Ярослав Зубрицкий, един от украинските баскетболисти на шампионския „Ямболгаз”: Винаги си спомням за Ямбол

Ярослав снимка за интервютоЯрослав Зубрицкий е роден на 19 октомври 1974 година в град Лвов, Украйна. Баскетболната ми биография е внушителна, като е почти уникален фактът, че и на 40 години той продължава да е на терена като състезател. Твърдят, че в Украйна той е считан за легенда. Преминал е през отборите на „Политехника” в сезоните 1995/96 година, а след това от 2007 до 2013 год. През периода 1996/1998 година е баскетболисти на „Дънди баскет”, след това облича екипа на „МБК Одеса”-1999/2001 г. Именно от този клуб Ярослав Зубрицкий бе привлечен от треньора Виталий Лебединцев и стана част от „Ямболгаз”. В града ни тежкото крило игра един сезон, но този сезон се оказа златен- през 2001/2002 година „Ямболгаз” спечели първата шампионска титла в държавното първенство за мъже в историята на ямболския баскетбол.

След  златният удар с екипа на „Ямболгаз”, Зубрицкий се завърна в Украйна и игра три  сезона в предишния си клуб „Одеса”. Бил е състезател и на „Химки”. Печелил е както първенството на Украйна , така и турнира за Купата в родината си. През 2009 година е участвал в Мача на звездите в Суперлигата.

В тима на „Ямболгаз” той бе сред основните баскетболисти на треньора Иван Чолаков, постоянен стартов състезател, с високи показатели и като борец в подкошията, и като реализатор.

Ярослав Зубрийцкий е семеен, баща е на три деца.

-Ярослав, какво не сте забравили след толкова години за времето, когато бяхте баскетболист на „Ямболгаз” и спечелихте шампионската титла на България?

-Винаги си спомням за Ямбол, това беше един много приятен сезон. Спечелихме първенството на България, зная, че повече Ямбол не е успял да спечели тази титла. Много приятни спомени изплуваха – как, когато пристигнахме късно през нощта след победния финален мач срещу „Лукойл-Академик” , хората ни чакаха, те се радваха – това не може да се забрави. Тук, в Ямбол, се отнасяха към нас много добре, това също не може да се забрави. Атмосферата не може да се забрави, толкова много хора  идваха на нашите мачове, за един играч това винаги е много хубаво.

- Този сезон, в който „Ямболгаз” стана шампион на България обаче бе и твърде сложен. Започнахте първенството с Виталий Лебединцев като старши треньор. Какво точно се случи, защо се наложи той да бъде освободен от поста?

-Така решихме всички играчи. Получи се разбирателство по въпроса за Лебединцев между нас, чуждестранните баскетболисти, и българските. Лебединцев, така ми се струва, настрои срещу себе си съдиите, имаше и неразбирателство между него и българските момчета в отбора.  Атмосферата стана лоша  и това наложи ние, играчите, да действаме. Всички баскетболисти се бяхме събрали, решението ни бе единодушно, че трябва да се смени треньора. След това играта ни се стабилизира , започнахме да правим силни мачове. Не успяхме обаче да спечелим Купата на България. Но пък завършихме много силно  и шампионската титла стана наша.

-Купата на България ние не можахме да я спечелим и на следващата година, въпреки че в „Ямболгаз” имаше шест-седем сръбски баскетболисти . И треньорът тогава бе сърбин… Имам един деликатен въпрос, какво е положението в Украйна сега? 

-Ой, много е тежко да се отговори какво става в родината ми. Всеки човек там има своя позиция. Едните считат, че правителството не се вслушва в тяхното мнение. Тези, които бяха на Майдана, считат, че Украйна е една единствена, че тя е единна, и ние трябва сами да оправим вътрешните си въпроси, да го кажа така. Те считат, че не може да има никакво вмешателство от страна на Русия. Аз мисля че, че това е повече политика , която прерасна в тази не добра ситуация. Мисля, че ако доста хора знаеха как ще се развият събитията, те може би щяха да се замислят дали си струва да се прави Майдан. Защото сега умират много млади хора, и аз не мога да разбера защо трябва те да  умират.Тези момчета са на 20-22 години, те умират, оставяйки жени и деца. Всъщност, аз зная защо те умират – те умират за Украйна, но цената е много висока.

-Ярослав, благодаря ви, че отговорихте на този деликатен въпрос. Да се върнем към баскетбола. Вие имахте някакви закачки по времето , когато играхте в „Ямболгаз” със Сергей Гришаев. И той, като вас, бе много силен физически…

-Да, като мене беше наистина. И аз като него, той тогава нали беше на 40 години, още играя. Обаче този сезон вероятно ще ми е последният. А закачките с Гришаев… Да, имаше всякакви нюанси в отношенията ни с него.

-А нещо научихте ли от Гришаев?

-Той тогава ми показа какъв трябва да бъде професионалният спортист. Сега, когато аз пък съм на 40 години, разбирам колко важно е да се обръща изключително внимание на тренировките, на фитнес залата, на кросовете – на всичко. Към всичко това той се отнасяше професионално и затова  игра толкова дълго.А аз си направих извода, че ако искам да съм дълго на терена, трябва да подхождам по същия начин като Сергей Гришаев.

-Казахте, че може би това ще е ви последният сезон като баскетболист. А после, пак в залата, но като треньор или друга длъжност свързана с този спорт?

-После, в крайна сметка може би ще опитам да работя като треньор, защото този сезон аз бях като играещ помощник-треньор. Иска ми се опитам и като старши треньор.Аз сега съм в Лвов, в родния си град, вероятно там ще бъда треньор и ще опитам да се развивам на това поприще. Сега ситуацията обаче в Украйна е много тежка , така че и спорът изпитва сериозни проблеми.

-В момента не мога да си спомня – когато бяхте в „ Ямболгаз” още ергенувахте ли и какво е сега вашето семейство?

-Не, в Ямбол аз бяха с жена си, но тогава още нямахте деца. Сега имаме вече три. Голямата ми дъщеря Мария е на девет години, синът ми Назар е на шест години, а малката ми дъщеря, тя се нарича Ирина, е на една година.

-О, вие тепърва ще имате много работа с тези малки деца… 

-Така е, нужно е тепърва да работя с тях, много работа ме чака с това голямо семейство/усмихва се широко, смее се радостно/ .

-Имате вече 20 години като играч на баскетболния терен, това дава ли финансово спокойствие?

-Няма какво да крия, заработих добри пари, имам къща извън града. Извество време мога да си позволя да не работя, да речем година-две, но ми се иска да намеря подходяща работа и да продължа напред. А и парите, знаете, се  харчат, трябва да има нови постъпление в семейния бюджет.

-Намирате ли някаква разлика в град Ямбол, в сравнение с оня период, 2001-2002 година, когато играхте в зала „Диана”, и сега?

-Досега аз нямах никакво време да разгледам града, пристигнах съвсем скоро, в събота вечерта/28 март/. Преди малко се разходих из парка, хубаво е направен ремонтът. Жалко, че хващам момента, в който се извършва ремонт на центъра на Ямбол .

-Познахте ли лесно града? Минаха от онова шампионско време 12 години…

-Да, да, ориентирам се бързо. Хората помня, но трябва да се разходя из Ямбол, за да намеря някои места. Хубави спомени имам от вашия град.

Интервю на: Борислав Ненов

 

 

 

 

About the Author :

Leave a reply