Абсурди при разпределението на парите за спорта

Клубовете по карате в Ямбол получиха над два пъти повече пари от волейболен клуб „Тунджа”, това показват сметките от решенията на Общинската експертна комисия, чийто председател е зам.-кметът Илияна Бицова.

Бицова в случая е вън от „концепцията”, защото, първо – не тя е човекът, който диктува как да се разпределят парите от общинския бюджет за спорта, и второ – идеята за тази „концепция” влезе в сила още преди учителката да почне да катери йерархията в Бялата къща.

Бил съм не свидетел, а участник в разгори за тази концепция, този път няма да сложа кавички, защото това не е приумица, а наистина идейна програма за това как да се оценят по важност спортовете в града ни. Не е трудно да се сетят тия, които, поне донякъде, познават разстановката в Ямбол, че идеолог на това кой как да бъде поставен при даването на парите от градската хазна е Иван Чолаков.

Именно с него сме водели разговори около вижданията за „рязането на баницата”. Тогава Чолаков бе старши треньор на баскетболния „Ямбол”, сетне изпълнителен директор на Обединен спортен клуб „Тунджа”. Днешният депутат от ГЕРБ имаше топлата връзка с кмета на Ямбол Георги Славов, така че Общинският съвет и чиновниците от общината нямаха почти никакво значение.

Прословутата Общинска експертна комисия , чийто председател от години е Бицова, прави почти едно и също –копира парите от предната година. В нея само двама души наистина разбират от спортните работи – секретарят й Ивайло Дуков и треньорът по лека атлетика Дичо Тодоров, който е и председател на Обединен спортен клуб „Тунджа”.

Само че този Обединен спортен клуб „Тунджа” отдавна е само на книга – още в първия мандат на кмета Славов, той реши да избута това формирование в тъча. Кметът имаше, всъщност, сериозни основания – ОСК „Тунджа” де юре се водеше голяма работа, де факто обаче изцяло чакаше на общинските пари.

А и той в един период се превърна в пристан за политически сделки – този или онзи „велможа”, отпаднал от местната власт, бе пращан в ОСК „Тунджа”. Председателската  длъжност в него е обществена, почетна, да си там изпълнителен директор обаче си бе щатна, платена работа.

Имаше някои куриозни истории, но сега към началото – към парите, които тази година отиват от ямболския бюджет към бойните спортове. СК „Карате Киокушинкай” получи 2500 лева, СК „Киокушинкай” има 2800 лева, СК „Кик-бокс Диос Спорт” – 1000 лева.

Дотук  парите за бойните спортове станаха общо 6300 лв., към тях трябва да добавим и решението на Общинската експертна комисия да даде 1000 лева на СК „Киокушин”, защото той щял да проведе държавно първенство по карате „Диана Къп”.

Добре е понякога някои лица да се държат по-прилично. Или поне да не се правят на идиоти – все пак не са такива. Защото няма истински, сериозен спорт в България, за чието държавно първенство Федерацията да не се погрижи финансово.

Вие да сте чували държавният шампион по лека атлетика да не се финансира от Федерацията по лека атлетика? Или държавното първенство по баскетбол за юноши или кадети  да е вън от календара  на съответната Федерация?

Така че ако действително в Ямбол ще се проведе Държавното първенство по карате, то няма да се казва „Диана Къп”. Ако сега то се казва така, следващата година, ако  първенството е в Смолян, то трябва да е „Родопа къп”, нали? След това пък „Силистра къп”…

Това ме подсети за един номер на клуба за спортни танци „Тандем”. Този клуб обяви дори турнир за Световната купа в Ямбол?! Гениален , ала комичен, всъщност, номер, защото как може да има световен шампионат, а в него да няма нито една двойка от Азия, Америка, Африка? Ако това е световно първенство, то тогава при соца футболният„Лъсков” е играл в турнира за Купата на европейските шампиони и в него е отстранил „Ливърпул” и „Нотингам форест”….

И пак по-назад във времето. Идеята на Иван Чолаков преди години, при ония разговори за това, как да се намерят критерии за разпределение на общинските пари, бе на първо място да са спортовете с постижения от големи първенства, които са и олимпийски. След тях да идват спортовете, в които Ямбол има традиции и е фактор. Чолаков още тогава считаше, че бойните спортове са привлекателни за децата, че към тях има голям интерес и затова трябва да им се дават повече пари от градския бюджет.

