Ярослав Зубрицкий, един от украинските баскетболисти на шампионския „Ямболгаз”: Зная защо младите в Украйна умират, но цената е много висока

Ярослав (1)-Ярослав, какво не сте забравили след толкова години за времето, когато бяхте баскетболист на „Ямболгаз” и спечелихте шампионската титла на България?

-Винаги си спомням за Ямбол, това беше един много приятен сезон. Спечелихме първенството на България, зная, че повече Ямбол не е успял да спечели тази титла. Много приятни спомени изплуваха – как, когато пристигнахме късно през нощта след победния финален мач срещу „Лукойл-Академик” , хората ни чакаха, те се радваха – това не може да се забрави. Тук, в Ямбол, се отнасяха към нас много добре, това също не може да се забрави. Атмосферата не може да се забрави, толкова много хора  идваха на нашите мачове, за един играч това винаги е много хубаво.

- Този сезон, в който „Ямболгаз” стана шампион на България обаче бе и твърде сложен. Започнахте първенството с Виталий Лебединцев като старши треньор. Какво точно се случи, защо се наложи той да бъде освободен от поста?

-Така решихме всички играчи. Получи се разбирателство по въпроса за Лебединцев между нас, чуждестранните баскетболисти, и българските. Лебединцев, така ми се струва, настрои срещу себе си съдиите, имаше и неразбирателство между него и българските момчета в отбора.  Атмосферата стана лоша  и това наложи ние, играчите, да действаме. Всички баскетболисти се бяхме събрали, решението ни бе единодушно, че трябва да се смени треньора. След това играта ни се стабилизира , започнахме да правим силни мачове. Не успяхме обаче да спечелим Купата на България. Но пък завършихме много силно  и шампионската титла стана наша.

-Купата на България ние не можахме да я спечелим и на следващата година, въпреки че в „Ямболгаз” имаше шест-седем сръбски баскетболисти . И треньорът тогава бе сърбин… Имам един деликатен въпрос, какво е положението в Украйна сега? 

-Ой, много е тежко да се отговори какво става в родината ми. Всеки човек там има своя позиция. Едните считат, че правителството не се вслушва в тяхното мнение. Тези, които бяха на Майдана, считат, че Украйна е една единствена, че тя е единна, и ние трябва сами да оправим вътрешните си въпроси, да го кажа така. Те считат, че не може да има никакво вмешателство от страна на Русия. Аз мисля че, че това е повече политика , която прерасна в тази не добра ситуация. Мисля, че ако доста хора знаеха как ще се развият събитията, те може би щяха да се замислят дали си струва да се прави Майдан. Защото сега умират много млади хора, и аз не мога да разбера защо трябва те да  умират. Тези момчета са на 20-22 години, те умират, оставяйки жени и деца. Всъщност, аз зная защо те умират – те умират за Украйна, но цената е много висока.

-Ярослав, благодаря ви, че отговорихте на този деликатен въпрос. Да се върнем към баскетбола. Вие имахте някакви закачки по времето , когато играхте в „Ямболгаз” със Сергей Гришаев. И той, като вас, бе много силен физически…

-Да, като мене беше наистина. И аз като него, той тогава нали беше на 40 години, още играя. Обаче този сезон вероятно ще ми е последният. А закачките с Гришаев… Да, имаше всякакви нюанси в отношенията ни с него.

-А нещо научихте ли от Гришаев?

-Той тогава ми показа какъв трябва да бъде професионалният спортист. Сега, когато аз пък съм на 40 години, разбирам колко важно е да се обръща изключително внимание на тренировките, на фитнес залата, на кросовете – на всичко. Към всичко това той се отнасяше професионално и затова  игра толкова дълго.

 Откъс от интервю на Борислав Ненов. Целият разговор с Ярослав Зубрицкий в следващия брой на вестник „Неделник”

 

About the Author :

Leave a reply