причини, в името на германския интерес за обединението на страната, Бисмарк разчита изключително много на Русия. С руска помощ той обединява Германия и в този контекст е неговият интерес към източния въпрос и българската освободителна кауза, към която той проявява изключителна отзивчивост. Бисмарк изцяло подкрепя Санстефанския мирен договор, изцяло подпомага Русия по време на войната, изцяло гласува за всички руски предложения на Берлинския конгрес.

– Има ли поуки от историята, от епохата и политиката на Бисмарк, които да ползваме днес, когато отново сме свидетели на усложнена международна обстановка?

– Завещанието на Бисмарк, което той прави след като го сваля кайзер Вилхелм II от власт, е формулирано от него в 2 тома “Мисли и спомени”. Тогава той отива в изгнание, където пише спомените си и завещанието му гласи следното: “Никога война срещу Русия, само приятелство с Русия”. Преди да умре неговият съвет към кайзера е: “Ако Ваше Величество държите за благото на нашето отечество Ви съветвам никога да не воювате с Русия, защото от това ще дойде катастрофата за Германия”. Което се потвърди…

– Сигурно този съвет е актуален и за България, която е много по-малка и по-слаба от Германия, но е много по-свързана исторически с Русия?

– Да. Нашата съдба е свързана в контекста на руско-германските отношения. Ние сме или с Русия или с Германия, тъй като такава ни е съдбата. Ние сме в този географски регион, който много зависи от тези две сили и от тяхното взаимоотношение помежду им. Сега много видни германски политици разбират, че съдбата на Европа зависи от добрите връзки и контакти между Германия и Русия. Това е една от причините моята книга в този смисъл да добие актуалност. Другата година ще честваме 200 години от рождението на княз Бисмарк, подготвя се голяма тържествена научна конференция през април, а рождената дата на Бисмарк е 1 април 1915 г.

– Като изследовател на дейността на дейците на българското национално-освободително движение бихте ли формулирали какво е мястото на личности като Раковски, Ботев и Левски не само в българската национална история, но и в контекста на историята на Европа? Как те се вграждат в европейската история?

 – XIX век е векът, в който се създават националните държави и всички тези видни национални революционери от радикалното направление на национално-освободително движение са фактически европейски лидери, които действат в същата насока – в случая създаване на българска национална държава. И успяват, което им прави чест, че са оглавили това движение и го довеждат докрай. Разбира се за малките държави не може да се очаква, че със собствени средства могат да доведат революцията до успешен край, тъй като империите тирани имат далеч повече потенциални възможности да смажат всякаква революция и всеки бунт. Обаче интернационализацията на конфликта с въоръжени действия може да доведе до политическо решение, както и става… И останалите държави в Европа добиват независимостта си или чрез политическо решение или чрез победоносна война. Даже и Съединените щати са щели да загубят войната за независимост, ако не се беше обявила войната между Франция и Испания срещу Англия.

– Един и същ ли е генезесът на българското национално-освободително движение с този на движенията в Гърция, Италия и др.?

– Характерът е един същ. Борбата е за национално освобождение. И Италия, и Гърция, и Сърбия по това време са били под чужда зависимост и управление и се борят за своя национална държава. Всички тези движения имат общ смисъл и характер.

– А финансирането им как се осъществява? Имало ли е и външно финансиране?

– Финансирането им винаги е било свързано с големи проблеми. Тъй като е трудно са се отделят големи средства, когато борбата е била обречена на неуспех. И българските чорбаджии са били стиснати, тъй като не са вярвали, че с пушки кремъклийки и с черешови топчета може да бъде разгромена Отоманската империя.

– Какви са вашите планове в научната дейност?

– Сега, понеже съм под впечатление на създалата се обстановка, когато обществото ни е в упадък, искам да възкреся т.н. възрожденски дух. Много се говори за възрожденския дух, а той е в упадък. Затова съм решил да напиша книга и вече говорихме с Гранитски за едно бъдещо издание на издателство “Захарий Стоянов”. Целта е накратко да припомним историята на България през Възраждането. Работното заглавие е “Българският възрожденски дух”…

 – Какво очаквате от бъдещото развитие на България и кои са най-големите препятствия за развитието й като държава?

– Ще кажа нещо, което няма да звучи оптимистично поради регреса през последните 25 години и тенденцията на обезлюдяване на българския етнически елемент. България ще я има, аз съм убеден в това винаги, обаче в бъдеще отношението между различните етноси може да се промени много лошо във вреда на сегашния български етнически елемент. И да станем изолирана част от една България, където ще има съвсем други етноси.

– Какво очаквате да се случи в резултат от извънредните парламентарни избори. Можете ли да прогнозирате формиране на широка управляваща коалиция и би ли било полезно това за България?

– Понеже вярвам в човешкия разум и понеже ножът е опрял до кокала, се надявам, че е дошло времето, когато, ето тези хора, които подкрепяме тук, се съберат в Народното събрание от различни партии, инстинктът за самосъхранение да им подскаже верния път на консолидация и единение…

 Интервю на: ТОДОР АНГЕЛОВ