Числа за наивници…

KotevЧислата за наивници, оказва се, са търсена стока, тъкмо числата за наивници, не нещо друго, оказва се, са жадувани от маса народ. Старата истина, че народът всякога вярва охотно, ако му казват нещо, което иска да чуе, предизвика новата игра с числата. Новата игра, всъщност, е нова наглед, само изглежда нова, а инак е стара, отколешна политическа игра, пък и мръсна политическа игра, щом спекулациите с числата всякога са охотно употребявани от хитруващи политици. Спекулациите с числата, би могло да са каже, са любими, традиционни спекулации, обикнати и от политическите шарлатани и от лековерната публика.

Крещящ пример в това отношение е несекващата повече от век истерия около загиващата българска нация, която напук на домашните прорицатели, вещаещи апокалипсис, се оказа особено устойчива. И възпроизвеждаща се, трябва да се изтъкне нарочно, със страшна сила, след като мина през куп премеждия, през същински бедствия, но това не й попречи да се разрои до девет милиона. Точно такава е истината: теориите, изглеждащи нови-новенички, са стари, много стари и апокалиптичната теория за загиващия български народ е особено популярна тъкмо в навечерието на войните. Националните катастрофи и българската трагедия, знаем, не ни изличиха от земята, а напротив, България постоянно увеличаваше населението си, за да го увеличи почти два пъти. Тъй категоричните факти обаче не попречиха, вижда се, на некомпетентните ли, спекулативните ли, обични, родни политици и продажните журналисти да бълват глупости повече от сто години. И, както можеше да се очаква, затъването в глупостта я превърна не само в любима за народа или традиционна глупост, но тя набъбна неимоверно, стана чудовищна глупост. Вековната глупост, съчетана с неусмиримата жълта преса, роди чудовища!

Пише се напоследък, комай през ден, че броят на българите, напуснали страната през последните десетилетия е минал три милиона, че това са все сегашни гурбетчии, а не онези отколешни емигранти. Пише се, в същото време, че столицата, вече е с над два милиона население. Едни и същи вестници ни снасят тази безценна информация! И става безпощадно ясно, както е рекъл поетът, че тези хора там, в тези вестници, хал-хабер си нямат ни от статистика, ни от математика, ни от социология, пък и здравият разум отсъства май. Каква ти тук математика, като те изобщо не умеят да смятат, като са забравили и аритметиката от началното училище, или – пак ще кажа! -  са забравили здравия разум.

Проста е сметката, от проста по-проста, ако са верни тези бомбастични числа, ще излезе, че окаяната ни България вече е напълно обезлюдена! Проста е, ще повторя, сметката: почти деветмилионното население на страната ни, след четвърт век постоянен отрицателен прираст, се стопи до седеммилионно – това сочи статистиката. И ако е вярно, лесно е да се сметне, че ако над пет милиона българи са в чужбина или София, то ще излезе, че не е останал жив човек в България, щом поне милион още  българи живеят само в Пловдив, Стара Загора, Варна и Бургас.

Е, и, какво излиза, след политическите сметки без кръчмар, излиза, че в Ямбол живеят 16 души, да речем, а в Сливен 18 души? Дали е тъй, аджеба, дали населението на нашите окръзи едва достига петдесет хиляди души средно? И толкова ли е трудно да се сметне, че ако във всеки окръг живеят около сто и петдесет хиляди души средно, какъвто е реалният брой на населението, това прави над четири милиона? Какви три милиона емигранти тогава, какви пет лева, като то и един не остава? Някой не може да смята обаче или не иска да смята, а друг го поощрява да лъже, не толкова другите, колкото себе си! А едничката цел на това шизофренично упражнение, разбира се, е вечната надпревара с комшията, неистовия стремеж да доминираш, да си по-голям и по-важен.

