Честита нова година!

Kotev„Нова година, нов късмет!” – най-популярното у нас приветствие, рядко, ама много рядко, ни носи нов късмет. Защото сме опърничав и упорит народ, подвластен на навиците си, на предразсъдъците си, на закостенялостта си. И предан, което е много странно на управниците си, макар да са очевидни и кретенизмът, и безобразията им. Това е още един от големите български парадокси: ние сякаш не искаме да признаем, че отново сме направили лош избор, че пак сме стъпили накриво, и се опъваме, съпротивляваме се, наместо да поправим възможно най-бързо грешката си. Поне в началото е така, но задълго, защото мъчно се предаваме ние, инатим се, милеем сякаш за несгодата, която сами сме измислили. Очевидна е, например, несъстоятелността на политици, като днешния ни президент, които вършат глупост подир глупост, заради ефимерната надежда да се харесат някому. Ефимерна, казвам, защото Америка си има свои проблеми и угодниченето на нашия човек едва ли ще я трогне кой знае колко, но подлизурството му инак може да се окаже пагубно за държавата. Да, държавната ни политика е буквално минирана след изцепките на президента и доста фриволните приказки на премиера! Докато говоренето на Бойко Борисов обаче би могло да мине за неуместна шега или случайно изтървана дума, то изявленията на Плевнелиев звучат като комюникета, като директива, като абсолютна и последна истина.

Осъзнал неспособността си да се изразява, този непохватен човек и още по-непохватен политик, заучава предварително написани текстове, в чийто смисъл май не е вникнал. А народът ни, за жалост, не вниква в тенденциозното му, недипломатично и пристрастно говорене, което не само разделя нацията, но и злепоставя държавата. Народът ни, Бог знае защо, остава предан на любимия си Генерал и кликата около него, въпреки чудовищната мизерия, в която тъне. И, което е направо потресаващо, продължава да вярва на безкрайно компрометирани хора, като Георги Коритаров, чийто плоски манипулации са интересни не като внушения, а като сервилничене пред силните на деня. Странно е, много странно, ако не друго, че всички, ама всички забравиха, че този печално известен журналист е агент Алберт на ДС, пък и комай всеки от другите клакьори на властта също е бивш агент на Държавна сигурност.

Докарахме я пак до абсурдния, нашенски, политически театър, до същинска гротеска, защото агентите на ДС, не друг, разобличават Държавна сигурност и ченгетата. Георги Марков, например, този непримирим демократ, оказва се, направо се е скъсвал да пише доноси, щом е тъй обемисто досието му, но това не му пречи да се скъсва да плямпа глупости сега. Коритров и такива като него ни припомниха напоследък, че лошият, демонизиран Ахмед Доган, бил агент Сава, като деликатно подминават, че и Лютви Местан е агент на ДС, защото той е добрият, надеждата на прогресивното човечество. И тук стигаме до големия проблем за отродеността и националното предателство на ченгетата, които вчера служеха на Интернационала, а днес са в услуга на глобалистите. Митът за прогресивното човечество, всъщност, всякога е бил тъп, неубедителен, идеологически мит, който се напъва да оправдае нечии имперски издевателства над беззащитните хора. Докато капиталистите преследват, без да подбират средствата си, своите печалби, те изобщо не се свенят да манипулират, зомбират, оидиотчват наивниците, а наопаки, щом това им помага. И лесно намират, разбира се, продажни безродници, щом капиталът, всеизвестно е, това са пари, много пари, а безродниците са готови да служат  безпринципно на всяка власт, като им платят. Още нещо трябва да прибавим, може би, няма бивш агент, както няма бивша курва, бившият агент, досущ като курвата, винаги е готов за мръсна работа, а всяка власт знае това прекрасно. И затова изобщо не е за чудене, че глутницата от стари кучета, които въртят опашки пред всеки господар, тутакси бе насъскана срещу стария враг Доган, големият грешник на прехода. Всички, това е твърде забавно, тутакси, залаяха в един глас, че ДПС на Доган, видите ли, не било партия, а корпорация, т.е. най-компрометираната, най-корумпираната и противонародна партия. Опорната точка, както биха се изразили лаещите клакьори, припомня онова скандално изявление на Доган за кръговете от фирми, разбира се, крепи се тъкмо върху него. И толкова години вече, се придържа сляпо към нацисткия принцип, измислен от Гьобелс, че една лъжа, повторена сто пъти, се превръща в истина.

