Адам Смит и паник – бутона

Историята за храбрия рицар, дето закопчавал жена си в девствен пояс, щом тръгнел да бори поредния зъл великан, грабва въображението на впечатлителния българин, попадал ваканционно, или покрай някаква служебна нужда в музеите на Европа. Гледа той железните гащи на средновековните дами на сърцето, опипва ги скришом от гида и почва да се чуди. Накрая цъква с език ”е, те-това не може да бъде”.

Не че не може да е ставало. Напротив, това е светът на Хари Потър, всичко измислено е възможно. Цъква недоверчиво само в смисъл, че такъв аматьорски подход към целомъдрието, па бил той и към някоя си „Смугла лейди” на Шекспир, или хлипаща съпруга пред анадолски блокбъстър, не върши работа. Протекторът за непорочност не преде. Камо ли пък може да препятства щенията на верния комшия, комуто по рицарски обичай било поверявано ключето от гащите.Това се правело вероятно за гарантирано сдобиване с по-широко разклонени рога. Щото съседът съхранявал катинара по пълна, или казано на банкерски висок наратив-„тръст- доверителност”.

В такъв девствен пояс е обърнат класическият „икономикс” на Адам Смит.Той варди май само палячовци, които сами сторват дармадан момата с кресливи дитирамби за пазарно всемогъщество. Девственият пояс е съставен от офанзивно ядро и дефанзивна периферия. Твърдото ядро е съшито от няколко фундаментални предпоставки за поведението на икономическите агенти: съвършена рационалност, индивидуализъм, екзогенност и стабилност на предпочитанията. Гарнирано е и с концепцията за невидимата ръка на пазара.Защитният слой е плетен от допускания за средата, в която оперират стопанските агенти.Такива като съвършена информираност, еднородност на стоките, пълна спецификация и определеност на правата на собственост.

Като всеки музеен експонат, и този пояс на икономикса си има и ключе, и полагащ се комплект рога.

„Лайк а върджин”

Наблюдението алармира, че икономиксът се държи като девица, докосната за първи път. Опъва се за адет, ама цялата се дава.Което изповядваше самата Мадона в по-добрите си времена на лошо момиче.Това беше бая преди стрина Чиконе да забие два пъти по-младо гадже. Азгънът не прости и на нея.От друга страна, дето вика Джоузеф Хелър в „Параграф 22”, старият глупак няма право да се държи като млад глупак.

Срамно ми е, че в наши дни никой не защитава великия прародител от мероприятия по активно окепазяване.

Адам Смит май е единственият шотландец изобразяван нявга върху 20 паунда. Британската империя иначе е широко толерантна, но това е май само към шотландските гвардейци. Шотландската гвардия носи мечи калпаци и карирани полички„килтове”. Свири на сто гайди още от времената на”Смело сърце” и Мел Гибсън. И както с британска войнствена търпимост се пее в химна- ”Бог да пази кралицата”! Да я оварди поне от роднините-стрийптизьорки на снахичката й Кейт. Шотландската столица Единбург пък стана студентска Мека за отрочета на „нови българи”. За незаможните артиса само дестинацията към Каравеловите ”Българи от старо време”. Град Абърдийн е като Габрово по смешки и вицове. Шотландия отдавна иска автономия от Обединеното кралство Великобритания. Кралството пък толерантно иска автономия извън ЕС. Не ще и да чуе за еврото. Иска единствено щедри евросубсидии.

Изобщо-шотландците са готини и пият почти като българи. Но това е друг умопомрачителен разговор с участие на много шотландско уиски.

Истината е, че достопочтеният Смит преподавал икономикса само като морална философия, тоест като етика. Затова политиците до ден-днешен възприемат икономическите съждения като безвредно морализиране. Банкирането пък схващат като обичайната си содомия. Всякакви сведения, неприятни за коя да е тяхна банка, за политиците са всяващи смут сред народонаселението. Тогава натискат с все сила паник-бутона и цензурират като изоглавени.

