Генералът и женското войнство

kotev 8Генералът, или любимият вожд на любимата партия, както се полага на всеки, къпещ в народната любов избраник, гледа отвисоко на всеки, опитващ се да разклати някак железния му авторитет. Презира той, съвсем закономерно, дори себеподобните си, генералите, козирували му до вчера, както гордо отбелязва, а ако са дръзнали, тъкмо те, да клатят трона му, презира ги дважди. И им се подиграва, без да се задълбочава много-много, забърше им някой цигански шамар и толкоз, да се оправдават, ако могат, да се обясняват, ако искат. Кому да обясняват клетите генерали, че този случайно попаднал в редиците им милиционер, а не те, е достоен за презрение? Няма на кого да го кажеш, разбира се, няма на кого да обясниш простичката истина, щом се рои цяло десетилетие вече клиентелата и номенклатурата на ГЕРБ, а други са щастливи, когато Бащицата великодушно се изравни с тях, като рече: Аз съм прост и вие сте прости!

Бойко Борисов, трябва да признаем, щем не щем, наследи по някакъв чудодеен, алхимичен начин, преклонението на едно внушително мнозинство, отдавано безпрекословно на Тато или Царя. Дали защото се отърка о тях, о тези безспорни „величия”, докато бе предан пазвантин, дали защото безпрекословно преданото множество е и безмозъчно множество, но той, безличният вчера гавазин, набързо и безконфликтно, израсна до личния генерал. Генералът, тъй надут и високомерен днес, всъщност, е част от това сервилно множество, с което не случайно се отъждествява, защото не е, ако говорим сериозно, никакъв генерал! И е същинска ирония на съдбата, че той, измисленият генерал, който за година време, бе декориран на два пъти с генералски звезди, Бог знае защо, благодарение на застъпничеството на Първанов, на Доган, или на двоицата велможи, днес се подиграва на истинските генерали, завършили най-авторитетните военни академии в света.

Дали се е запитал, чудя се, някой по-досетлив анализатор, възможно ли е, да речем, агент Гоце и агент Сава, съвсем съзнателно и не случайно, да са огенералчили агент Буда? Чудя се, защото не съм срещнал подобни разсъждения досега, а би трябвало да ги има струва ми се. Но моят проблем, сега-засега е друг, моят проблем е, че войнството на генерала е такова, какъвто е генералът, та затова ги споменавам пътьом тези подробности…

Няма да се разпростирам върху цялото, необозримо войнство от случайници, довчерашните партийни фелдфебели и милиционерски старшини, долазили до мечтания офицерски чин, с който ги е одарил любимият вожд. Ще отбележа обаче провалите, с които това войнство се отплати, не толкова на любимия вожд, колкото на нещастния народ. Провалите, стига да споменем злощастния „Южен поток” и още по-злощастната АЕЦ „Белене”, са наистина грандиозни и нещастният народ ще плаща дълго-дълго за престъпната глупост, без да броим тук огромния дълг от 20 милиарда, отишли Бог знае къде, които също ще трябва да плащат поколения българи. Има съществен дял в тези провали, разбира се, и женското войнство на Генерала, роякът безименни вчера, но шумно известни днес труженички. Казвам „труженички”, а не фаворитки, да речем, защото е очевидно, че тези жени не приличат на известната мадам дьо Помпадур или други красавици, чието благотворно или фатално влияние върху краля, закономерно се отразява и на държавата. Повечето от тях, очевидно, са социалистически кариеристи, несбъднали своята или на родителите си мечта за обществена изява. Всички те, дори ако са обременени от Фройдистки комплекси или оплетени в сексуални връзки, жадуват не друго, а своя успех, публичния си успех, като държавници или общественици, в конкретния случай, пък и не само сега. Те са, общо взето, все обществено-политически кретеноиди, неспособни да схванат, че обсебилата ги болезнена амбиция, фатално се разминава с нищожните им възможности. За жалост, неспособен е да усети, да проумее очевидното и Генералът, неспособен е  да вникне в тъй простичките закономерности и той, въпреки завидната прозорливост, която му  приписват. И се стига до ред комични, трагикомични и гротескни изпълнения, които разсмиват иноземната публика, а нас натъжават.

