IN MEMORIAM – Атанас Стамболов заслужи и изстрада правото си на вечност!

???????????????????????????????Атанас Стамболов – мир на праха му! – беше от малцината граждани на Ямбол, трябва да се изтъкне, без всякакви уговорки, които направиха много за просперитета на нашия град. Изтъквам забележителния му, безспорен принос, без всякакви уговорки, подчертавам, защото в днешните политизирани времена, със сигурност, някой му надписва нещо, докато заслугите на друг са немилостиво зачеркнати. Неговите дела, слава Богу, бяха и много, и значими, и признати, дори от враговете му, та е трудничко и за най-изобретателния, политиканстващ тарикат, да зачеркне богатия му, изпълнен със смислена работа живот. Споменавам, все пак, опаката страна на нравите български, защото враговете му, ако ги e имало някога, докато бе властник, ще да са били амбициозните бездарници, несрещнали подкрепа. Инак, всеки кадърен човек, всеки можещ и търсещ, бе радушно приеман от него и подкрепян в начинанията си. Ако имаше неприятели и сетне пък, след като се оттегли от активния обществено-политически живот, то и те бяха от същото тесто: политиканстващи, амбициозни съпартийци, които разчитаха на авторитета му, които искаха да го вплетат в не съвсем чистите си игри. А от своите политическите противници,  той бе уважаван, защото  респектираше с всеки свой жест и защото бе сред шепата вчерашни властници, които не изневериха на своите принципи и своята вяра, които не се пребоядисаха чевръсто. Атанас Стамболов остана такъв, какъвто е бил всякога, компетентен специалист и неуморим труженик, горд, но благороден човек и мъж на честта. Абсурдно е, ненужно, да изброяваме всичко, което постигна Ямбол, пък и целият Ямболски окръг,  по негово време, благодарение на усилията му, преди всичко на находчивостта и последователността, но и на несломимата воля, а и политическия такт, ако е необходим. И ненужно, и невъзможно е изброяването, но трябва да се изтъкне, че тогава, точно тогава, Ямбол порасна, израсна, като голям, модерен град, със завидна промишленост и впечатляваща инфраструктура. Той беше широко скроен човек и мислещ мащабно ръководител, та не се задоволяваше с половинчати и недомислени начинания, с неосъществими или ненужни проекти. Всичко, което вършеше, всичко, което го вълнуваше, бе насочено към ямболлии, към съгражданите му и хората от региона, повикано бе от грижата за човека и подчинено на грижата за човека. Давам си сметка доколко преднамерено звучат думите ми, но друго не мога да измисля, пък е и ненужно да измислям, щом е такава истината! Жертва сме на предразсъдъците си, на маниите, неискрени сме, разбира се, твърде често, когато великодушно отсъждаме: ”За мъртвите, или хубаво, или нищо!”. Атанас Стамболов, слава Богу, не се нуждае от мнимото ни великодушие, защото бе изключителна личност, а универсалната норма е за по-семплите, по-незабележими хорица. Облагодетелстван съм, когато изричам, без да ща, съвсем неволно, една или друга похвала, която той е заслужил с делата си, защото всичко, които го познаваха, знаят прекрасно, че наистина бе личност. И не защото, бързам да отбележа, бе облечен задълго във власт, в голяма власт, се превърна в значима личност, не защото всичко зависеше от него и всички зависеха от него, а заради умението му да общува с хората, заради справедливостта, заради точността. Атанас Стамболов беше умен човек и като всеки умен човек виждаше отвъд видимия свят, можеше, съумяваше да надникне в душата на човека, да стигне до възторзите и мъката му. И това бе дарба, но и опит, които му помагаха в трудния делник, които му откриваха верния път, които го правеха креативен. Той беше знаещ човек, голям професионалист, притежаваше широка култура и завидни умения, но не се осланяше на рутината си. Четеше, непрестанно четеше, още и още, бе винаги жаден за нови знания, за още знания, четеше тогава, в задръстения от грижи делник, четеше и сетне, до последния си ден. Неговите сполуки като властник, като професионалист, като човек, според мен, бяха тъй впечатляващи, тъкмо заради утаилия се в него хуманизъм от непрекъснатия досег с книгата. И това, пак ще кажа, не са изречени по повод, неискрени, насилени думи, а тъкмо напротив! Той беше от малкото управлявали Ямбол властници, за да не река единственият,  които четяха книгите ни, не само моите, а на всеки от ямболските писатели. Знам това със сигурност, защото съм имал шанса да беседвам дълго с него, когато се усамоти в Медвен, имал съм щастието да чуя, освен всичко друго, оценката му за книгите ни. Нещо повече, още някога, когато бяхме никому неизвестни, едва прохождащи писатели, той пак четеше книгите ни и пак бе задълбочен и справедлив съдник. И, нека звучи преднамерено за преднамерените това, което ще кажа, но аз съм сигурен, че ако четяха повече, ако четяха достатъчно, наследилите го по върховете на властта в нашия град, биха се разминали с много от несполуките, съпътстващи нещастното им управление. Той четеше, нека е ясно и това, не само нашите окаяни книжици, а и големи, епохални произведения, като се почне от книгите на икономиста Джон Кенет Гълбрайт и се стигне до книгите на моралиста Монтен. И не само четеше, а и мислеше върху прочетеното, заради това, именно, съумя да управлява дълго, непоколебимо и кадърно, не само града ни, но и окръга. Такава е моята истина за този човек, който ще остане в историята на нашия роден град, дори ако някому е неугодно това. Атанас Стамболов заслужи и изстрада правото си на вечност!  И, ако личността му, като всяка голяма личност, ражда и противоречия, то е сигурно, абсолютно сигурно, че са повече, далеч повече, гражданите на нашия град, дето ще оценят усилията му и ще се поклонят пред свършеното от него. И аз, като всеки гражданин на Ямбол, който не е късопаметен и непризнателен, смирено свалям шапка и се покланям пред един богат и смислен живот, пред свършеното от един истински ямболлия, спомогнал решително за възхода на града ни и оставил незагасващ спомен за непреодолимото си присъствие!…

Любомир Котев

 

About the Author :

Leave a reply