Ямболските миряни в каноничния лабиринт на църквата за авренския храм

авренската църква вътреОще отец Панайот Чакъров, Бог да го прости, бе в добро здраве и пушеше на воля, и обясняваше, че освещаването на църквата в Аврена „Успение на Пресвета Богородица” ще бъде дълъг и сложен процес. Тогава архиерейският наместник ми описа религиозните канони, които трябва да се извършат, за да бъде храмът „легитимен”.

Голямо мотане, голямо нещо, миряните съвсем ще се объркат, си помислих тогава, а и нещо от тоя сорт казах на отец Чакъров. Той бе веротърпим човек, обичаше да участва и в светски дела (бе измолил от владиката Иоаникий да му позволи да участва дори в изборите за Общински съвет от листата на Движение „Гергьовден” ), се съгласи, че става сложно за паството да се ориентира, ала канонът си бил канон.

В тригълника между улиците, наречени все на места от които идват бежанците от Източна и Западна Тракия в Ямбол, сякаш е наречено да видим цялата нескопосност на православната ни църква. И на нас, миряните, също.

Защото преди вече доста лета най-напред владиката дойде, за да освети мястото за строеж на черква. Тогава в основата на начинанието бе бизнесменът и бивш футболист на „Лъсков”/Ямбол/ Петър Йосифов, чиято фирма „Йостър” се считаше за първата частна фирма в града ни.

Той бе учредил и фондация, после бизнесът му почна да пропада и работата около правенето на храм в Аврена замря. Чак след няколко години отново му дойде времето, вече Йосифов нямаше никакво вземане-даване с тази работа.

Отец Стоян Радев, лека му пръст и на него, бе сред двигателите на новия етап от този църковен епос, плътно до него бе бизнесменът Александър Стойков, тогава една от водещите фигури в ГЕРБ. Той бе общински председател на партията на ББ тогава. Това че партийният гаулайтер на Ямбол и областта, и кмет на града ни Славов, зачерта Стойков от  политиката, не променя фактите. Та Александър Стойков бе плътно до отец Стоян, той даваше овце за курбаните, които се правеха там, поне два пъти съм бил на тая особена „трапеза”, тъкмена за да се събере още някой лев за храма. А  и да се пораздвижат жителите в оня ямболски квартал, защото те повече надничаха от къщите си, отколкото да излязат и да чуят словото на свещениците.

Общинският съвет бе гласувал една сума, но тя нямаше да стигне за нищо съществено, ако не бе приел присърце идеята бизнесменът Кольо Колев и съпругата му Христина. Кметът Славов бе оповестил по онова време, че църквата ще стане най-вече чрез дарения от частни ямболски фирми.

Кольо бе решил да доведе нещата до финала на грубия строеж. Почти никой друг от нашите бизнесмени обаче не пое топката и Кольо подкара и нататък строежа. Негови работници боядисваха оградите, прокарваха вода, поеха почти всичко всъщност.

Отец Панайот казваше, че само за църковна утвар, за изографисването и за камбаната, ще е нужен поне около един милион лева. „Което не е почнато, то не се е построило”, допълваше обаче колоритният наместник на митропит Иоаникий в Ямболска духовна околия.

Вътре авренската църква „Успение на Пресвета Богородица”всъщност не е зографисана в класическия смисъл на понятието: вместо с бои и на ръка, библейските картини в храма са на принципа на фототапетите. При посещение в Гърция, Кольо Колев видял така направена черква и му харесала. „Може и така да стане, не е нарушение на канона”, обясняваше отец Панайот.

Действително бе епос този строеж. Мина през първа копка, духовните лица твърдяха, че щом в началото, когато Петър Йосифов движеше тази работа е поставен основен камък от владиката, всичко върви по реда си. Все пак още веднъж митрополитът постави основен камък, като в това аз имам съмнения, защото не съм пропускал ставащото там, а и според духовни лица не е редно два пъти да се освещава основен камък.

Та сега така – въпреки че лани, на Сретение Господне, втори феврури, храмът отвори врати и владиката отслужи първата празнична литургия. И там, вътре и край църквата „Успение на Пресвета Богородица”, се струпа половината Ямбол, едва сега ще има освещаване на храма, в събота и неделя, 22 и 23 април.

Няма да е лесно на миряните да разберат защо пак ще има празничен ритуал. Каноните на източноправославната ни църква правят по-скоро ребуси за богомолците, вместо да ги приобщават към Божието слово. Да не се лъжем, че хората в раса правят всичко по правилата. Ако бе така, нямаше да е факт, че са освещавани пистолети на мутри в България, че почти непрестанно има разпри сред духовенството, че то така и не придобива авторитет сред миряните…

Борислав Ненов

About the Author :

1 Comment to “Ямболските миряни в каноничния лабиринт на църквата за авренския храм”
  • Атанас Митраджиев
    April 21, 2017 - Reply

    Вържи попа да е мирно селото ….!!?
    Народна поговорка ли е …
    Налягат ме размисли…

Leave a Reply to Атанас Митраджиев Cancel reply