Порових малко из историята на ямболското карате, оказа се, че през тази, 2016 г., то прави вече 20 години от появата си. Виждам през годините как деца с традиционните бели облекла влизат или излизат от физкултурния салон на СОУ ”Св.Кл.Охридски”. Отвън ги чакат, за да ги приберат след тренировките, дядовци, бащи или майки.

Хубаво е, всеки спорт си има своя притегателна сила. Но не бива да се губи мярата, а именно тя е премината –  волейболният ни клуб получава 3000 лева, а СК „Киокушинкай” е с 2800 лв.

Това не е нещо ново – от много години парите за волейбола в Ямбол са съвсем малко. Преди колко, май станаха петнайсетина лета, имахме юношеска формация, след това останаха само момичета и девойки. Сегашният селекционер на националния ни мъжки тим Пламен Константинов неотдавна сподели, че всъщност отдолу, от школите, вече не идва почти никакво момче, и че той подбира за държавния отбор измежду двайсетина мъже.

При момичетата и при жените, ситуацията е същата. Трагедия е. С женския баскетбол също сме наникъде, а бяхме десетилетия един от силните отбори в света. И мъжкият национален състав е под кривата круша.

Нека всеки да си избере спорта, насила хубост не става, но не става нищо и без по-масирана реклама, ако това е подходящата дума в случая. Без приоритет, да го кажа така.

Не понасям патриотарството в спорта, то е един от комплексите за малоценност на нас, българите. Обичам обаче патриотизма в спорта, той ни прави по-извисени.

…Преди около две години правех интервю в ямболската кабеларка с братята Катин и Даниел Асенови от боксов клуб „Априлец”/Бояджик/. Даниел още нямаше 17 години, не се знаеше дали ще си впише при мъжете, но вече имаше вицеевропейска титла при юношите.

Колко юноши старша възраст от Ямбол и от областта ни са ставали втори в Европа? Аз се сещам само за Калоян Кючуков, той дори стигна до златото на стария континент като юноша. Сетне същият този европейски първенец тотално се провали при мъжете, тотално.

Помнех я тази история с Кючуков, затова и не сипех прогнози, че Даниел или брат му Катин, ще бъдат асове в националния тим и след няколко години. Но ми кипна, когато се обади по телефона, предаването  бе на живо, зрител, който каза, че тия момчета всъщност нищо не били постигнали. И това, при положение, че Даниел Асенов наскоро бе спечелил сребро от европейския шампион за юноши старша възраст…

В последните месеци няма национална медия, която да не е правила интервю с Даниел, Тайсъна от Кукорево. На 18 години той  спечели златото и при мъжете в Европа, преди броени седмици би противниците си и на турнира „Странджата”. Онзи глас не се обади, за да ми каже, че е допуснал грешка, отписвайки младока без никакво основание.

А ямболският волейбол? Той няма нито едно голямо отличие в историята си – така е. Но и не е така, защото оттук са тръгнали в големия волейбол играчи като Боян Мошелов, Йордан Ангелов, Богдан Кючуков, който, разбира се, стана голямо име като национален селекционер. При жените Росица Янева пое към ЦСКА и националните формации също оттук, сега Нася Димитрова прави същото, само че тя в страната ни е с цветовете на „Левски”.

Това не може да се повтори, няма как да се повтори, вероятно ще кажат мнозина. Нася в момента е национална волейболистка, а не преди 20 години, както и някога надали мнозина са вярвали, че Ямбол може да бъде фактор в баскетбола при мъжете.

Школа обаче се прави трудно, прави се бавно, не става от вчера за днес. А когато пък ще я правиш с 3000 лева, толкова колкото получи и тази година волейболен клуб „Тунджа”, нещата стават още по-лоши.

Така че нещо куца в приоритетите на Общинската експертна комисия. Апропо, тя ако беше експертна, нямаше да допусне Ямбол да остане изобщо без мъжки футболен тим. Дори и в „Б” селска група, какъвто е случаят с ФК „Тунджа 1915”…

Борислав Ненов