Царството на ренегатите

kotev 02Направо затрогващ бе онзи неотдавнашен вопъл на любимия вожд на любимата партия. Ожалваше се, непобедимият цяло десетилетие, железен мъж, че го ругаели,  видите ли, защото отказал да осигурява благосъстоянието на една най-ненавистна, комунистическа фамилия, през следващите пет години. Това е неговата версия, трябва да забележим, а упрекът инак, упрекът не само на политическите му противници тук, но и на непредубедените чужди наблюдатели, е  по-друг. Колкото и невероятно да е, дори този най-мъдър сред мъдрите държавник, заслужи да го упрекнат в политическо късогледство и дори в политическо малоумие, заради странните ходове. Подмяната на стабилно представящия се кандидат на България в надпреварата за генерален секретар на ООН, не просто учуди, а шашардиса разумните дипломати. Подмяната насред състезанието бе неочаквана, а още по-неочакван бе субектът, с който подмениха известната в средите на ООН, като доказал се дипломат, Ирина Бокова.

Това били, видите ли, комунистически дрънканици, протестира непримиримият Бойко Борисов и неговият кандидат се радвал на безспорен и заслужен авторитет. Кристалина Георгиева била доказал се експерт, досущ като Ирина Бокова, макар че едната, все пак, е турната някъде, благодарение на договорености между България и Европейския съюз, докато за другата са гласували 199 държави, за да заеме тя високия си пост. Този пост, генерален директор на ЮНЕСКО, т.е. вторият в ООН, тя заслужи и втори път, преизбрана бе и това вече е предостатъчно, за да бъде фаворит в надпреварата и за най-високия пост. Не знам кой, кога и как измисли, че следващият генерален секретар на ООН трябва да е жена от Източна Европа, но инак е сигурно, че и без това абсурдно условие, нашият представител бе достатъчно авторитетен.

Кристалина Георгиева, виж, разчиташе тъкмо на това условие, като че ли, вярваше страстно, като че ли, че тъкмо то ще й осигури жадувания успех. Жадуван, наистина, преследван с маниакална страст, устремно, безскрупулно и глупашки, щом не се посвени клетият ни евродепутат да се пазари унизително  дори с Албания за кандидатурата си. Това, което албанското правителство проумя, нашите непогрешими държавници, за жалост, така и не схванаха, та наместо достойното поведение на албанците, заслужихме присмеха на целия свят. Да, тъжната истина, проумяна или не, е, че станахме за смях! Една прекомерно амбициозна жена, при която фатално се разминават възможностите и мерака, както забелязаха чуждите наблюдатели, ни направи за смях. Нейната мания обаче, каквато и да е, не би ни тормозила, ако го нямаше безумието на българското правителство, което се реши на ход, който закономерно втрещи целия цивилизован свят. Кушията с два коня, с две кобили, всъщност, която устроихме, бе твърде забавна, сигурно, за някого, но по-сигурното е, че отчая мнозинството зрители. И озадачи, трябва нарочно да подчертаем, любопитната публика, защото подмяната на уж неуспешния участник с по-успешен, не само компрометира доброто представяне на Ирина Бокова, но и показа нагледно, че Кристалина Георгиева е далеч от класата й. Въобще, зарадвахме с невиждан сеир световната общественост, докато драпахме, със зъби и нокти, да постигнем политическото си самоубийство и дипломатическото си самоубийство, докато се самоубиваме ритуално и неправдоподобно. И е странно, и срамно, след всичко, след грандиозния сеир и още по-грандиозния резил, че любимият вожд на любимата партия, наместо да замълчи смирено, виновно, нещо ни навиква, обвинява, кори…

