Ямболският коледарски буенек влезе и в книга

DSC07396С поздрав на коледарската група на детска градина „Пламъче” в Етнографския комплекс в Каргона започна  уъркшопа „Ямболски коледарски буенек”, който беше включен в програмата на Фолклорния фестивал „Заиграло ми е лудо младо”. Част от целия фолклорен празник беше и представянето на книгата „Ямболската коледа” на двамата професори – Николай Ников, който е от Ямбол, и Георг Краев.

DSC07412Преди да започне представянето беше припомнено, че миналата година община Ямбол защити пред патентното ведомство марката ямболски коледарски буенек, но това е само крачка към голямата цел – вписване на ямболския коледарски празник в представителния списък на „ЮНЕСКО” за нематериалното културно наследство.

Като част от стремежа в Ямбол да се опази традицията на ямболския коледарски буенек всяка детска градина си има коледарска група.

DSC07426Беше припомнено и, че коледуването в Ямбол е по „два тертипа” – Каргонски и Баирчански, и група коледари от квартал „Баира” със станеник Димитър Ламбов представи и мъжкия обичай.

Кметът на Ямбол Георги Славов припомни, че ямболският коледарски буенек представя уникалността на Ямбол и носи духа на града.

DSC07433Книгата „Ямболския коледарски буенек” е уникална, защото за пръв път се прави монографско издание за Ямболската Коледа.  Тя представлява теренно етнографско проучване, а картината е допълнена с многообразен снимков материал, нотирани песни, свирни и хореографско описание на единствения по рода си в страната Ямболски коледарски буенек.

DSC07447Директорът на Историческия музей Стефан Бакърджиев обясни, че книгата включва 120 страници, с две основни глави. Едната е „Ямболската Коледа”, в която се разкрива целия обичай, а втората глава е посветена точно на този уникален ямболски буенек, с което ямболлии се отличават от всички останали коледари.

Самото представяне премина под формата на въпроси, задавани от Стефан Бакърджиев към проф. Николай Ников, първият от които беше защо се говори за 100 години Ямболски коледарски буенек.

DSC07454Николай Ников обясни, че преди 40 г., когато започнал работа като фолклорист в Ямбол, се срещнал с един каргонлия – дядо Драгия, родственик на най-стария станеник сега Янаки Терзиев, наричан Янчо Перката. Той споделил пред него, че 1917-18 г. помни като дете как баща му и други мъже в Каргона започнали да потропват и да танцуват при коледуването.

DSC07467„За първи път тогава са опитвали стъпките чарлстон, което е запазена марка в стъпките на каргонските коледари”, обясни проф. Ников. Той уточни, че в този период е началото на традиционния коледарски мъжки буенек. „Всички знаят, че лазаруването в Ямбол е много развито и явно разквартируваните военни от конния полк, който е бил в сърцето на Ямбол Каргона, с униформите си, облечени и с кожухчета, са започнали да танцуват в противовес на женския лазарски буенек. Само че са го надъхали този буенек с мъжественост, с динамика. Това потропване, този шенлийски вървеж, както го наричат, го има в лазаруването, но то е меко и ефирно, както стъпва жената, за да покаже, че това е част от нейния периметър, докато мъжът набива с крак, за да представи своята сила и своето могъщество и доминантата си над жената”, обясни още проф. Ников.

DSC07470 DSC07473 DSC07480 DSC07483

About the Author :

Leave a reply