По времето на Адам Смит нямало университетски катедри по икономика. Не съществувала още самата наука. Затова отецът-основател бил по необходимост нещо като проповедник. Акламирал теорията си за „ Homo economicus” . По-малко се интересувал от приложимостта й. Вярвал в рационалния индивид с неограничените му мисловни способности. Пък и неговото време все пак било, ера на просветените ”илюминати” и шотландските масони. Светлият профетизъм на смитсонианския девствен пояс обаче противоречи на историческия, че и на житейския опит.

Нашенци отколе сме здравословно скептични. Както викаха в махленския хоремаг- ”Доверие всекиму–вересия никому!” Генетично саркастични сме и за тенекиените гащи на„хомо- економикус”. От отрицанието на свръх- разумния човек на Адам Смит не следва, че сме глупаци по призвание. За такива ни припознават цар и еврокомисар. За малко да река „цар и генерал”. Ама се сетих, че генерал вече няма, цар също.

Има някакво Мони, ама то е Паси. Има и генерал-пожарникар, който е доктор май на всички науки. Генерал-лейтенантът всъщност е роден поне за цар. Царува Му се, че две не види. Хока всеки, който му рече, че е гола вода. ”Дръжте се прилично, а ако ми говорите по банков въпрос-ще мълчите!”, вика генералът.

Има и „жена- войник”. Но това също е оксиморон. И не е нито жена, нито войник. Оксиморонът изобщо е нещо като нищо.

От скепсиса следва единствено самопризнанието, че не може да знаем всичко. С признанието често се злоупотребява. От хищни чуждоземци, но най-паче от собствени спасители от Лаком дол. Такива, дето си въобразяват, че са с две глави и са предопределени да стрижат „стадото”. Подкарват я урбулешката през просото, като в село без кучета, дето е населявано от тримата глупаци. Краде му се на родния всенароден спасител. Краде с ръце и с крака. Най- често граби с ръце, с крака и със задник едновременно.

За капак, породата на плажния спасител все изкарва виновни самите стригани във време на банкова ваканция. Щото всеки лев извън джоба на овластените ментарджии си е предизвикателство от наша натакована страна. Не си четем„дисклеймъра” на микровълновата, ами доверчиво тургаме котката в нея да се суши. После се чудим, що се е опекла.

Ескуайърите от Лаком дол са я докарвали все до кривата круша. Закичвали са ни вкупом с богато разклонени рога. И с обрани влогове посред най- финансовата стабилност на ваканцуващ валутен борд. После пак пристига някой корпоративно-търговски Бареков с бяла риза и героично развят перчем. Прежалил се и готов на всякакво постно дробче, стига да е на ползу роду.

Защита срещу защитници

Секретното ключе от защитния уред, дето окичва Адам Смит с рога, се казва ”опортюнистично поведение”. Орогачването е неизбежна отбрана срещу спасители.

Опортюнизмът в битието ни съществува по принуда от веки веков. Някога се проявява в скриване на съществена информация от бакалина, дето не пробира средства в стремежа да ти пробута некачествена стока. Друг път се явява като неизпълнение на сключен договор, или „скатаване” от вълчите капани на договор за някаква банкова сметка. Неплащането на данъци неслучайно е национален спорт за андрешковци. Даже излиза преди голфа, който напоследък също стана традиционен български спорт. Основното в голфа пак е да се нацели дупката.По проект за ”местна инициативна група” в селски район, примерно. И без значение с кой номер стик и с колко удара ще я целим.

Но кестерме-поведението се кипри най-вече като антисистемен опортюнизъм. Защото ни побъркват със сдухани и ачик лобистки закони. ”Страхуват” ни тъй яко, че по неволя ставаме плашливо-солидарни. Поне веднъж сме единни в нещо. Тогава настъпва изоглавена паника.

Всеки ден ще е така. До пълно и окончателно паниране.

Валентин Стоянов