Кого има предвид, закономерно запита виден наш интелектуалец, самозабравилия се Бойко Борисов, като току ругае, твърде селективно, беззащитните комунисти? Слага ли себе си, да речем, в комунистическото котило, или преданите си съратници, или любимите си фаворити? Странно е, че упреква всички, законно негодуващи срещу безумието му, че го заставят да осигури благополучието на някаква комунистическа фамилия, след като той е извършил чудеса, за да осигури благополучието на друга комунистическа фамилия. Странно е, че Ирина Бокова е натоварена с трагическа вина, заради печалните подвизи на баща си, обявен за комунистически сатрап, а КриСталина Георгиева е чиста като сълза, въпреки че и нейният баща не е по-свестен, по всяка вероятност, щом е кръстил чедото си на кръволока Сталин! Още по-странно и чак абсурдно, безпределно далеч от идеята за демокрация е, че всички свикнахме май, току да ни навикват разни знайни и незнайни ренегати-нахалници! Големият проблем на държавата ни, направо национална трагедия е, че царството на комунизма се превърна в царство на комунистически ренегати! Нагли, безпардонни, направо нереалистични, са изстъпленията им: доносниците, отрепките, провалените кариеристи на онзи режим, които нахално ни поучават и навикват. И пример дава не друг, а любимият вожд на любимата партия, който е забравил, види се, че е комунист и син на комунист,  милиционер и син на милиционер! Две в едно, би забелязал някой зевзек, но в конкретния случай, е още по-сложно, защото таткото е шеф от ДС, а достойният син най-младият син на партията и най-младият милиционер, най-младият преподавател в милиционерската школа и най-младият сътрудник на ДС, а за капак и най-младият телохранител на другаря Тодор Живков. Неприлично е и дори нереалистично, съгласете се, дотолкова натежал от комунизъм милиционер, да вини когото и да е в комунизъм, дори ако е това дъщерята на Георги Боков. И ненужно, абсурдно е, да ни убеждава, че го натискали да опази топлото местенце за комунистическата фамилия, след като това изобщо, ама изобщо не зависи от мераците му и Ирина Бокова, разбира се, ще се върне на високия пост, на който са я избрали други, не той. Наместо да мисли за нея, Борисов би трябвало да помисли за разклатения авторитет на протежето си Кри Сталина Георгиева, пък и за собствения си авторитет, който също пострада. И продължава да страда, след прибързаните му, емоционални и недомислени изказвания, или изхвърляния, по-точно казано, на старта на президентската кампания! Точно той няма моралното право, разбира се, да говори за комунизъм и комунистически фамилии,  след като е всеизвестно, че и неговата фамилия, и фамилията на любимата му жена, и фамилиите на любимите му съратници са все ярко червени. Цветан Цветанов, например, дясната му ръка, досущ като него, е две в едно: син на шофьор от УБО, поне полковник, щом се грижи за сигурността на големец от ЦК на БКП, а и сам милиционер. А какво да кажем за фаворитите му? Не за печално известната, провалила се с гръм и трясък, амбициозна женица, кръстена на Бащата на народите, а за другите, закърмени с комунизъм функционери, дето се преструват, твърде неуспешно, на антикомунисти! Кандидатите на любимата партия за президент, оказва се, по традиция, са все, освен всичко друго, от модела „Най-младият син на партията”. На онази любима партия, бързам да уточня, любимата БКП, любима за Росен Плевнелиев, да речем, преди да се врекъл в безпределна любов на ГЕРБ, фамозният сетнешен президент. Фамозният ни президент, без съмнение, е наистина фамозен, щом  така и не съумя да накара първата дама да застане, според протокола, редом с него, но пък съумя, за сметка на това, да изяви респектиращата си мъжественост, като ругае, потъпквайки протокола, ненавистната Русия. Само това е предостатъчно, за да заключим, че Росен Плевнелиев е забележителен ренегат, защото пак той, без съмнение, е славославел шумно и невъздържано, великия Съветски съюз в студентските си години. Друго не би могло да е, щом този яростен, днешен антикомунист, е сервилен, вчерашен кариерист, отново забележителен, трябва да се изтъкне, щом е съумял да постигне непостижимото. Да, върлият антикомунист Росен Плевнелиев, е не само най-младият син на партията, но и любимият син на партията, щом още в първи курс е член ВК на БКП, т.е. командва по партийна линия не само колегите си, но и професорите. Росен Плевнелиев, за капак, е и забележителен лъжец, който току навиква необуздано комунистите, но без да упреква себе си и семейството си, а наопаки – той има наглостта да заяви, че майка му и баща му са обикновени учители, след като баща му е висша номенклатура в ОК на БКП, а майка му партиен секретар на най-голямата гимназия. Тъкмо комунистическото наследство и възпитание, тъкмо тежката обремененост, може смело да се допусне, отприщи показната антикомунистическа истерия на президента, която трябваше да е и антируска, за да хареса той на тези, които биха го упрекнали за миналото му. Търсещият реабилитация ренегат, очевидно е, ни одари с куп тъпи изпълнения, вредни за държавата, противопоказни на националния интерес, за да изличи някак, релефното комунистическо минало. Едничкото, което постигна, ако питате всеки що-годе благоразумен човек, освен съсипването на националния интерес, е да докаже, нагледно, че комунистът е комунист докрай! И неговото фиаско, за жалост, не ни освести! Неговият заместник, Майката на нацията, както прослави Цецка Цачева премиерът, оказва се, също е най-младо чедо на партията, досущ като Плевнелиев и тя е млад комунист още в университета, но малко по-късно става член и на партийното бюро. Дано, като го има този паралел, не се появи и друг, пагубен за държавата, ако Майката на нацията стане Президент на България!…

Дотогава, докато очаква поредният си, грандиозен успех, любимият вожд на любимата партия, трябва да се даде сметка най-сетне, че е неуместно и чак абсурдно да се говори за комунистически фамилии в царството на ренегатите. Гротеска е, комунисти от комунистически фамилии, които са и милиционери, отгоре на всичко, да ругаят други комунисти, или всички комунисти, харакири е…

Любомир Котев

About the Author :

Leave a reply