Pro domo sua

DSC04332aAЕвроизборите и тук, както навсякъде, на пръв поглед, отбелязаха голяма победа на ГЕРБ, а всъщност, показаха че и тази партия губи от гласовете, които е получавала преди. Най-показателен пример е разликата с кметските избори, разлика внушителна, с повече от шест хиляди гласа. Клиентелисткият кръг на ГЕРБ, очевидно, е стеснен, редуциран. Партията, очевидно, губи много, хиляди гласове, защото е излъгала нечии надежди, защото не е осигурила на мнозина привилегиите, които са очаквали. Това е логичният извод за всеки сериозен анализ, а всичко останало са илюзии и заблуди. Не бива да надценяваме, например, факта, че в кметските избори се гласува за личности, щом е ясно, че при нашенските избори са важни не личностите, а електоралните нагласи. Електорални нагласи, общо взето, ще рече инерция, породена от харизмата на поредния месия, на вече известния или появяващ се сега, ни в клин, ни в ръкав, нов спасител на отечеството. Николай Бареков, например, може да се каже, хвърля сянка, върху все още непомръкналата харизма на Бойко Борисов и отнема негови последователи. Гласувалите за ББЦ, разбира се, преди всичко са от контингента на „Атака”, а ако трябва да сме по-прецизни, от ония вечно залутани гласове, които току се прилепят към един или друг лидер. Волен Сидеров е не само находчив, но и подчертано ироничен, като казва, че Николай Бареков е новият Жорж Ганчев. Само че, ако сме по-паметливи, непременно ще си спомним, че и той самият бе в тази роля преди време. И не само той, но и далеч по-авторитетни, вдъхващи доверие политици, като царя, пък и такива, които не би трябвало да са толкова авторитетни, като пъдаря. Въобще, налице е отдавна една неосъзната маса, странен нашенски електорат, който току си избира нов лидер, съвсем интуитивно, без да следва каквато и да е политическа логика. Грешка е да се идентифицира тази маса с когото и да е, макар че често е идентифицирана като националистическа, например, заради това, че следва някой, който спекулира тъкмо с националистическата идея. Така беше с Жорж Ганчев, така беше с Волен Сидеров, така е сега с Николай Бареков, а ако се замислим, подкрепата на Симеон ІІ и Бойко Борисов бе внушителна пак заради туй, че бяха схващани като спасители на Отечеството. Обръщам особено внимание на този факт, защото изборите в региона всякога са зависели от този странен електорат, от гласовете на хората, които днес са тук, а утре там. Успеха на Николай Бареков, чиято партия се превърна в трета политическа сила тук , се дължи тъкмо на този електорат, който досега гравитираше, като че ли, към „Атака”. Успехът на Николай Бареков, нека посоча и това, е колкото впечатляващ, толкова и нестабилен, защото разочарованите от Волен Сидеров днес, могат да се завърнат при него утре, ако измисли печелившата карта. За мен си остава загадка, че това не се случи още сега, като размаха той руската карта, като спекулираше настървено с русофилските настроения. Аз отказвам да повярвам, че Европа е толкоз мила на електората, за който стана дума, който е настроен скептично по принцип, пък едва ли е домиляла кой знае колко и на далеч по-сериозните хора, щом се радваме на непреходна мизерия. Въобще, неочакваният възход на Николай Бареков, би могло да се предположи, още утре може да се превърне в падение, докато резерви за бъдещ успех притежава не само „Атака”. Не съумя да оползотвори капацитета си, може би, „АБВ” на Георги Първанов, заради туй, че не навсякъде намери точните хора, т.е. тези, които ще ни убедят, че това действително е модерната лява алтернатива. Старите номенклатурчици и новите кариеристи, разбира се, носят само негативи на „АБВ”, но новата партия едва ли ще се отърве от тях, докато прилича на партията-майка. Мисля си, че ще е трудно на Георги Първанов, дългогодишният лидер и президент на БСП, да създаде партия, качествено различна от БСП, пък и да разбие столетницата. Ако погледнем назад, ще видим, че Евролевицата, ДАР, ГОР или АСП не съумяха да го сторят и дори консолидираха партията, накараха социалистите да сплотят редиците си. Погледнато от друга страна, няма как да забравим пък разпада вдясно, разбиването на СДС от Иван Костов и ДСБ, което едва ли е приключило, въпреки крехкия успех на Реформаторския блок. Бихме могли да отбележим мимоходом като твърде успешни, въпреки сравнително малкото гласове, изборите за десните в Ямбол, щом събират, да речем, толкова гласове, колкото има „АБВ”. Така или иначе, големият сблъсък си остава между ГЕРБ и БСП, а победителят отново е ГЕРБ, което е сериозно предупреждение за БСП. Каквито и да са резултатите на ГЕРБ, колкото и гласове да губи Бойко Борисов в региона, факт е, че той се противопоставя твърде успешно на БСП, че вече доминира в регион, обявяван до вчера за червена крепост. Ако иска да промени тази крайно неблагоприятна тенденция, столетницата трябва да направи не просто задълбочен анализ, а сериозно да промени стила си. Публична тайна е, например, че тази най-многобройна вчера и най-компетентна партия, днес сформира листи, в които професионалистите се броят на пръсти. Очевидно е, че новите реалности повеляват професионалистите да изместят партийците, но тук, като че ли, все още не са осъзнали тази тъй проста истина. Търсят се предани, верни на партията социалисти, които инак са твърде семпли хорица, неспособни да защитят една или друга идея в общинския съвет, да речем, и още по-неспособни да родят идеи. Публична тайна е, че креативните хора, доказаните професионалисти, са някак недолюбвани в партията, която се напъва да решава проблемите си по старому, т.е. силово, с натиск, не с акъл. Всичко е далеч по-сложно, разбира се, не толкова елементарно, но ако иска отново да преодолее разединението и да е консолидирана след поредния сблъсък, партията е длъжна, преди всичко, да помисли за нова кадрова политика. Преди всичко, подчертавам, защото колкото и добри да са идеите й, очевидно е, че няма кой да ги популялизира по най-адекватния начин. Харизмата, тъй важна за родните лидери, вършеща чудеса у нас, като че ли, липсва най-вече на БСП, в нейните ръководни органи, като че ли, преобладават безличните хора. Потенциал да преодолее и тази криза партията има, може би, но ще трябва да реши задължително и проблема с идентичността си, като докаже най-сетне, че е действително лява партия. А това би било възможно само при последователна и разгърната социална политика, която ще защити бедните българи от мизерията, която ще преодолява постъпателно битието ни на най-бедни в Европа. Не премахването на прословутия плосък данък или някакви полумерки ще превърнат БСП в онази сила, която хората възприемаха като лява, а съвсем нова, съвсем различна политика. Инак тя е обречена на нови загуби, на нови, далеч по-неприятни, направо съсипващи поражения, които постепенно ще я превърнат от първостепенна политическа сила в маргинална единица. Същото, може да се каже, важи и за ГЕРБ, който печели, колкото и неочаквано да е, от непремерени, направо опашати лъжи, а не от успешни политики. ГЕРБ печели не защото казва нещо смислено или прави нещо смислено, а защото го няма опонента, който има силата да го разобличи. Лесно е да се опонира на ГЕРБ, лесно е да се надсмееш на вечно лъжещите негови депутати, но никой, колкото и странно да е, не го е направил, а големият губещ е БСП. Ако тази инерция продължи, без съмнение, и утрешните избори ще са като днешните, а дали ще продължи, не се наемам да прогнозирам, като виждам, че не секват изборните чудеса у нас…

Любомир Котев

About the Author :

Leave a reply