Художникът Стефан Качаков: Чрез детайла мога да постигна пространство, обем, светлина

KA4AKOV-Г-н Качаков, наскоро в три от залите на ХГ „Жорж Папазов“ беше открита Ваша изложба, посветена на 60-годишнината Ви. В творчеството си преминавате през различни периоди. Каква последователност следват те?

-Първоначално започнах с пейзажи като „Мираж“. Същият формат картина имам купена от общината – това ми е първата откупка, след като се върнах в Ямбол. Казва се „Неромантично“, защото пейзажът е романтичен – небе в залез, но нагоре става все по-мрачно и висят три панела  – грозни, едри, които ще смачкат този романтичен пейзаж. Имах една друга картина, и тя ми е от този период –  под влияние е на литературата, защото ме впечатли една книга за жертвоприношението на маите. На картината е изобразена джунгла, има каменни стъпала, разлята кръв. И в нея има малко геометрия. Постепенно реших да мина в този стил, наричат кубофутуризъм. Този стил е много трудоемък, но ми се стори недостатъчен и постепенно започнах да вкарвам пространство в стилизирания пейзаж, после – и човешки фигури и се получиха картините от серията „Корида“, „Трите грации“, „Музите“. По-късно продължих да разсъждавам върху разказ на любимия ми автор Хулио Кортесар, който се казва „Приемственост на плановете“. Хареса ми самото заглавие на разказа и си зададох въпроса как мога да го изразя. В картините ми има влизане на триъгълник в триъгълник, защото самите триъгълници правят приемственост – това е вкарване на форма във форма. Имам една картина, която представлява  как два правоъгълника се събират, правят помежду си друга форма -  квадрат, а отстрани е реалистично – на фона на залез и море – отляво и отдясно дървета, чиито клони се стремят едно към друго и оптически клоните правят формата на сърце. С геометрията изразявам философия – един път си го представяш като чиста геометрия – два правоъгълника се сливат помежду си и правят трета форма – все едно мъж и жена се привличат, а реализмът ми помага да стигна до по-непросветения зрител – той да хареса, че има залез, дървата, че тези дървета чрез клоните си загатват сърце и така се появиха картините от този период – те са 30-40 на брой.

Сред картините в изложбата, които са посветени на река Тунджа, имам и стари, но като разбрах, че няма да ми стигнат да напълня залата, добавих и нови картини. Реших да посветя една зала на Тунджа като ямболия и като спомен от времето, когато като дете не излизахме от реката.

-Това означава ли, че Тунджа сте я рисувал цял живот?

-Ами общо взето… Примерно тук има картини от преди 15 години, има и от преди 2 месеца.

-Сега в кой период може да се каже, че сте? На каква вълна сте?

-Ще продължа в стила геометрия, смесен с реализъм. За тази зала и новите пейзажи на Тунджа пак се върнах към класическия реализъм, което не пречи.

-Вярващ човек ли сте? Защото и християнската тематика, и светлината присъстват много в картините Ви.

-По принцип съм вярващ, но не ходя редовно в църква. Молитви съм отправял към Бога мислено, даже не в църква, а вървейки, като си мисля за нещо.

-Реално ли сте повлиян от магическия реализъм на Латинска Америка?

-Маркес е много силен автор. Страхотен. Маркес е супер велик, но на мен като начин на мислене най ми допада Хулио Кортасар. Чел съм и японски автори, и азиатци, но този, който най ми допада като автор, е именно Кортасар. При него има нотки на сюрреализъм, на някакъв душевен хаос, но в същото време много леко се изразява. За някои може да е труден автор, на мен ми е любим.

-Вие като че ли се опитвате да постигнете същото с изразните средства на изобразителното изкуство – съчетавате трудното с леснодостъпното…

-Сигурно сте забелязали, че в голямата зала някои от картините ми са придружени от мои стихотворения. Където успях – успях: готова картина да превърна в поетична форма. Затова ги сложих – човек като гледа картината и чете стиха – те се допълват заедно. Обаче стихотворенията са събрани в отделна стихосбирка, така че пак въздействат изцяло и само като поезия. Това беше трудното – да вкараш и цвета в стихотворението, и в  същото време да запазиш поетичната нотка.

-Защо сте посегнали към словото – защото са недостатъчни изразните средства на изобразителното изкуство или за допълването им?

-Пишех от детските си години и бях натрупал доста стихотворения, но бях на квартири, тук-там и някъде загубих тефтера. После в по-късни години пак ме вдъхнови музата, пак пописах и един мой колега художник ми каза – ти пишеш страхотно, защо не направиш към албума си картина-стихотворение. Йордан Трифонов ми даде тази идея и доколкото можах, я осъществих. Но в един момент музата ме изостави, както в песента на Висоцки и сега имам чувството, че пистолет да ми опрат на челото, не мога да измисля едно стихотворение.

-Каква е техниката ви на рисуване?

-На прима виста не ми се рисува. Обичам детайла, чрез детайла мога да постигна пространство, обем и светлина. Сменял съм с декоративния стил – там всяко петно си има свое преливане, отделен цвят. Обаче имах една серия картини –  който не разбира ще рече, че това е поантилизъм, защото е правено на точки. В никакъв случай не е поантилизъм.  Поантилистите си избират, примерно, картината да има 12 нюанса на различни точки и цялата картина е направена по този начин, а тук /б.а. показва конкретна картина/ не можеш да кажеш колко нюанса има, въпреки че всичко е в зелената гама. При тях всяка точка е отделен цвят, а при мен всяка точка е нюансирана отделно.

-За колко време се рисува картина с такава техника?

-В една картина нещо може да е направено на един дъх, но друго от нея – и за три месеца. Аз, например, рисувам една картина, оставям я на определен етап, прехвърлям се на друга, за да използвам, докато съм на гребена на вълната, ако ми е хрумнало нещо. Защото ако го изтърва в момента, ще го изпусна. Първата картина през това време си съхне, което помага да продължа после втори, трети пласт.

-Доколко картини едновременно работите така?

- Главата ми не побира кой знае колко идеи едновременно, до три-четири.  Като за почна една картина, бързам да хвана настроението, което ми е хрумнало или идеята, или нещо, което ме е впечатлило. Гледам да го маркирам, да го запечатам, а по-късно мога да си я продължа тази картина, защото тя ми напомня какво съм искал да направя.

-Един вид си записвате в образ…

-Да, като чернова и после я продължавам…

Разговора проведе: Светлана Чамова

About the Author :

Leave a reply