Продължават угодниците на всяка власт да повтарят, натрапчиво, като хипнотизирани, че Ахмед Доган се е саморазобличил тогава, защото признал, че около ДПС има кръг от фирми. Истината, всеки мислещ в тази държава отдавна го е разбрал, е по-друга: Доган разобличи политическата класа тогава, всички партии и всички лидери, защото каза, че не около ДПС, а около всяка от тях, има кръгове от фирми! Доган показа тогава, че е голям политик, мислещ човек и родолюбец, а получи омраза, вместо благодарност, не само от политическите мошеници, което бе очаквано, но и от народа, което е крайно нелогично. Така или иначе, обичан или мразен, той си остана уважаван и от враговете, докато от оплюващите го угодници се гнусят дори тези, които ги използват за инсинуациите си.

И сега, при последните събития в ДПС, отново гледахме позабравения фарс, в който си противостоят класата на големия Доган и нищожеството на жалките му опоненти. Позабравеният фарс, нека подчертая, е несекващата, нашенска трагикомедия, която ни разсмива, когато трябва да сме тъжни, заради надвисналото над нас зло. То е всякога различно, но неизбежно, заради калпавите ни политици и още по-калпави управници, а в случая истински Гордиев възел са изключително сложните отношения между Турция и Русия. И президентът, и премиерът, нека вметна мимоходом, направиха, каквото можеха, за да ги усложнят още, но докато у Бойко Борисов все пак се появиха държавнически проблясъци, Плевнелиев отново бе далеч, много далеч от реалността. А най-далеч от реалността, съвсем неочаквано, се оказа уж трезвия и балансиран Лютви Местан, не толкова с изказванията си в парламента, колкото с поведението си извън него. Ахмед Доган, уверяват ни, се възползвал от нечия неадекватност, а истината е, че като всеки кадърен политик, умен човек и, подчертавам, истински родолюбец, той по-скоро се е притеснил от глупостите на Местан, които граничат с националното предателство. Не защото е защитил Турция в парламентарното си изявление, бързам да уточня, а защото той, българският депутат, потърси закрила в чуждо посолство. А не е без значение, разбира се, и прибързаното му, недомислено и недипломатично изявление, което е неуместно в крайно усложнената геополитическа ситуация, заради очевидната си пристрастност. Не е без значение, в края на краищата, и проислямистката политика на Ердоган или неоосманизмът на Давутоглу, които се разминават с европейските ценности, но се харесват, като че ли, на Лютви Местан. За капак, крайно недипломатични се оказаха и тези самозабравили се водители на днешна Турция, та е съвсем прав академик Георги Марков, като казва, че Давутоглу не е велик везир, който може да заповядва на васала си Борисов.

Въобще, докато на Балканите тържествуваха политическото дебелоочие или интернационалната глупост, не без решителния ни принос, Ахмед Доган отново се изяви като мъдър и национално отговорен политик. Къде приглушено, къде съвсем категорично, той упрекна Местан и в недалновидни, политически ходове, и в национално предателство, като опази не само достойнството на партията си, но и нашето достойнство, като народ, нация и държава. И смешно, и тъжно е, но ние отново, за кой ли път, показахме и доказахме, че не милеем за националното си достойнство и не друг, а презреният Ахмед Доган трябваше да го спасява. А най-тъжното в тази инак жалка и смешна история е, че наместо благодарност, получи обругаване, заради позицията се на политик, мъж и български патриот!

Нахвърлиха се отгоре му с всичката ярост, на която са способни, верните на всяка власт кучета, залаяха неистово, избълваха тонове глупост и злъч. Корпорация било ДПС, видите ли, не партия, а другите партии, техните, са за чудо и приказ, без обръчи от фирми около тях и злоупотреба с държавните поръчки, без корупция и далавера! И най-важното, въпреки че провеждат подчертано компрадорска политика, че никога и никак не са защитили националния интерес, имат наглостта да съдят и оплюват този, който го стори блестящо! Въобще, Доган си е Доган, а тъпите и безсъвестни политици са си същите, и гнусните ченгета са си същите, и ние, баламите, сме си същите. Щом продължаваме да се влачим по акъла на тъпите и крадливи политици, щом се оставяме на отдавна компрометирани мошеници да ни лъжат, едва ли ще дочакаме нов късмет. Честита нова Година! – казвам и искам, моля се, да получи мъничко радост настрадалия се народ, но не вярвам, че ще е късметлийска тя, не вярвам, въпреки вродения си оптимизъм…

Любомир Котев

About the Author :

Leave a reply