„Автопортрет” – една любопитна експозиция на галерия„Жорж Папазов”

DSC07411„Тази година ви очакват невероятни изложби в нашата галерия. Благодаря ви, че сте тук, защото без вашето присъствие каузата на изкуството е застрашена”,това бяха думите на директора на галерия „Жорж Папазов” Петко Йорданов, преди да се навлезе в новата изложба, наречена семпло, но пределно точно – „Автопортрет”. Идеята за нея се оказа на изкуствоведа Стойка Цингова, която този път бе крайно лаконична в словото си, посочвайки, че автопортретът като жанр тръгва от Ренесанса, а в българското изобразително изкуство за първи път към него пристъпва Захарий Зограф.

DSC07413Когато липсват, поради османското иго, огромни периоди от културата ни, искаме ли, или не, работим с оцелялото – в случая с творбата на Захарий Зограф, датирана към 1840 г. Георги Гачев навремето написа цяла книга за ускореното развитие на родната култура, но сега няма нужда от такъв дискурс.

Има нужда, и смисъл, публиката да пристъпи в галерия  „Жорж Папазов”, за да навлезе в един пъстър, на моменти странен, дори нереален свят, наречен „Автопортрет”. Когато под един покрив са събрани автори като Стойо Банов, Павел Бакалов, проф.Панайот Панайотов, Румен Малчев, Дона Неделчева,Ташо Попов, Иван Димов, Георги Зайков, това е ямболският „почерк” в изложбата, няма как да те да не се „сбият” помежду си.

DSC07419Павел Бакалов, първият и дълголетен шеф на галерията, е представен с три автопортрета, които аз стократно бих заменил с един кадър от раздумка на ямболския класик – може би от времето, когато Петър Димитров бе отворил мексикански ресторант до Старата автогара, и там Бакалов присядаше на по питие.На този жанр, автопортретът, и това му е доброто – че фантазията на художниците пак работи на пълни обороти. Е, често, за да даде просто талаш, но и Иван Вазо е пълнел коша с глупави страници.

DSC07426Атанас Далчев твърдеше за друг номер – просто не пишел слаби неща.И Далчев, като всеки простосмъртен, имаше своите илюзии. Новата изложба в „Жорж Папазов” е и нещо като панихида, там можете да видите знаменитият мустак и очарователното излъчване на Петьо Марков, чрез платното на Дона Неделчева. Можете да застинете пред оня чудак от село Окоп, Румен Малчев, чиято творба, „Тая моя самота”, е и светъл, и много висок полет в полето на сюрреализма.Само на метри от Малчев, са две прекрасни платна на проф. Николай Русчуклиев, при когото е учил ямболията Калин Ангелов.

Русчуклиев не прави автопортрети, той извайва драмата на живота.Плътни мазки, дълбочина, повече отвъд, отколкото тук, това, което е истинският, големият жанр, наречен рисуване на себе си.

DSC07428И познат, и непознат жанр, защото в галерия „ Ж.Папазов” ви чака среща с майстори като Атанас Яранов – с една мощна, сякаш изсечена картина. Ако сте позабравили професорът от ямболското село Маломир Иван Димов, ще го срещнете с неговия „Двоен автопортрет”, унесен в светлина. И даже ще си припомните едно вече прастаро списание, наречено ЛИК, което даваше глътка въздух в спечената, понякога до побъркване, естетика на соца.

Нашата галерия таи какво ли не- и автопортрети на Стоян Венев ( миналата година имахме късмета да го видим в целия му блясък именно в „Папазов”), макар че, в интерес на истината, Венев е умирал да рисува себе си. И не е той единствен, разбира се. Художниците в това отношение ужасно приличат на поетите – те трудно докарват и два куплета, без да се оплачат на света какъв ад са думите.

В този контекст, в изложбата, направена по идея на Стойка Цингова, се е спазило известно приличие – слабите картини са малко. И е търсено бягство от класиката, чрез показването и на фигурални композиции, от които често авторите ни се подсмихват. Или просто ни намигат, животът не бива да се приема като последен рунд. Но не е водевил, все пак не знаем кой дъх е сетният ни.

Милко Божков, Емил Стойчев, Петко Петков, чието текстилно пано, наречено „ Един приятел на моя възраст”, е епицентър на експозицията, са също са сред авторите, които дават високия смисъл на такъв тип изложба. Жанр, какъвто е автопортретът, навежда към кисела, досадна гримаса. А не е така, когато нещата са пипнати умно и с мяра.

В новата изложба на галерия „Жорж Папазов” това се е получило.

Борислав Ненов

About the Author :

Leave a reply