У нас, преизвестно е, всеки е по-голям и по-богат от комшията, но това не му пречи да гледа завистливо в чуждата паница, пък и да е неуверен някак, щом и проклетият комшия е досущ като него. И, като е тъй, ще замине някой на гурбет, че и цялото семейство ще отиде, за да печели пачки, не жълти стотинки, милиони, пък и комшията няма да остане по-назад. Любителите на лесната социология обаче пропускат съществения факт, че мнозина отиват, действително, в чуждата чужбина, но и горе-долу толкова се връщат ежегодно, както и това, че броят на заминаващите постоянно намалява. А доколко са милионери набедените милионери е друг въпрос, който също е патологично обагрен и също има отношение към играта с числата за наивници. Но като споменах тук патологията, се сещам, че шизофренията, вихреща се из жълтите вестници е наистина безгранична вече и далече, много далече от аритметиката. Обгърнала е тя всичко и всички, но най-вече богаташите, към чиято паница гледат завистливо любителите на лесните пари и лесните сметки без кръчмар.

Написано бе наскоро, например, черно на бяло, че семейство известни бизнесмени, разполага с 10 хотела и 20 000 легла, пък се и обясняваше колко луксозни са хотелите. Ако въпросните хотели, сочи простата сметка, са по десет етажа, на всеки етаж трябва да са сгъчкани двеста стаи, а етажът трябва да е поне 40 000 квадрата, ако стаята е поне 20 кв.м. Кой да ти смята обаче и защо да смята, като същественото, важното, е да се посочи богатството на въпросното семейство, да се види отчетливо колко го-о-о-ля-мо е то, да предизвика умиление и завист!

Пак в такъв вестник, бе написано, че друг наш богаташ, оправен бизнесмен и той, креативен, както се изразяват в тези вестници, щял да ни одари с прочутия мюзикъл „Котките”. Голямото удоволствие обаче, знае се, струва големи пари, а въпросното, по-конкретно, щяло да струва един милиард, но организаторите, видите ли, щели да излязат на печалба, ако се напълни арена „Армеец”, защото билетите били скъпи: от 75 до 125 лева. Аритметиката, в този случай, е изневерила направо фатално на пишещите ентусиасти, щом са били безсилни да пресметнат, че двайсет хиляди билета по сто лева осигуряват само мизерните два милиона, т.е. нищожна част от милиарда, не един или два пъти по-малко, а стотици пъти по-малко. Последният случай е направо забавен, но има и далеч по-забавни случаи, ако някому е хрумнало да ни убеждава, че комай всяка чалгаджийка и „вървежните бръмчалки”, както ги назовават, печелят милиони. Няма брой, в който да не е написано, че тази или онази певачка пее за някаква умопомрачителна сума, а се публикува и ценоразписът на „звездите”, за да се види, че цените варират от 10 000 до 1 500 за по-непопулярните хубавици. А понякога, дали от малоумие, или злоумишлено, в един и същи брой, на една от страниците пише, че хонорарът на Еди коя си прехвърлил десетте хиляди, а на другата страница е оповестено, че същата тази певачка пяла на ушенце на известен бизнесмен до сутринта за две хиляди лева. Подигравката и с прочутата, „скъпоплатена звезда”, и с  лековерната публика, е очевидна, но никой никому не се сърди, доволни са певачките, защото са популярни, заради подобни шашкънии, доволни са и лапнишараните. Числата за наивници са им нужни, за да им осигурят душевен комфорт, за да им вдъхнат празното, тъпо, но незаменимо самочувствие, че могат и лесно да се спечелят големи пари! Много лесно е да спечели певачката, посочват ти, двеста хиляди на месец: по пет участия на седмица, колко му е, нормален работен ден, като на всички,само само че не се трепеш от сутрин до вечер, а само за час ги печелиш лудите пари. Е, ще дадеш на Пайнера някой лев, но защо да не му дадеш, като ти остава пачка! А бръмчалките пък са още по-облагодетелствани, защото правят си кефа, какво друго, пък ги обсипват с пари, защото и тяхната тарифа е в хиляди! Изчислено е, пак с числата за наивници, че една вървежна бръмчалка  може да си докара 50 000 лева месечно и е посочено, дали случайно, дали нарочно, че това е заплатата за десет години на една учителка. Е, и бръмчалката ще трябва ад даде нещичко на Сводника, но и така ще е къде-къде по-добре от онеправданата учителка.

Въобще, крие се не само глупост, но и цинизъм, зад числата за наивници, а се крият и същинските им съчинители! Нещастните писачи са само нещастни писачи, готови на всякаква мерзост, заради оскъдния залък, а истинските, големите мерзавци са тези, които измислиха перверзната математика и мръсната игра с числата за наивници…

     Любомир Котев

About the Author :

Leave a reply