Драмата в ООН, скорошния нийде невиждан и нивга невиждан спектакъл, ако се замислим, не идва на празно място, не е нелепа случайност, а тъкмо наопаки, би трябвало да я възприемем, поне ние, българите, като очаквана закономерност. По-паметливите сред нас, вярвам, се досещат, че преди да се появи фаталната Кристалина Георгиева се появи фаталната Румяна Желева, появи се тъкмо там, където се появи и КриСталина, пък и по същия начин. Малък се стори на Желева големият пост на външен министър, та се втурна тя към по-авторитетния, пък и по-платения пост на еврокомисар. Изтъпани се тя пред Европейската комисия, силна-вилна, както се казва, заплещи, колкото некомпетентно, толкова нахакано и направи за смях не толкова себе си, колкото България. Защото, дето говорела ужасен английски, това едно на ръка, но не знаела, както се оказа, подробности от географията, дето са известни на всеки петокласник, а подробностите от политиката, за които изобщо не се досещала, вече са си резил над резилите. Не й трепна окото обаче на тази бойка жена, протестира тя нещо, заговори прозря, пък и нещастния „Ротари клуб” натовари с резила си, но ГЕРБ, трябва да ги приветстваме, ако не друго, сконфузено замълчаха. И изригнаха, малко по-сетне, във френетичен възторг, заради отличното представяне, не на кого да е, а на печално известната днес Кристалина Георгиева, справила се прилично тогава на поправителния изпит за еврокомисар. Чуха се тогава приказки, няма как да не припомня злорадо, че въпросната Кристалина говорела, за разлика от въпросната Румяна, превъзходен английски, а сега пък, безпристрастните чужди наблюдатели, се присмиваха на ужасния английски на същата тази жена. И дори само в този, колкото смешен, толкова и тъжен факт, се оглежда политическото късогледство, пък и неуместното самодоволство, както на Генерала, тъй и на обкръжението му, но ни се присмиваха, нека не забравяме, не само за лошия английски. Присмиваха ни се, съвсем логично, че подменяме завидно представящата се Ирина Бокова, чийто английски, твърдят осведомени, е далеч по-добър от този на Кристалина Георгиева, с жена, чийто провал е неизбежен, щом има проблеми не само с езика. Присмиваха ни се, ще повторя, съвсем логично, щом искахме да подменим класиралия се втори с класиралия се предпоследен, но грандиозният провал, най-неочаквано изобщо не притесни Генерала.

Любимият вожд на любимата партия, наместо да си направи необходимите изводи, както постъпват други държавници в други държави, наместо да се замисли над грешката си, направи още грешки, заради пристрастеността си към своето женско войнство, сигурно. И това, ако си припомним, не му се случва за първи път, той отдавна е известен с подобни пристрастия към нежната половинка на човечеството, а и с непоколебимата вяра, че тъкмо жените са най-успешните управници. Затова, именно, министерският съвет е заприличал на харем, но по-интересното в случая е неговата неотстъпчивост. Всички помним, например, че преди време, той има шанса да намери на пътя, буквално на пътя, своя министър на здравеопазването и тъкмо тази незабравима, щастлива среща, ни дари с жена-професор, наела се мъжки да преодолее множеството проблеми в сектора. Е, не стигна мъжка сила на крехката професорка, умори се тя, изпосталя и изтля, но Генералът, наместо да се отчае, най-неочаквано я замени с още по-крехко, най-крехкото същество. И аз не знам съумя ли злощастната професор Борисова, ако съм запомнил правилно името й, да остави следа в душата на българина, но инак съм сигурен, че наследилата я Деси Атанасова успя да се превърне във всенародна любимка. Е, здравеопазването си остана блато и май се позатлачи още блатото, но по-важното тук е, че Генерала, както се полага на модерния човек, вярва непоколебимо в своето женско войнство. Затова, сигурно е непридирчив и снизходителен, ако някоя от депутатките му твърди, че Пекин е в Парагвай, или прави други географски и не само географски открития. Затова ни одари той с Майката на нацията!…

Председателят на българския парламент, известната Цецка Цачева, както духовито отбеляза някой, вероятно, е по-мъж от досегашния президент, пък и никога не е била, както угоднически отбеляза друг, партиен секретар. Лошото е, че като не се предоверяваме  на метафоричното мислене, непременно ще прозрем жестоката истина, че тази известна жена, в края на краищата, не е мъж и е била ако не партиен секретар, то поне член на партийното бюро. Но тези подробности нямат никакво значение за любимия вожд на любимата партия, разбира се, пък и не само те, той е уверен, че ни е нужна Майка на нацията, пък и в безупречния си избор е уверен. Част от лошия човешки материал, немалка част, оказва се, ако вярваме на домашната социология, която може и да ни подвежда, обаче не харесва, поне в този момент, Майката на нацията, въпреки неотразимия й чар и доказаната грижовност. Лошият човешки материал е лош човешки материал точно затова, заради опърничавостта си, заради неспособността да се слее с по-добрата част от човечеството, т.е. партийното войнство, благоговеещо и пред Генерала, и пред Майката на нацията! Така или иначе, неизвестно е засега, дали отново не бърка непогрешимият инак любим вожд на любимата партия, но е известно, че ако го прави, го прави заради непресъхващата обич към женското войнство…

Неизвестно е, апропо, и дали точно хаос ни очаква, ако неразумният народ не избере Майката на нацията тъй, както повелява Генералът, или другият, по-автентичният, според някои, български генерал, ще въведе най-неочаквано отдавна забравения в милото ни Отечество ред…

Любомир Котев

About the Author :

Leave a reply